|
Тема |
Re: Нашият опит [re: Naankadavul] |
|
Автор |
Owlbear (Lion Path) |
|
Публикувано | 02.01.14 22:53 |
|
|
"- Добър вечер! - рекъл за всеки случай малкият принц.
- Добър вечер! - отвърнала змията.
- Върху коя планета съм попаднал? - попитал малкият принц.
- Върху Земята, в Африка - отговорила змията.
- А! Значи няма никого на Земята?
- Тук е пустиня. В пустинята няма никой. Земята е
голяма. - казала змията.
Малкият принц седнал върху един камък и вдигнал очи към
небето.
- Питам се дали звездите не са осветени, за да може всеки
да намери своята един ден. Виж моята планета. Тя е
точно над нас. Но колко е далеч!
- Толкова е хубава! - възхитила се змията. - За какво си
дошъл тук?
- Имам грижи с едно цвете.
- А! - възкликнала змията.
И двамата замълчали.
- Къде са хората? - подновил разговора малкият принц. -
човек се чувства малко сам в пустинята...
- Човек е сам и сред хората - казала змията. "
Викане на някои неща сред тълпи от хора преди години беше най-готиният начин да мога да ги разбера/опозная. Те се засилват от всеки човек на който въздействат...
Сългасен съм, човек може да е сам и сред хората, ама не ставаше за това въпрос.
Always, someone,
somewhere is fighting for you.
|
| |
|
|
|