Още един въпрос, който е важен и заслужава внимание за т.н. усещания на енергията. Препоръчвам книгата за да се прочете мнението на Джао, което съвпада с моето. Но все пак ще се обоснова на базата на практиката.

В миналото повече работих за развиване на енергията, което започна с този ци-гун, за който пусках теми преди време и обсъждахме упражненията Елен, Жерав и Костенурка. Това беше през 88 година. Съвпадна с практиката ми по бойни изкуства. После използвах някои методи на Мантак Чия. Основно се насочих към отваряне на микроорбитата. Имах проблеми първо при преминаването от главата надоло по изпълнителният канал, които се решиха от друга практика - "Кундалини йога на Реле". Тази система практикувах няколко години и се оказа, че след нея напрежението в главата, както и трудното преминаване са изчезнали. Също така тази система атакува поясните канали - даймо, за да ги отпуши. Което беше много изненадващо, понеже трябваше да протича само през трите главни канали(основно ида и пингала).
Но след всичкото това, остана проблем с оттичането на енергията надоло по изпълнителният канал. При работата ми с известни хора с екстрасензорни заложби, ми беше казано, че отпред имам повече проблеми и ще трябва да поработя там повечко. До колкото знам, това е нормално и проблемите се явяват по тази част от микроорбитата. Така ме завари Джао и след доста време, през повечето от което се питвах да проумея неговият метод, нещата станаха. Според мен решаваща роля изигра Лазарев, който ми помогна да балансирам сърцето. Понеже даосите изброяват негативните за жизнеността чувства и пр. но не казват как точно да се постигне, Лазарев ми свърши работа, понеже разбрах мехнизма на действие. Това е един период в който се връщах на практиката на Джао периодично. По правило, не може да се прекалява, понеже силният огън ще стане проблем. Затова по силата на вътрешният глас, след период на практика, си давах време за осъзнаване и адаптиране. До преди няколко години, всякакви усещания имаше.
Докато след поредният период на практика, един ден усетих как колелото се задвижи само. После го усетих и по голямата микроорбита. Процеса си е точно мистичен и няма как да бъде обяснен. При мен става само след сублимация в часа дзи най- често, когато пронизващата жега се издига по гръбнака, но също така и в будно състояние през деня. Това е измежду най- хубавите неща, за които мога да се сетя. Не се появява по време на практика, нито при поддържане на дишане, а само. Оттогава и нямам драматични усещания. Научих се по съвет на Джао да ги релаксирам. Щом има нещо прекомерно, значи има пречка, съпротива и тя трябва да се релаксира. Всичко трябва да тече свободно и спокойно. Голямата част от ци-гуна се грижи да създаде свободна циркулация на ци. Всеки дисбаланс в сърцето обаче, грози да ми нанесе големи повреди.
За да го има потока в микроорбитата е нужно пределно ниво на енергия. Секса и липсата на контрол в сърцето, както и на практика го прекраяват.

Всичко това го написах заради две неща. Първо: микроорбитата се движи сама и втора: всички усещания следва да се релаксират. Всичко друго са подробности и личен опит, който е невалиден за другите. Следва да бъде отхвърлен и да се разчита на собствен.