Една от основните версии за съществуването в стари времена на т.н. Черен Петър" :

На гости на холандския Дядо Коледа


Мария Равен | 19 декември 2005, 11:03




Денят, посветен на Свети Никола или 6 декември, се почита от повечето католически и протестантски държави като празник, ориентиран предимно към малките деца. Но единствено в Холандия навечерието на този празник на Sinterklaas, съкратено от Sint Nikolaas или Свети Никола, се почита така масово и от млади, и от стари и без оглед на религия.


В началото


В началото, в езическите времена, бог Водан, яхнал сребристия жребец Стейпнир, обикаля с гръм и светкавици света, съпровождан от слугата си Екхард и палавия си син Локи и следван от Ул. Шамани, наричани Херне, пременени по време на ритуали и чествания с черни маски, завършващи с рога, са негови представители на Земята.


Но времената се променят, в Ниските земи пристигат двама монаси, Вилиброрд и Бонифаций, и те започват вместо шаманите да учат народа на ум и разум. Лека полека старите ритуални практики получават ново осмисляне, нови имена и понякога и нови насоки. И така се появяват Sinterklaas и Zwarte Piet или Свети Никола и Черен Петър.


После


Както знаем, Свети Никола е почитан като светец – покровител на моряци, търговци и на децата. След смъртта му култът към него се разпространява през Южна Италия по цялото Средиземноморие и бреговете на Атлантическия океан и Северно море. През ХІІ-ХІІІ векове в Холандия биват построени 23 църкви, посветени на Свети Никола, а Амстердам го избира за свой покровител. В Рим издават декрет всяка година денят на неговата смърт – 6 декември, да се ознаменува с празник в негова чест.Първоначалното почитане в Ниските земи на Свети Никола като покровител на моряци и търговци – професии на особена почит по тези краища, отстъпва място на почитането му като светец на децата. През ХІV в. възникнала традицията на 6 декември на децата-хористчета в църквите, наречени на Свети Никола, да се дават пари. Впоследствие, също на този ден, в манастирските училища монаси, преоблечени като Добрия епископ Свети Никола - с дълга бяла брада, митра и жезъл, започнали да раздават своеобразно правосъдие - да удостояват с награда послушните и да наказват не чак дотам послушните си възпитаници. У дома децата получавали изрязани от дърво началните букви на имената си, сладкиши и дребни подаръчета.


След това


С течение на времето Свети Никола се сдобива с помощник, Черен Петър. Всевъзможни теории обясняват появата на този “черен чичко”. Едно от предположенията е, че самият Свети Никола е дарил свободата на превърнат в роб етиопски мъдрец на име Петър и от благодарност освободеният останал при него като помощник. Друго предположение ни отпраща към простата замяна на езическия бог Водан и неговите сподвижници от Свети Никола и Черния Петър, като двамата били противопоставени, превръщайки се в олицетворение на Доброто и Злото. Единият бил благородният епископ, а другият – немирният дявол, сдобил се с черно лице покрай черната маска на Хорне. И така, двамата си разделили длъжностите – Светецът правел добрини и раздавал награди на добрите деца, Черен Петър наказвал лошите деца и дори заплашвал да ги отнесе в чувала си. А по време на 80-годишната война с Испания - врага на холандците, Черният Петър се сдобил и с вражеска испанска униформа.


Още една испанска следа се появява в историята за Светеца и неговия слуга. Двамата пристигат в Холандия винаги от Испания и това е свързано с историята. Когато османлиите опустошават Мира – мястото, където е погребан Свети Никола, 87 мъже от Бари, по това време испанска колония, се отправят натам, за да спасят останките на светеца. Мисията им успява и светецът бил препогребан в Бари.


Сега


През последните десетилетия ролята на Черния Петър рязко се променя заради налагането на възприятието, че по принцип лоши хора няма и заради преосмислянето на идеята за наказанието. Затова Черният Петър се лишава от етикета на “лошия” и отново заема място като помощник на Добрия Светец в поощряването на добрите дела на добрите деца и раздаването на подаръци. Непокътнат останал единствено испанският му костюм – широка накъдрена яка, къси бухнали панталони, наметало и барета с перо, както и черното му лице.


Преди празника


Всяка година през първата седмица на ноември Свети Никола, сребристо-белият му кон и Черният Петър, нарамил огромен чувал, се качват на параход и потеглят от Испания към един от пристанищните градове (всяка година различен) на Холандия. Там ги чака кметът, видни граждани и разбира се, хиляди деца. Задачата им през следващите няколко седмици е да обиколят навсякъде, препускайки от покрив на покрив, ослушвайки се да чуят откъм комините кой е бил добър и кой не чак толкова през годината, да посетят училища, болници, магазини, офиси и къщи. Този ноември дядо Коледа се покатери с коня си дори на покрива на огромния, приличен на кораб музей на науката НЕМО в Амстердам. Ако някое дете попита как така Sint и Piet (Светецът и Пит, както ги наричат холандците) успяват да са навсякъде по едно и също време, има готов отговор - много заместници на Свети Никола и на Черен Петър и техни приятели им помагат да отнесат навреме подаръци за всички.


До началото на ХХ век холандският Никулден се отбелязва само като празник на децата. Всяко от тях нарежда добре почистените си обувки (навремето дървени, т.нар. klompen) пред камината, напълнени с моркови за коня на Дядо Коледа. В замяна Черният Петър им оставя лакомства и т.нар. миниатюрни кръгли бисквитки pepernoten.


През ХХ век в празника се включват всички. Томбола определя за кой член от семейството, а при учениците и за кой съученик или съученичка, всеки ще трябва да подготви подарък. И в дните до нощта на 5 декември всички са заети с пазаруване на подаръци. И с нещо по-важно, което холандците наричат knutselen или майсторене. За всеки подарък трябва да бъде измислена необичайна опаковка или пък необичайно скришно място. Или пък за получателя му трябва да бъде измислена необичайна задача за изпълнение. Всеки подарък задължително трябва да бъде придружен и със стихотворение с лично послание за получателя.


В това е същността на празника Sinterklaas – на този ден на холандците не само им е позволено, но и от тях се очаква да са нестандартни, да развихрят въображението си, да излязат извън общоприетите предписания за прилично поведение, да се надсмеят приятелски над нечии слабости и пристрастия и дори да отправят непоискан съвет. Здраво да се потрудят за подаръците на другите и да открият собствените си подаръци – това е истинското забавление по холандски.


Pakjesavond или Вечерта на подаръците


На 5 декември повечето магазини и офиси затварят по-рано, за да може семействата да се събират за голямото представление. У дома ги очакват маси, отрупани със специалните бисквити pepernoten и taai taai, приготвени от маслено тесто, замесено с различни видове подправки, специфичните лакомства marsepein и amandelspijs като буква S (от Sinterklaas), приготвени от маслено тесто с бадемова смес, както и с всевъзможни миниатюрни захарни бонбони във формата на най-различни животинчета и оцветени в различни цветове с помощта на какао, лимон, портокал, и с различни видове млечни напитки – шоколадова, ванилова, бадемова.


Всеки получава голяма шоколадова буква – началната на името му, и голяма бисквитена кукла – speculaasрор. И изведнъж... на вратата се потропва, по стълбите се изтъркулват бонбони, а на прага отнякъде се е появил чувал с подаръци.


Един по един присъстващите поемат подаръците, предназначени за тях - длъжни са да ги отворят пред всички и да прочетат на глас посветените им стихотворения, така че всеки да може да се наслади на шегите, съдържащи се в тях. Истинският им подател остава анонимен, стихотворенията винаги са подписани Свети Никола, 5 декември, Мадрид - затова всеки накрая казва: “Благодаря, Свети Никола!”.


Стойността на подаръка не е важна, по-важна е оригиналността му и вложеното усилие за направата му. И заради това именно празникът на Sinterklaas е така обичан в Холандия. А писането на стихотворения се е превърнало в особена национална страст, улеснена от спецификата на холандския език и наличието на множество групи от думи, римуващи се помежду си.


Ами Дядо Коледа...


През ХVІІ в. холандците се установяват в Америка и Sinterklaas бива представен на останалите американски заселници. С годините холандският Sinterklaas и английският веселяк Father Christmas се сливат в образа на американския Santa Claus, който се сдобива със седалище в снежна Лапландия, дружина от джуджета-помощници и еленов впряг.


Самите холандци наричат Дядо Коледа, който раздава подаръци на 24 декември, просто Kerstman или Коледният човек. И в детски книжки и списания, а също и в много рекламни брошури можем да видим Свети Никола и Дядо Коледа в добро настроение заедно на снимка.