Виж сега от моя гледна точка как стоят нещата:
Донякъде си прав, в смисъл, че наистина има хора, които са чували, че на интервю е хубаво да се задават определени въпроси. И карат наред.
Но според мен това е като с всяка работа. Вземи за пример монтьорите (че съм на тази вълна) има монтьори дето само с поглед разбират какво е на колата и ти я оправят за час, а има и такива дето едно пипнат - две развалят.

Та конкретно за въпроса "как се виждате след пет години". Да ти кажа, интервюирал съм хора и без да съм кой знае къкъв експерт си личи кой говори наизуст, кой говори искрено и кой пък хал-хабер си няма. Дори простичкият факт, че си си направил труда да поровиш в гугъла и да откриеш "правилните отговори" показва някакво отношение към интервюто. От друга страна, ако въпросът е зададен в подходящ момент и допълнен с уместни контролни въпроси, както и да отговаряш все си проличава що за птица си.
Елементарен пример - идва ми една бяла птица и ми разправя как мечтата й било да се занимава с управленско счетоводство, как след пет години се вижда като утвърден експерт в тази област, с признат авторитет и тям подобни. Питам я след малко - как се изчислява приносът за единица (все едно монтьор да питам за какво се използва крикът). Мълчание, братле, абсолютна тишина. Викам хубаво, на всеки се случва да не знае нещо, задавам друг въпрос - как се смята рентабилност (все едно монтьора да го питам къде са накладките). Тя ми се сопва, че не била готова за такъв тип въпроси. Е, кажи батка, къв извод си правиш от ситуацията?

Та така - не ги вкарвай всички ЧР под един знаменател, хич не им е лесна работата и който си я върши си я върши. То иначе ако гледаш комиците по нашите стадиони, ще речеш, че всички футболисти са ебати леваците. ама не е тъй

По българите при Дойран са изстреляни 350 000 снаряда. Даваме 9 убити и 40 ранени.