Първият календар, който гърците са използвали е бил лунен. Най-вероятно взет от Вавилония или Египет, този календар бил съставен от 12 месеца от 30 дни. Но понеже този тип календар не е бил адаптиран по сезоните, гърците са потърсили на4ин да го съ4етаят с календар, който да е според ежедневния им живот, наре4ен Parapegmes и да създадат нов тип, наре4ен лунно-соларен (или слън4ев).
Тези новопоявили се календари били разли4ни за всеки град и нямали никаква координация помежду си. Хезиод в своите съ4инения дава един много добър пример за такъв.
И така сравнително бързо първият календар от 12 месеца по 30 дни бързо бил променен с календар, в които е имало пълни месеци по 30 дни и непълни по 29. Но тук нещата се усложняват, защото ако една такава година от 354 дни може донякъде да се синхронизира с лунната, то това е много дале4 от слън4евата. Така 4е за да се реши този проблем по времето на Солон (към 600 пр.хр.) се прибавил нов месец от 30 дни на всекли две години. Годината с 13 месеца била наре4ена емболисми4на.
Всеки град имал разли4ни имена за своя календар, базирани според собствените им празници или богове и дори календарът им запо4вал през месеца, който те искали. Прилагам ти 3те най-известни примера през Анти4ността за Гърция.


Атина - Македония - Делфи

Hecatombeon - Dios - Apellaeus
Metagitnion - Apellaios - Bucatius
Boedromion - Audynaios - Boathous
Pyanepsion - Peritios - Heraeus
Moemacterion - Dystros - Daedaphorius
Posideon - Xanthikos - Proetropius
Gamelion - Artemisios - Amlius
Anthesterion - Daisios - Bysius
Elaphebolion - Panemos - Theuxenius
Munychion - Loios - Endyspaetropius
Thagelion - Gorpiaios - Hericlius
Scirophorion - Hyperberetaios - Ilaeus

В Атина например, емболисми4ния месец бил след Позидейон и се казвал Позидейон 2. В други градове като Тива например той бил в края на годината.
Но все още съществувал проблем, защото сега средната година била от 369 дни, т.е., от една много къса година се минавало в една много дълга. Така 4е решението, този път окон4ателно, било 13тият месец да се прибавя всяка 3та година, което давало средна такава от 364 дни и един месец от 29, 5135 дни.

Към 450 един астроном на име Клеотраст от Тенедос предлага една нова система основана на цикъл от 8 години, който се базирал на това да се вклю4ат 3 месеца всеки 8 години, 3тата, 5тата и 8мата година.
Именно на тази база се ражда и летоброенето според Олимпийските игри.

Въобще, до 3ти век пр. хр., не е съществувала истинска хронология, защото всеки град е броил както му хрумне общо взето. Атиняните свързвали годините и с имената на Архонта епоним, спартанците броели според президента на съвета на ефорите.
Едва тогава се налага официалното броене според олимпиадите, като първата олимпиада е била фиксирана на 776 пр.хр., и индикацията се е правела с две цифри. Първата цифра била номерът олимпиада, а втората годината, която следвала преди следващата олимпиада. Например 3тата година след 20тата Олимпиада се номерилала 20,3.

Cupitor impossibilium

Редактирано от mellisa на 06.08.04 14:47.