Завръщането на стария воин
Безспорно най-магнетична и вълнуваща е популярната реконструкция на образа на чъргубиля Мостич. Името на Мостич и йерархичното му място в средновековен Преслав са известни от надписа над открития през 1952 г. гроб във втората българска столица. Това са единствените идентифицирани и със сигурност установени костни останки от представител на Първата българска държава ­ издигнат, почитан, опитен военачалник. Реставрацията на черепа и скелета е извършена от проф. Милко Балан, но десетки археолози, историци, етнографи, езиковеди и дейци на медико-антропологичната наука са работили за възстановяване образа на чъргубиля. Ученикът на проф. Милко Балан, директорът на Института по експериментална морфология и антропоогия проф. д-р Йордан Йорданов, разказва:

“Мостич има подчертано европеидни и монголоидни белези. Това потвърждава неговата принадлежност към прабългарската етническа група. Но името му очевидно е славянско. Вероятно той винаги е бил сред върхушката във владетелския двор. Със сигурност е идентифициран като висш държавник. На гроба му стои каменна плоча, на която пише: “Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, като остави чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и така свърши своя живот.” Мостич е последвал примера на княз Борис-Михаил ­ на преклонна възраст поема към манастира. Той е свидетел и пряк участник в цяла драматична епоха. Има сведения, че този немного едър мъж (бил е висок 165 ­ 170 см) е водил войски, и то когато България е с най-широките си граници...”

Със сигурност най-силните години от живота на чъргубиля Мостич са били при царуването на Симеон, най-великия български средновековен владетел. Това е време, изпълнено с бляскави военни победи. Мостич е сред онези българи, които поставят на изпитание съществуването на Византийската империя, а самата България превръщат в империя по площ и народи, по дух и култура. Вероятно е водил войните си при река Ахелой или под стените на Цариград. Иска ни се да мислим, че това е лицето на един от онези мъже и пълководци, които са създали непомръкващата българска бойна слава.

“Богат е бил животът на Мостич, съдържателен и със сигурност добре възнаграждаван ­ продължава разказа си проф. Йорданов. Но в гроба му освен костите няма нищо друго. Няма кръстове, белези за имуществено състояние и т.н. Днес виждаме само лицето на Мостич. То е много интересно като конструкция и като израз. Той ни гледа от 1000-годишната дистанция с мъдростта на 80-годишния мъдрец.”

За външния вид ­ коса, брада и т.н., проф. Йордан Йорданов обяснява, че антрополозите съдят от възрастта на реконструирания обект и от вторични данни. При Мостич дълго и професионално изучавали фрески от времето на Борис-Михаил в манастира “Св. Наум” на брега на Охридското езеро. Изучавали мъжки лица, изобразени върху кани от Х век. Косите определят от расовата диагноза ­ човек от монголоиден тип не би могъл да бъде къдрав. Това са закономерности, с които учените не си позволяват свободни решения. “А плешивостта при Мостич е неизбежна поради възрастта му. Така е и до днес с мъжете ­ неизбежно се попроскубват... ” ­ шегува се професор Йорданов.

Нещо да кажеш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите