Разпечатка :
Рицарите тамплиери
Годината е 1118 (според летописите на Вакандар - 1119) и Йерусалим тъкмо е отнет от ръцете на неверниците. Изминали са едва няколко месеца от възкачването на Балдуин Йерусалимски на трона, когато пред последния се явяват деветима рицари с благороднически произход, "Изпитващи страхопочитание пред Бога" и водени от Юг дьо Пайенс (някъде Хуго/Хюго дьо Паенс). Деветимата рицари дават обет да защитават пътищата към Светите земи и поклонниците по тях. Също дават обет за "напритежание (бедност)" и подчинение пред йерусалимския патриарх, отец Бормон дьо Пикини.
Балдуин дава на рицарите цяло крило от двореца си (една от загадките на историята), което е именно онова, разположено върху останките на някогашния Храм на Соломон. От там и името на Ордена - Ордена на Храма, или Miltia Templi Solomonis (Войнството на Соломоновия Храм).
Интересното е, че един от тези деветима рицари е Андре дьо Монбар, чичо на свети Бернар Цистериански, който по-късно изготвя устава на Ордена.
Деветимата рицари не приемат нови членове цели седем години. Едва през 1125 е приет Юг дьо Шампан, граф на Шампания, който се отказва от титлите си, натирва жена си в манастир и става тамплиер.
Църковният събор в Троа
През 1128, в Троа (в Шампания), свети Бернар дьо Клерво свиква църковен събор, който да узакони създаването на нов рицарски Орден.
Интересното в случая е, че за основаването на Ордена на Тамплиерите, за разлика от другите Ордени, е свикан почти целия църковен елит на католическа Европа.
Присъстват епископите на Орлеан, Троа, Лион и Реймс, Бернар - абат на Клерво, Рьоньо дьо Сревюр - абат на Везле, Етиен Хардинг - абат на Сито, Хюго дьо Манкон - абат на Пинтини, Ги - абат на Троа и още много други. Всичките са абати или епископи на бенедиктински или цистериански енории. Присъстват също кардиналите на Англия и Франция, както и целия Папски Съвет на Кардиналите.
Сами можете да си представите колко значимо събитие е било това. Освен всичко друго, така недвусмислено се показвало (както и станало в последствие), че Тамплиерите ще се радват на пълната подкрепа и стабилната основа на Църквата и папата.
Свети Бернар обявява пълната си подкрепа за Ордена и каузата му.
Чрез папска була официално е дадена и мисията на тамплиерите -да защитават Светите земи от неверниците.
На съборът свети Бернар създава и обявява Устава на Храма. Той е чисто монашески и цистериански:
Братята рицари трябва да носят снежнобели наметки, символизиращи чистота и непорочност на духа. така популярните червени тамплиерски (еле малтийски) кръстове са измислени и дадени на Ордена едва през 1145 от папа Евгений).
Братята се заклеват да са непорочни, бедни и дисциплинирани.
Длъжни са да не подстригват брадата си, а само косата (късо като послушници).
Тамплиерите се обричат на Domine Deus (Божията Майка) и отдават службата си в неино име.
Въпреки всичко обаче става дума за военнизирано рицарство, светски орден и чак тогава хора на Църквата.
Ядрото на Ордена (монасите-воини) не са просто рицари, които могат и да са монаси. Те са рицари ИМЕННО защото са монаси.
В битка на братята рицари и сержанти се забранява да бягат, докато "босеанът" (знамето на тамплиерите) е вдигнат - те трябва да са около него. Ако босеанът падне, тогава братята трябва да се съберат под знамето ( най-близкото) на хоспиталиерите, ако то падне - под това на Йерусалимската гвардия. Едва когато на бойното поле няма вдигнати знамена на братята е разрешено "да потърсят убежище на посочено им от Бога място."
На тамплиерите е заповядано да не нападат християни първи, а да отвръщат на удар само ако са нападнати три пъти!
Редактирано от Vencci* на 13.10.06 11:28.
|