Аз не работя в агенция. Не правя интервюта сама, а съвместно с прекия ръководител /или колеги в съответния отдел/. Много ясно, че не мога да разпитвам един ИТ специалист за операционни системи или езици за програмиране и си давам сметка колко разбирам от материята и от отговорите им.

Въпросите, които аз задавам са два типа: задължителни и индивидуални. Първите са свързани например с очакванията за заплащане и доп. придобивки, с "екипната история" на кандидата, т.е. какво, с кого и колко е работил, на кого е бил подчинен и кого е управлявал, за да се ориентираме най-грубо дали ще пасне йерархично на свободната позиция и организацията като цяло, от този род чисто "фактологически" неща.

Индивидуалните са продиктувани от нещо което ми е направило впечатление в личността, документите и домоментното представяне на интервюто.
Когато забележа очевидно несъответствие или откровена лъжа около кандидата задавам и съответния провокативен въпрос и тогава има и гадни изводи (в зависимост от отговора).
В крайна сметка не е редно да се правим взаимно на глупаци нали тъй.... Как може да си помислиш че нашата цел е да злепоставим, изложим или излъжем...Че нали ми трябва човек...достатъчно трудно се намира понякога, че да си удължавам агонията с такива садо трикове...

Да, задавам и въпроса защо иска да смени работата си и защо е напуснал/а предишните работни места. Това е важно, колкото и банално да звучи.

п.п. мразя буквогризи, ама си оправи двойното "Н" в думите...ей и тва ако не е мода...и ти, и Ф.Марлоу и още мноого знайни и незнайни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите