Никакви шампионски титли през тоя период не е имало, разбира се. Абе аз съм съвременик! Не се гаврете с мен! Спях на Герена, пътувах с конски вагони из цяла България. Тогава още малцина имаха леки коли, аз си купих чак през 79-та, вече не ми се ходеше на никакви мачове, Гунди беше загинал, Левски стана полицейски отбор. Все пак след това останах верен на футбола и вече 30 години той ми е паралелна професия. Всеки ден се занимавам с футбол по около 2-3 часа. Работил съм и работя с всички капацитети по футбол у нас (разбира се, и със Стоичков, стотици часове, но преди беше същото и с Пламен Марков и със Стойчо Младенов. Това е само за националния отбор, иначе съм работил по-малко и в Левски, ЦСКА, Славия, Ботев Пд, Локо ПД, при Ераносян, във Видима, когато Пл.Марков беше там и т.н. и т.н.)
А през 60-те бях на всички мачове. Знаете ли какво беше да си във Варна, да загубиш решителния мач срещу Черно море? То (Черно море) заедно с Ботев Враца, Ботев Пловдив, Млада Гвардия Сливен, Локомотив Бургас и други, бяха военни отбори, помагаха на ЦСКА и пречеха на Левски. И след като сме загубили, да пътуваш цели 18 часа в конски вагон , за да се прибереш в София? Ама това си беше любов. Стадионите бяха препълнени. Левски обикновено правеше домакинските си мачове на Герена в неделя сутринта от 10 часа. Беше великолепно - 50 хиляди души на Герена в неделя сутринта! Как ви се струва? През неделя, движението в София се задръстваше, защото 50 хиляди души ходехме на Герена. Левски - Локомотив (Горна Оряховица)! Как ви изглежда такъв мач сега - 50 хиляди души, билети се купуваха на две-три места в центъра на София. Във вторник вече се бяха свършили. Левски - Млада гвардия (Сливен)? пак 50 хиляди души! Или срещу Локомотив(Бургас). За последния пътувах до Бургас, бихме с 5:2, Гунди направи хет-трик. Ходех на всички мачове във Варна, в Пловдив, в Перник, в Дупница, във Враца... Левски тогава беше отборът на народа, публиката беше зашеметена. На Герена се извършваше свещенодействие в началото на мача. Знаеше се, че Гунди е контузен, народът обаче идваше само заради него! Разни изверги го ритаха и го целеха само по кокалчетата, да го осакатят. Момчето непрекъснато пътуваше до Виена, разни световни хирурзи през месец-два му режеха глезените. Отначало Дълга Мара (Г.Георгиев) и Джек Раби (Ив.Здравков) го покриваха отвсякъде и когато някой го ритнеше тия двамата го пребиваха. Постепенно това започна да просветва в мозъците на тъпанарите, и те, знаейки че ще бъдат бити много сериозно, може би даже ритани по главите, се обуздаваха донякъде. Обикновено побоят изтърпяваха в тунела, но и понякога и на самия стадион.
Преклонението и любовта към това скромно скромно за други неща момче (Гунди) беше невероятна! Смятам, че никой никога не е бил обичан от толкова много хора в историята на България. 20 минути преди началото на мача отборите излизаха на терена за загряване. Не се знаеше дали Гунди ще излезе. Лекарите мърмореха - може да излезе, но май не трябва да почива. Настъпваше решителният момент. Отсреща, на В сектор вече виждаха сините фланелки, играчите излизаха от тунела и оттам се носеше грохот. Но ше играе ли? Аз се кефех като се обръщах и гледах лицата на десетките хиляди души зад мен, нагоре по препълнените трибуни. По напрегнатите им лица съдех дали Гунди ще излезе. Изведнъж всички тия лица, лицата на обикновените българи в тая задръстена и гнусна комунистическа държавица, се озаряваха с неземна светлина. Явно бяха видели синята девятка! Уж нищо – Левски срещу Дунав Русе, а толкова много хора изведнъж ставаха щастливи. Да, велико беше.
Аз имах много приятели - цесекари. Ама близки приятели. Те също обичаха Гунди, бяха разбрали, че такова нещо не може вече да се случи никога повече в живота им. Беше им мъчно, че не е от ЦСКА, но просто не си човек, ако не преживееш такова невероятно явление, нечувано за държавата ни. Това беше Гунди. Магия. И всички около него в националния отбор трепереха за него и му помагаха. Пенев, Бонев, Дерменджиев, Жечев (той ми е приятел и сега), Васко Методиев, Начко Михайлов, Котков (бог да ги прости), Жеков, Никодимов... Не, не могат да се изредят всички. Всичките ни добри футболисти тогава благоговееха пред Гунди. Нямаше съперничество, момчето беше съвсем скромно и даже не усещаше какво е той. Бях дълги години приятел с Величка, жена му, след неговата смърт, разхождахме си заедно кучетата. И тя ми споделяше: „Той въобще не знаеше какво струва...”
Тогавашните млади, се деляхме винаги на две. Левскари и чорбари, битълсмени и стоунсмени. В Левски имаше гундевисти и жористи (фенове на Жоро Соколов, дълга, безкрайна тема, с него бях приятел тогава). Бяхме комунисти и антикомунисти, на олимпиадите – американци и руснаци (СССР).
Поривът за свобода се въплъщаваше в Левски. Напук на властта, в Левски по някакъв начин се събираха невероятни таланти, момчетата беха бедни като останалата част от народа. Всички известни футболисти веднага отиваха в ЦСКА.
Но да се върна в 60-те. Примерно мачът на Левски е в Горна Оряховица. Стичаше се народът от Дунав до Стара планина. Градът ставаше непроходим, не можеха да изпечат токова кепапчета! Мачът на Левски ставаше събитие за целия окръг. Нещо повече – празник.
Но ходехме и на всички други мачове. Славия и Локо София играеха на препълнен стадион Славия - 20-30 хиляди души. Пълнехме и стадион Раковски за мачовете на Спартак София. Мачът Левски и Локо София, когато там бяха Котков, Дебърски, Деянов, Ив. Димитров, Шпайдела (Васко Методиев, който по-късно беше треньор на Левски) и т.н. пълнеше стадион Васил Левски до дупка, с 5-6 реда правостоящи най-горе. Такива времена бяха.
После нещата започнаха да се променят, ЦСКА стана голяма сила, наливаха се пари, всички добри играчи отиваха там. И понеже ние сме българи и като футболисти сме много по-качествени от англичаните, започнахме да ги бием яко.
Започна се с Нотингам. Браян Клъф направи скромния провинциален отбор два пъти европейски шампион. Не е за вярване ама стана. Не бяха кой знае какво (е, все пак там играеха такива големи майстори като Тревор Френсис, Тони Уудкок, Робертсън и още двама-трима), но в ония години за един английски отбор беше по-трудно да стане шампион на Англия, отколко европейски шампион. Но Нотингам се падна на ЦСКА и славата им спихна. Принавам си, че винаги когато английски отбор играе с български, съм бил за англичаните. Дори и когато Левски игра със съвсем скромния отбор на Елтън Джон – Уотфорд. Тия бяха безнадеждна скръб. Но аз и тогава много обичах английския футбол, хем виждах какво става на терена, наблюдавах как англичаните не могат поради дефекти в координацията, да обработят една топка както трябва, но си ги поддържах. При първия гол даже скочих и започнах радостно да си трия ръцете, но един приятел ми каза: Сядай, долу, ще те пребият.
На тоя мач (помня го така добре, зашото бях взел безплатни билети и бях завел на сектор А десет приятели, за пръв път у мен започна да се промъква съмнение: А бе, тия ливади са ебати болкуците, на 30 километра от Лондон са, а въобше не могат да играят. Пред мен един възрастен мъж обясняваше на синчето си (или на внучето): „Виж, тия англичани не могат да играят футбол, не са майстори на футбола”
Запомних тия думи, много ме жегнаха. Не са майстори на футбола! Ами не са, пълни боклуци са.
Първо ЦСКА отнесе Аякс. Всичките им големи майстор (без Кройф) си бяха там, но ЦСКА ги продъни. После ЦСКА биха уверено Нотингам, биха ги даже в Англия, после пак уверено отнесоха Ливърпул (Ливърпул не е Нотингам, бяха тогава най-силния отбор в света.). ЦСКА ги прегази без да ги мисли. Било случайно? Хайде де, три европейски шампиони случайно.
Наскоро ЦСКА отново би Ливърпул на Анфийлд. Говорих с няколко мои приятели, левскари (аз вече отдавна не съм левскар, всичко това отмина някъде назад по оста на времето).
Бяха бесни, обясняваха как мачът в Ливърпул нямал въобще значение, те и при загуба се класирали. Казах им: „Въобще не се заблуждавайте, ЦСКА, да сегашният ЦСКА, на практика е по-силен от Ливърпул, школата ни е по-добра и нашите деца са много по-добри от тия в Ливърпул, там просто няма никой, който да ги научи на нещо. Нашите тренери може да са пияници и простаци, но пак разбират от футбол повече от ония дебили и могат да научат момченцата на нещо повече. Ония там не могат да ги научат на нищо”.
Победата на Анфийлд е естествена. Просто по-добрият отбор печели.
Ще попитате: „Наистина ли мислиш, че тия добичета , начело с Флорентин Петре, са по-добри от Ливърпул?” Отговорът ми е „Да”. ЦСКА няма парите на Ливърпул, но и така ги бие на Анфийлд. А представяте ли си какво би било да имаха парите? Ще ги прегазват винаги.
Хей, Ливърпул е икона, символ на британския футбол, а Вальо Илиев ги дъни на Анфийлд, какво ще кажете? Ама и преди години ги дънеха. И циганинът Керимов издъни двукраттния европейски шампион Нотингам.
Такива неща, тъжни.