Ами мисля, че не са фикция и плод на въображението, при това мисля, че не са само така ситуираните около Черно море амазонки са единствените женски воински племена, а е имало и други такива. Женски племена срещат и Одисей, и троянците, и Херкъл, и аргонавтите... Одисей, освен прословутите сирени, среща племена от едногърди и ... тригърди жени, Херакъл и Ахил са се сражавали с цариците на амазонките, а щом такива герои са се били с тях - значи те са били достойни противници, а не тинтири-минтири ;)))
Какъв точно тип матриархат е било? Матриархат е общество, в което жените имат повече права от мъжете, а при амазонките, така както достига до нас информацията за тях, мъже изобщо не е имало.

Дали амазонките доброволно са се отделили в нещо като женски манастир или са били насилствено отделени? А може би изгонени?

Има ли симетрични примери за чисто мъжки племена без жени? (хехе, отговорът е: жените без мъже могат, но мъжете без жени - не).

Като компенсация-извинение - продължението на Херодот нищо ново под слънцето, накрая се оженили, заживели щастливо и си народили много деца ;)
Към пладне амазонките се пръскали на лов поединично или две по две, за удобство доста раздалечени една от друга. Щом усетили това, скитите също взели да правят същото и когато един от тях се примъкнал до една усамотена амазонка, тя не рекла да го отпъди, а му дала да си получи своето. Сетне, понеже не могли да се разберат с думи, жената му обяснила със знаци, че на следния ден иска от него да дойде с другар на това място; тя също щяла да доведе дружка. Момъкът се прибрал и разказал на останалите, а когато на другия ден отишли двама на онова място, заварили и втората амазонка да чака. Щом разбрали другите скити, укротили си и те амазонки от останалите.
Събрали се двата стана тогава и заживели заедно, като всеки си взел за жена оная, с която в началото се сношил. Мъжете не могли да научат говора на жените, жените обаче усвоили мъжкия и тъй, когато взели да се разбират, скитите рекли на амазонките: „Ние имаме родители, имаме и имоти. Време е вече да спрем с тоя живот — нека се върнем да заживеем при племето си. Други няма да вземаме, вие ще ни бъдете жени." Ето как им отвърнали амазонките: „Не ще можем да живеем ние с жените от вашето племе — различни са навиците ни от техните. Ние стреляме с лъкове, мятаме копия, яздим коне, но женските работи не сме изучили. А вашите жени не вършат онова, дето го изброихме, ами си седят при талигите, занимават се с женски работи и не се отделят от тях нито за лов, ни за нещо друго. Затова няма да можем да се спогодим. Но ако искате да ни имате за жени и да постъпите както най подобава, вървете при бащите си и като вземете дял от имотите, елате си, та да заживеем отделно сами."
Скитите ги послушали и отишли. Сетне се върнали, като носели онова, което им се падало по наследство. Амазонките ги посрещнали с думите: „Срам ни е и ни е страх да живеем в тая страна, загдето не само че ви откраднахме от бащите, но и ограбвахме често пъти скитската земя. Щом сте ни харесали за жени, хайде с вас да се вдигнем оттука и да отидем да живеем отвъд река Танаис."
И този път ги послушали скитите, прекосили Танаис и като извървели три дни път от реката на изток, после трн дни на север от Меотийското езеро, стигнали до страната, която обитават сега, и се установили в нея. Жените на савроматите до ден днешен живеят по старому — яхнали коне, те ходят на лов редом с мъжете, а понякога и без тях. И на война ходят, и облекло носят също като мъжете.
Савроматите говорят езика на скитите, но никога не са го знаели правилно, понеже амазонките на времето не го научили както трябва. У тях брачният обичай е следният: никоя девойка не може да се омъжи, преди да е убила мъж в битка. Затова някои умират стари, без да са имали мъж, понеже не са могли да изпълнят условието.