хех, благодаря за отделеното ми скъпоценно време (твоето)
донякъде си прав, ама не мога да се съглася с това, че някой въз основата на 2-3 абзаца текст, и при това без изобщо да ми е видял очичките, ще реши, че ставам (респективно не ставам) за работата, за която кандидатствам... това първо... второ: аз ли нещо не съм наред, или какво... не мога да си обясня как ще се случи да ти дам мотивационно писмо за мияч на чинии, след като съм сладкар - обикновено си търся работата, която работя последните -найсе години... и още нещо в допълнение: защо смяташ, че те интересува АЗ защо съм станал електротехник? и ако ти напиша, че много ме кефи и си умирам да работя като такъв, ти дали можеш да разбереш, че всъщност съм зарибен от сектата на електротехниците, които не ми позволяват да работя нищо друго, а и случайно шефа на сектата като бивш ЧР и мой много добър приятел от детството, ми е написал такова страхотно мотивационно писмо, че свят да ти се завие (а всъщност написаното няма нищо общо с действителното положение на нещата).
случаите с формулярите и "виж ми ЦВ-то" явно е безмислено да ги коментираме, щото очевидно няма въобще да се видим очи в очи, съдейки по това, което си написал по-горе...
Ето това ме дразни всъщност - че някой си позволява да си играе на Господ със съдбите на хората, без дори и да ги познава, или барем да ги е виждал поне 1 път (не на снимка, а на живо)... И, най-после да си дойдем на думата - много добре си го написал - искаш мотивационно писмо "щото така" (такива били условията)... или щото е модерно, или и аз не знам защо... освен всичко друго, е и безполезно, щото я си представи случая, когато ние с тебе всеки ден си пием бирата, и при поредното ми кандидатстване някъде, ти ми напишеш невероятно якото писмо, което ще изкърти всички кътни зъби на Хъни Бъни (при която кандидатствам)... и кво от тва... абе - прах в очите, тва е...
Just a genius
|