Според мене зависи от мотивацията.

През 1973 година Kyabjey Rinpochey е имал лекции върху Наропа(има готино описание в предговора към версията на Наропа с коментари от Тсонгхапа). На нея публика е била голяма група тибетски монаси, отшелници и йоги. Ето откъсче от преговора:

"Младшия инструктор на Далай Лама се счита за един от най-великите живи учители в Тибет, и се е приемал за жив буда от Тибетската общност. Новината за лекциите се разпространи бързо през лагерите на бежанците от Индия и Непал, и големи лами започнаха да се стичат към града от всички посоки. Един монах които ми посочиха беше прекарал 40 години в медитация в планините. Имаше дузина други, минали 20 или повече години на отдръпване в самота..."


Това за лекция върху вътрешният огън... И напълно го разбирам, практикувал съм най-първите стъпки от там, и определно мога да кажа, че човек няма енергия след това за много градски дейности, съответно и днес правя практики от там през седмици/месеци. Идеята че всеки ден ще практикувам с нашия начин на живот е абсурдна.

Ненормалност... Разбира се, нищо от това не е нормално(тоест не влиза в повечето норми на човечеството), но за мене не малко от хората живеещи в пещери, го правят просто защото имат много по интересни неща с които да се занимават които изискват пълно отдаване. В момента в който има нещо за тях, ще дотичат и в града, че и ще седят в музейни зали за да чуят лекции, нещо което не са правели десетилетия.

Та в случая говорим за отдръпване от обществото не защото някой има нещо против обществото, а просто защото има много по интересни неща за правене, които понякога искат тишина.

Always, someone,
somewhere is fighting for you.

Редактирано от Owlbear на 02.01.14 18:35.