Писмо на Симеон Христов до Константин Иречек за сръбската пропаганда сред българите.

Пловдив, 6/18 юни 1878г.

Да ви ява сега и друга глупост сръбска. Не зная с какво намерение сърбите пуснали проповедници по Софийските села, за да премамват селяните на сръбска страна, за да се казват сърби. Те им обещават, че няма за три години да им зимат нито данък, нито войници. Простият и глупавият селянин и туй търси. И тъй голяма част от селяните софийски се подхвърлиха на тяхна страна и сърбите дойдоха и в Сливница. С туй тяхно разпръсвание по селата причиниха анархия в Софийския окръг. Русите туй гледаха хладнокръвно, при всичко че Софиянците се възвълнуваха и казваха, че аок дойдат и в София, както се проносеше глас, то те са готови да се бият със сърбите, но по никой начин не ще да търпат сърбите да окюпират София. От ополчението новосъбраните войници няколко души избегнаха по селата си премамени от родителите си. Окръжният съвет се потъжи на губернатора, но той туй не зимаше до толкоз във внимание, но само се смееше на техния страх. Най-после губернаторът, като видя, че и заптиетата, които се изпращаха от София по селата, почнаха да ги връзват селените и да ги предават на сръбските войници, които ги пак препращаха под стража в Пирот, тогава зе в сериозност таз дръзка постъпка на селяните и на сърбите. Трябва да е всичко туй съобщил на главната квартира. Губернаторът изпровожда един член от окръжния съвет, с окръжния началник, за да разносят билети по селата, които като дойдат сърбите, да им покажат, за да ги не закачат, но голяците и глупците сърби туй и не гледаха, но напредваха да завзимат села, които попадат под София.

Из архива на Константин Иречек. Преписка с българи. 1953г., с.147-148.

Чуждото не искаме, но и своето не даваме!