"За теб не знам с какво се занимаваш, но не е йога, просто не дишаш с този дъх..."

"Същият следобед, като се връщах от училище, аз минах край дома на Бхадури Махасая и реших да вляза. Йогинът беше недостъпен за широката публика. Един самотен ученик, заемащ долния етаж, охраняваше неприкосновеносттта на учителя. Той беше малко педантичен; официално се осведоми дали имам „уговорка". Гуруто му се появи точно навреме, за да ме спаси от неминуемо изхвърляне.
— Нека Мукунда дойде, щом желае. - Очите на светеца проблясваха. - Моето уединение не е заради собственото ми удобство, а за това на другите. Мирските хора не харесват пря-мотата, унищожаваща техните илюзии. Светците са не само рядкост, те предизвикват смут. Дори в Писанията се посочва, че те често поставят хората в затруднено положение!
Последвах Бхадури Махасая към аскетичната му квартира на горния етаж, откъдето той рядко излизаше. Учителите често пренебрегват панорамата на земната суета, тяхното внимание е насочено към вековете. Съвременници на мъдреца са не само тези от тясното му настояще.
— Махариши , вие сте първият йогин, когото познавам, който винаги си стои в къщи.
— Понякога Бог посажда светците си на неочаквана почва, за да не би да си помислим, че можем да Го сведем до едно правило!
Светецът затвори вибрациите на тялото си в поза лотос. На своите седемдесет години той не проявяваше никакви неприятни признаци на възрастта или уседналия живот. Здрав и строен, той беше във всяко отношение идеален. Лицето му беше лице на риши, както го описват древните текстове. С величествена глава и пищна брада, той винаги седеше съвършено изправен, спокойните му очи бяха съсредоточени върху Всеприсъстващия.
Светецът и аз влязохме в медитативно състояние. След един час нежният му глас ме размърда:
— Ти често отиваш в тишината, но развил ли си „анубхава" ? - Той ми напомни да обичам Бога повече от медитацията. - Недей да смесваш техниката с Целта.
После ми предложи мангови плодове. И с онова добродушно остроумие, което толкова харесвах в суровата му природа, отбеляза:
— Обикновено хората повече обичат джала-йога (единение с храната), отколкото дхяна-йога (единение с Бога).
Този йога-каламбур ми подейства развеселяващо.
— Какъв смях имаш! - В погледа му преминаха нежни отблясъци. Самото му лице беше винаги сериозно, но все пак озарено от усмивка на екстаз. В големите му лотосови очи се криеше божествен смях.
— Тези писма са дошли от далечна Америка. - Мъдрецът посочи няколко дебели плика на масата. - Пиша си с няколко общества, чиито членове се интересуват от йога. Сега те преоткриват Индия с по-добър усет за посока от Колумб. С радост им помагам. Знанието на йога е достъпно за всеки, който иска да го приеме, също като всепроникващата дневна светлина.
Не трябва заради Запада да се разводнява това, което ришите приемат като същностно за човешкото спасение. Сходни по душа, макар и различни по външна проява, нито Западът, нито Изтокът ще постигнат разцвет, ако не се практикува някаква форма на дисциплинираща йога.
Светецът задържа върху мен спокойния си поглед. Тогава не осъзнавах, че думите му са завоалирано пророческо напътствие. Едва сега, когато пиша това, разбирам пълния смисъл на случайните намеци, с които той често ми казваше, че един ден ще занеса ученията на Индия в Америка.
— Махариши, бих искал да напишете книга по йога за благото на света.
— Аз обучавам ученици. Те и техните ученици ще бъдат живите книги, защитени от естествената разруха на времето и неестествените интерпретации на критиката. - Остроумието на Бхадури ме накара отново да избухна в смях.
Останах сам с йогина до вечерта, когато пристигнаха учениците му. Бхадури Махасая започна една от неподражаемите си беседи. Като спокоен поток той отмиваше умствените наслоявания у своите слушатели, носейки ги към Бога. Удивителните му притчи се изричаха на безупречен бенгалски език.
Тази вечер Бхадури разясни различни философски въпроси, свързани с живота на Мирабай, средновековна раджпутанска принцеса, напуснала дворцовия живот, за да търси обществото на светците. Един велик саннясин отказал да я приеме, защото е жена, но нейният отговор го накарал да се хвърли смирено в нозете й.
— Кажи на учителя - рекла тя, - че не зная във вселената да има друг мъж освен Бога; нима ние всички не сме жени пред него? (Концепцията на Свещените писания за Бога като Позитивен Съзидателен Принцип, Неговото творение не е нищо друго освен пасивна Mая.)
Мирабай композира много екстатични песни, все още съхранявани в Индия. Тук превеждам една от тях:

"Ако с ежедневно къпане се осъзнава Бог,
ще се превърна в кит от дълбините;
ако със ядене на плодове и корени ще Го позная,
то с радост бих избрала козе тяло;
ако прехвърляне на броеници Го разкрива,
с мамутски огърлици ще се моля;
ако почитане на каменните образи ще го покаже,
смирено ще се поклоня на планината;
ако със млякото и Господ се поема,
теленца и деца ще го познават;
ако отхвърлянето на съпругата ще доведе до Бога,
то всички ще решат да са евнуси.
Но знае Мирабай: Божествения за да видиш,
единствено Любов ти е необходима."
"
из "Автобиография на един йогин", Парамаханса Йогананда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите