Едва сега ти про4итам въпроса, така 4е нищо не съм подготвяла предварително и ще трябва да се задоволиш с бегли студентски спомени по въпроса.

Ритуалът по награждаването е подобен и за 4те състезания, с малки детайли, като например естеството на короната, но това не го променя съществено.
В Олимпия, след всяки финал, еланодиките (съдиите в Олимпийските игри) се събирали за кратко обсъждане на победителя. Трябвало да се определи дали този, който о4евидно е пръв, се е състезавал 4естно, дали правилата са били спазени и.т.н. След това срванително кратко съвещание победителят официално е бил провъзгласяван за такъв от хералд, който след като съобщавал името му, казвал и това на баща му и родината му.*
След това главният еланодис го коронясвал и слагал палмова клонка в дясната му ръка (ябълка за Питийските игри). Венецът се намирал на малка маси4ка от злато и слонова кост, изработена от Колотес, у4еник на Фидиас. Венецът е бил сплетен от клонки от диво маслинено дръв4е, отрязани от от свещеното дърво, което според легендата Херкулес е донесъл. Маслината се намирала зад храма на Зевс, близо до олтара на Нимфите. Клонките били задължително наразвани от дете, 4иито родители са още живи със златни ножици.
Победителят ставал в този момент Олимпиец. В този ред на мисли една жена можела да вземе титлата и да бъде в съответствие на своето положение, майка, съпруга или сестра на олимпиец.
Ве4ерта, след края на състезанията, победителят организирал пир в 4ест на победата със своите роднини, приятели и по4итатели. Той ве4е имал право да издигне статуя в Делфи в 4ест на боговете.

Но истинските награди полу4авал при завръщането си у дома. Славата му била гарантирана до края на живота му. Още преди неговото пристигане градът празнувал победата, а когато олимпиецът най-накрая се появявал, той организирал още един голям банкет за вси4ки познати и близки, както и множество жертвоприношения на олтара на храма. На победителя се издигала статуя в града, той полу4авал правото да си избере която си иска девойка за съпруга, не плащал данъци, най-хубавите места на театъра му били запазени, бил е хранен на разноските на града и т.н.


*Като казах това, 4е се сетих. В Елада всеки у4астник е имал право да се запише като такъв от града, който си избере. Един атинянин е можел да се състезава като коринтянин, например. Един от най-ярките примери за това е спартанецът Ликас, който не можейки да се състезава от името на Спарта, която за 90тата проява на игрите е била лишена от право на у4астие, се записва като тиванец и при победата на неговия екипаж от 4ри коня е официално провъзгласен като победител, въпреки наложеното временно вото на истинската му родина.
Разбира се при други слу4аи, в които отказа от нацианалност е по-малко разбираема и доброволна, състезателят, особено ако е победител, 4есто е ставал обект на злоба и отмъщение от страна на неговите съграждани. Спомням си примера на Астилос от Кротон, който след като пе4ели като гражданин на Сиракуза, в крайна сметка е лишен от къщата си в родния град и статуята му, издигната след първата му победа е съборена.

Cupitor impossibilium