Продължение :

Триадите се появяват и в други аспекти от живота на тамплиерите:
При неизпълнение на дълга биват бичувани три пъти.
Изповядват се три пъти в годината. На църква ходят три пъти в седмицата.
Месо се сервира три пъти в седмицата.
Милостиня трябва да се дава три пъти в седмицата.
Тук се проявява и един вид дуализъм - храната се дава по една порция за двама рицари, в мирно време има по един кон за двама рицари, единствено монашеските килии (стаи) да само за по един брат.
Цялата история на Ордена се съсредоточава в техния девиз
"Non nobis, Domine! Non nobis, sed nomini tuo da gloriam!"
("Не за нас, Господи! Не за нас, а за да се слави Твоето име!")
Освен всичко друго тамплиерите са и първите "кавалери". Този термин е въведен от свети Бернар и скоро променя цялото рицарство - вече не "конници", а кавалери!
Когато пише на Тибо дьо Шампан свети Бернар не крие какво смята за военните задължения на Ордена:
"Мечът ти е даден единствено, за да защитаваш слабите и бедните..."
Може би цялата история на Ордена се състои освен в девиза им, така и във фразата, отправена от английския магистър към крал Хенри (Анри) ІІІ Плантагенет:
"Ще царуваш докато си справедлив!"
Свети Бернар дава следните описания на Ордена (цитирам Луи дьо Нерво):
"В земите на Въплъщението се появи ново рицарство. Казвам, че е ново и още неизпитано в света, където то води двойна битка - на земята с враговете от плът и кръв, и на небесата срещу силите на злото там! В това, че рицарите тамплиери ("храмовници") устояват със силите на телата се на земните врагове аз не виждам нищо особено, защото отдавна вече има рицари, които го правят. Но в това, че със силата на духа си те се борят срещу пороците и демоните, в това аз виждам нещо величаво, а и достойно за цялата прослава, давана на хората на църквата!"
Бернар описва рицарите като аскети.
"Те се придвижват и нападат само по заповед на своя командир, носят дрехите, които им се дадат,не търсят други дрехи нито друга храна. Живеят заедно, без жени и деца. Живеят под един покрив, без нищо да им принадлежи, освен волята, вярата, оръжията и броните им."

Организация в Ордена

Тамплиерите се делят основно на братя - рицари, братя - монаси (които всъщност не се различават от рицарите), братя сержанти и щитоносци.
Рицарите са от благороднически произход, а понякога и бивши сержанти. Монасите, за разлика от рицарите, се подбират само по лични качества, без потекло.
Сержантите са воини, произхождащи от простолюдието, носят кафяви наметки и имат по малко коне от рицарите (въоръжението обаче е същото - брони, пика, меч и брадва, понякога боен чук или боздуган), а щитоносците носят черни наметки.
През 1128 Юг дьо Пайенс отива в Англия и Франция и се връща в Йерусалим начело на 6000 армия, от които близо хиляда са рицари.
Така официално вече съществува Militia Templi (Войнството на Храма) или Militia Christi (Христовото воинство).
Печатът на Храма носи надписа Secretum Templi (Светая светих на тамплиерите).
От 1130 започва възходът на Ордена на Храма.
След 1130 тамплиерите навлизат във възход, който продължава чак до инквизирането на Ордена през 1307.
Всички благородници в Католическа Европа се надпреварвали да правят дарения на Ордена. Няма да преувелича, ако кажа че реки от злато потекли към хазните на Ордена и най-вече към Тампл - огромният храм-цитадела, издигащ се и до днес в Париж - центърът на Ордена.
И докато отделните братя спазвали обета за бедност, то самият Орден като цяло станал най-богатата институция в Европа, а и в целия свят.
Тук идва реч да кажа нещо за самите ковчежници на тамплиерите, които въвели някои революционни открития в областта на банкерството и лихварството.