В отговор на:
как си напрви извод за моята, нека да цитирам "професионалната перспектива е мъж и деца в парка, а работното предизвикателство е лишаването от сън до късно... ", без да ме познаваш, без да знаеш нито коя съм, нито каква съм, камо ли къде съм работила, къде работя сега и прочие.
извод ли? че аз само преписах твоите слова:
"Кое е за Вас най-голямото предизвикателство във Вашата работа?" Не подлежи на логично обяснение, а да на говорим ,че за мен най-голямото предизвикателство си остава ставането преди 9 сутрин...
"А как се виждате след пет години?" "Еми, казах аз, виждам се с две деца в парка държа мъжа си под ръка и го гледам влюбено, а вие?".
"Иначе аз си поддържам тезата след 5-те години"
В отговор на:
Ти отговаряш с лична нападка, лична обида, забележи, към човек, който не познаваш, не си виждала и не знаеш какъв му е случая...
мммм, нещо не намирам цитат в подкрепа на това, ще трябва ти да се постараеш
В отговор на:
От което си вадя извода, че или това ти е любимият въпрос по време на интервю - което би обяснило факта, че се обиждаш на лична основа
Ще повторя понеже ти писатель, не читатель(тук можеш да се обидиш че те наричам чукча: Въпросът "Как се виждате след 5 години" аз през почти 6 годишния си опит не съм задала нито веднъж.
В отговор на:
или си нямаш другара бота и влизаш в този форум, за да се заяждаш с хората и да им обясняваш колко си велик/а
Всъщност влизам за да си правя цветно - я как добре се получава
В отговор на:
понеже добрият тон на разговора замина
Леле, как стана това?! А ти с такъв добър и добронамерен тон започна:
две делови патки;посмях им се наум на тъпите физиономии;Някои хора имат способността да действат удивително тъпо и с удивително постоянство;хора, за които от първия разговор нататък смяташ, че са, ама адски кухисъссредна или по-ниска такава интелигентност
Абе готина си, две мнения по въпроса няма... и си на колко...цели 27 години?
|