Към края на 80-те години вече бях се примирил с мисълта, че Англия никога няма да има силен национален отбор. Английският стил на игра, липсата на добри треньори (няма нито един истински познавач между тях, само костюмите им са хубави), и жестоката чистка, която английската футболна школа провежда сред талантливите деца (изхвърля безжалостно крехките, но технични малчугани за сметка на бутачите и тичачите, заради проклетите училищни първенства, където загиват младите майстори) обрекоха английският футбол на многогодишно безплодие. Вече 36 години националният отбор не е постигал никакъв сериозен успех, нещо повече - не е спечелил нито една блестяща победа. За 40 години - нито един блестящ мач. Е, хайде, с едно изключение, победата над Холандия в четвъртфинала на европейското през 1996 г. и може би мачът през 80-те години срещу Унгария в Будапеща, спечелен с 3:1. Да видиш любимият си отбора да мачка съперника си, атаките да стават на талази, да има удар след удар, топката да танцува по голлинията... Няма такова нещо в играта на националния отбор. Мъка, голяма мъка дори срещу скромни отбори. Причината е в липсата на добра техника, в треньорите, които са като коне с капаци и в уродливата система за начална подготовка. А тя продължава и днес, когато в големите английски отбори е пълно с чужденци, майстори от най-висока класа (има от кого да се учиш). Без техника и импровизация няма голям футбол. Но децата, които притежават такива качества, стигат много трудно до елитния футбол. Докато детските и юношески школи не попаднат в ръцете на истински специалисти нещата няма да се променят към добро. Не е до расата - да кажеш че германците, французите и холандците просто повече ги бива за футбол (говоря за белите играчи - Германия например е шампион или в тройката на почти всички световни и европейски първенства - с бели играчи). Ето един пример на ниско ниво - защо френските и холандските негри стават световни звезди, а в английските отбори, където вече бъка от чернокожи, няма нито един голям майстор с английски паспорт? Кой - Хъски ли? Или Кембъл? Защото Холандия и Франция имат знаменити футболни школи, а английската е може би най-слабата в Европа. Португалия, Испания, Германия, Италия, даже Швеция, Чехия, Дания непрекъснато създават световни звезди, а в Англия трябва да се чака десетилетия, за да се появи някой Боби Чарлтън, Кигън, Бекъм или Оуен. Има и друго - в Англия футболът е голям бизнес, шампионатът е знаменит, парите текат като пълноводна река и така, кой го е еня за националния отбор? Да вземем един от символите на английския футбол - Арсенал?! Че там няма нито един англичанин, дори на резервната скамейка. Да умреш от срам! Какво излиза - английската футболна школа не може да създаде играчи за големите отбори - само средняци. Да играят в отборите от втората половина на таблицата или в Чемпиъншип.
Докато детско-юношески школи не попаднат под ръководството на майстори (в Англия няма, да наемат чужденци) няма бъдеще за английския футбол. И ще продължаваме да се мъчим срещу средняци, минутите да изтичат мъчително и не само, че не пада барем един гол, понякого по 20-30 минути не се създава никава голова ситуация.