Най- добре за покълването да се използва буркан. Количеството на семената е различно и зависи от повишаването на обема. Люцерната например, повишава обема си доста, докато житото почти не. Това се разбира най- добре с практиката. Големината на съда за покълване също се избира според обема. По правило, семената първо престояват натопени във вода, между 4 и 24 часа, в зависимост от вида. Трябва да са на стайна температура. За всеки вид си има температурни предпочитания. Най- добре е да се използва изворна вода за заливане. Буркана в който кълнят семената, се покрива с тензух и се захваща с ластик или се слага нормална ламаринена капачка, по която се пробиват дупки. След като мине времето за киснене, буркана със семената се изплаква на чешмяна вода(за тази процедура вече може да се използва такава вода) и се изцежда. Семената имат нужната влага и се оставят за покълване. Възможно е бурканът да се остави под ъгъл, за да се изцежда водата, но може и без такива екстри. Също така на дъното да се постави марля или памук, която да попива излишната вода. Най- добре е да се закупят специалните ванички за покълнали семена, те са евтини, в някои магазини за домашни потреби ги има. Наскоро видях такива в магазин на ТСМ. Тези ванички се захлупват една в друга и дъното им е набраздено така, че водата да се отцежда и да няма пряк досег със семената. Важно е в началото буркана да бъде завит, за да може семето да бъде на затъмнено и да покълне, по този начин имитираме оптималните уловия, ако то би попаднало в земята. А, те са - температура, влага, затъмнено. Всеки ден по един-два пъти, семената се изплакват, за да се отстранят метаболичните отпадъци, както и да се поддържа влажността на семето. Ако се използват плоски съдове, трябва да се има предвид, че семената ще изсъхват по-лесно и поне два пъти на ден трябва да се изплакват.
Здравослвният ефект от покълналите семена се дължи, на факта, че по време на покълването семето концентрира голямо количество прана. Процесът, свързан с раждането на нов живот, винаги е високоенергиен. Събуждането на живота в храната я прави суперпълноценна. Чисто химичните промени са свързани с повишаване съдържанието на витамините, ензимите и всички биологично активни вещества. Много добро средство са за преодоляване на пролетната умора, както и за борба с лошото настроение, което я съпътства.
Повишават издръжливостта, виталитета, за любителите - потентността.
Предпазват от простудни заболявания. Съчетанието им със сироп от бъзак, приет сутрин на гладно, през студените месеци, намаляват риска от заболяване. Спомагат за умереното хранене, понеже засищат бързо и позволяват на организма да засили усвояването на хранителните вещества. Усвояват се с минимално количество енергия.
Предполагам, че първоначално изглежда малко сложно и обременяващо, но е въпрос на навик, в момента въобще не ми пречи, просто като се върна и си изплакна бурканчетата, заредя нови, нищо особенно.

Освен това, са перфектна храна за прасад(предлагане храната преди ядене). Добре е да се опита, не е за изпускане.

Редовната употреба на покълнали семена, спомага за естественото отказване от нечиста храна, по естествен път. Получава се някаква несъвместимост.

По принцип покълналите семена са изключително пълноценни и не е нужно да се консумират в големи количества. Разбира се това, е относително и всеки се намира нужната доза. Директно е по- трудно да се ядат, затова се използва подложка, например салата от настъргани моркови, практиката показва, че тя е най- приемлива. Към настърганите моркиви добавяме по малко покълнали семена и объркваме леко. После се подправя със зехтин, лимонов сок(от прясно изцеден лимон), сол(може по желание соев сос). С течение на времето е добре да се намалява количеството на солта, както и на лимоновият сок. След седмица, организът свиква и сам предпочита салатата да не е силно подправена.
Но, може и директно да се консумират, всичко е по желание и вкус.

Относно използването на видовете семена, най- лесно се култивират: люцерната, сусама, слънчогледа, ръжта, житото, зелен китайски боб.
Нахута и соята не са най- лесни за отглеждане за кълнове и по- добре да се започне с горните.

Кълновете са хрупкави, вкусът е малко на трева, но в салата се облагородява.
Първоначално престоява във вода 4 часа, след което се изплаква, изцежда, буркана се завързва с тензух и се покрива с памучен парцал, за да остане на тъмно. Всеки ден по 1-2 пъти семената се изплакват с хладка вода. След четвъртият ден, кълновете се оплитат и стават еднородна маса. Доста нарстват на обем и не могат да се извадят от буркана. Тогава не е достатъчно само да ги изплакнем както са в буркана, затова се изсипват в съд с вода и леко се раздвижват. При това положение непокълналите семена падат на дъното. Внимателно връщаме кълновете в буркана, а непокълналите семена изхвърляме. По принцип, обвивките на всички кълнове, не само на люцерната се отделят по време на поникването. При потапянето във вода, част от тях може да изплува отгоре и да се отстрани с нещо. Буркана също се измива, докато е празен. Ако обема на кълновете се повиши много, може да се разпределят в два буркана. След като достигнат размер около 3-4 см., което става на 4-5 ден, кърпата се маха и кълновете се оставят на светло, за да произведат хлорофил. Обикновенно за един, два дена са готови. Добиват зелен цвят и се освобождават напълно от обвивките си.

Слънчоглед:
Престоява във вода 4 часа(но може и до 12), след което се изцежда, буркана се захлупва с капачка на дупки или марля и се покрива с плат за да остане на тъмно. По принцип слънчогледа кълни най- бързо от всички семена за хранене. Предимството му е, че може да се яде още след няколкочасово киснене във вода. После, пак по всяко време. Това е изгодно, при положение, че има промеждутък от семена, които не са станали още за ядене, тогава използваме слънчоглед, понеже най- бързо става. Изплаква се всеки ден с вода. На вторият ден(обикновенно), люспите падат и може да се отстранят. Лично, предпочитам да ги махам, за да не внасят неприятна миризма, отстранявам също така и непокълналият слънчоглед, както и неугледният. Остават само най- добрите кълнове. Когато достигнат големина около 2 см. се оставя на светло, за да фотосинтезира. Целият кълн става светлзелен и е много хранителен. Чудесна добавка е за салата, понеже внася миризма на олио. И да прерастне не е проблем, само му се влошават вкусовите качества.