|
Това е едно добре разпространено заблуждение. Когато човек действа, когато върши нещо как трябва да го върши? С помощта на МАНАС – чувственият ум, или с помощта на Будхи – тоест здравият разум.
Една плеяда то лъжегуровци разпространяват мнението че всичко трябва да се върши със сърцето, с чувствата, с моментното настроение. Това е дребен трик който е разпространен особено много през времето на 60 те години, когато хипитата наводниха Индия в търсене на „истината” и „наркотиците”. Деветдесет и девет процента от тях бяха разглезени пичлимета от богатият запад които не обичаха да им се казва какво да правят. Дори и „великите” Битълс си опитаха късмета в Индия за да постигнат „просветление”.
Индийските „гурувци” (свами Вишнудевананда, Ошо, Махараши Махеш Йоги и Прем Рават – да спомена само някой по известни от тях в България.) като гладни вълци попаднали в стадо овце, само това чакаха. Започнаха да разправят на хипитата вечните „мантри”:
- аз те обичам
- прави каквото ти се прави
- прави любов вместо война
Аз съм слушал подобни проповеди и сред будисти, и сред какви ли не!!!
За хипитата нямаше нищо по хубаво от това! Казваха им неща които те ИСКАХА ДА ЧУЯТ!! Казваха им да практикуват това което на тях им се искаше. И това им го казваха „индийски гурувци” с дълги бради, значи не може да грешат, трябва да е истина. Да сте видели някъде някое хипи да седне да учи, да чете сериозна литература? Няма такова нещо. Никой от тях не си задаваше въпроса истина ли е това което брадатите гурувци учат.
Та точно от там е и това заблуждение
Нямало нужда да се слуша разума, трябвало да се слуша сърцето
Тоест няма нужда да се прави това което трябва да се прави, което показва логиката, а човек просто трябва да се води от желанията си от чувствата си, да прави това което му се иска да прави. Прави това което ти казва „шестото чувство” Много лесна „йогическа практика”. Много лесен път, няма нужда от усилие, няма нищо от нищо. Гурувците разправяха на хипитата:
Ето вижте ме мен, аз правя това което ми се прави и съм щастлив, успял съм в живота, всичко ми върви по мед и масло. Затова слушайте какво аз ви говоря, правете това което ви казвам и със сигурност ще успеете като мен в живота.
Каква е истината? Кое трябва да бъде водещо? Чувственият ум – МАНАС, или здравият разум – БУДХИ?
Нека да погледнем какво е казано в шастрите. В Катха Упанишада (гл. 3 стих. 3 и 4) се дава следното сравнение:
“...Познай Атман като пътник (господар) на колесницата, тялото е колесницата, знай Будхи като колесничар и Манас като юздите. Казва се, че Индриите са конете, а обектите на познание са пътищата по пасищата...”
Това е сравнение, как човек е устроен, как трябва да действа. Човек е сравнен с една колесница:
Чистото съзнание Атман е господарят на колесницата, царят който се вози в нея. Него трябва да го заведат от едно место на друго. Той използва колесницата само за това.
Будхи или здравият разум, интелекта, различаващият принцип е колесничарят. Той е този който управлява колесницата.
Юздите и камшика това е Манас, чувственият ум, настроенията, шестото чувство, интуицията, сърцето.
Конете това са индриите, тоест петте органи за действие и петте органи за осезание.
Пътищата и пасищата това са чувствените обекти, обектите на възприятие, онова което индриите търсят или избягват. Това е света около нас.
Чистото Съзнание в нас, Атман, е бездейно. То е господарят на колесницата. То е най важното. С него не се извършва нищо! То е само потенциалност за осъзнаване. То е онова което трябва да се опознае, да се разбере, да се САМООСЪЗНАЕ. Чистото съзнание е на път към СЕБЕПОЗНАНИЕ. Там отива.
След него по важност е Будхи. Здравият РАЗУМ! Той е този който казва от къде да мине колесницата за да стигне до целта, по кои пътища да върви и по кои пътища да не върви. Човек трябва да използва здравият си разум когато избира пътя, когато се движи по света, когато избира какво да прави в живота, с какво да се занимава, кака да се занимава и т.н.
Юздите са МАНАС – чувственият ум е третата по важност съставка. Със чувственият ум се командват сетивата – конете които движат колесницата. Изисква се голямо майсторство да стане човек добър колесничар. Не е лесно да се научи човек да командва правилно конете. Командата на конете трябва да става с помощта на юздите и камшика. По същият начин не е лесно да се научи човек да командва сетивата. Това е изкуство. Трябва много труд. Тук има една тънкост! Сетивата не се командват директно от Будхи – от здравият разум.
Сетивата се командват от будхи но посредством манас.
Сетивата се командват посредством здравият разум, но посредством чувствата, посредством сърцето.
Това е изкуството. Да се научи човек да насочва чувствата си в желаната за него посока.
Ако се водим от чувствата, от сърцето само, ще станем наркомани. Ако се водим от разума само, никога няма да може да постигнем нищо защото конете, тоест сетивата ще ходят където им скимне. Ако разумът казва едно, а чувствата друго има противоречие. Там където има противоречие, където има вътрешен конфликт, там е невъзможно да се твори. Например един студент който трябва да учи за изпит. Ако на него му се иска да отиде на парти, а разумът му казва че трябва да седне да учи тогава каквото и да направи ще е грешно. Нито ще може да учи правилно, нито ще може да се кефи на партито. Има противоречие.
Изкуството да се живее се състои в това да се насочат чувствата в посока където ние искаме. Само тогава няма противоречия между БУДХИ И МАНАС, и само тогава може да се твори истински, да се постигне нещо в живота.
Редактирано от Brahman_ на 07.12.06 13:35.
|
С ума или със сърцето – голямото заблуждение
