Чай ся, душа - никой не те кара да кандидатстваш по обяви от типа "отиди не знам-къде, направи незнам-какво" - мотивационното писмо не е, за да ми кажеш защо искаш да работиш във фирмата N, а за да ми кажеш защо ти се работи работата, позицията за която фирмата е обявила като вакантна! Ето ти пример за два хипотетични лийда: "Водеща фирма в областта на енергетиката търси електротехници" и "Електрисите дьо Франс търси електротехници" - вярно, има разлика в мотивацията - едно е да кандидатстваш за "Електроразпределение Горно Котеновци", друго си е за Електрисите-то - и престижът си е престиж, и заплатката сигурно си е друга. Да, ама на мен тая мотивация ми е ясна и не ме интересува, на мен ми е интересно и ми е важно да разбера защо, адже ба, искаш да си изобщо електротехник, а не комбайнер! Пък и както отдавна обяснявам (и вече почва да ми писва!) - има една камара други неща, които са ми показателни и са ми с относителна психологическа валидност покрай наличието/липсата и съдържанието на мотивационното. Най-малкото което е, душа, въпрос на уважение дори и към мен (да не говорим, че не се изживявам като нещо кой знае колко по-различно от 10-а глуха!) е да спазиш процедурата, за което изрично съм те ПОМОЛИЛ (!) най-учтиво. Да не говорим пък, че ми писна да пиша по N на брой писма на ден, за да моля аз кого ли не да ми напише референтния номер (за което също, забележи, съм помолил изрично) или поне името на позицията, по която се кандидатства! Защото към днешна дата, например, при мен са активни 9 позиции (както съм също казвал - работя в агенция, която се опитва да поддържа високо ниво на позициите, по които работи, а те няма как да са твърде много), предполагам - при колеги са и по повече. И познай, майна, като ми дойде един мейл със заглавие "rabota" (мед за сърцето ми е, ако долу има изобщо някакъв текст, макар и в повечето случаи да е "Ето моите документи за конкурса") как почвам да хвърлям боб за какво точно кандидатства лицето. И ако от опита се разбира горе-долу, познай как се оказва в един хубав момент, след като сме си менкали цял ден мейли, че младежът, който иначе е ІV курс и е 82-и набор (например) кандидатства за търговски директор или - че русенецът, всъщност, не кандидатства за регионален директор за Русе, ами за маркетинг мениджър в София...

Та, така - стига съм ривал и аз, че вече забравих за к`во точно рива... С две думи: ти като си правиш рождения ден, например, и си написал изрично на поканата, че ще правиш тога-парти и МОЛИШ всички да са по чаршафи, ще се накефиш ли, ако се окаже, че ти си единственият пре***н и будала? Или, бидейки шеф, помолиш (дори и не заповядваш, ами именно молиш) служителите си да не идват по сандали от понеделник, а в същия тоя понеделник 90 на сто от тях са си казали "Абе, зае*и го тоя балък, аз пък ще си ходя по джапанки на работа"!?

А, и последно: как да приема мотивационно писмо, което не е адресирано до моята фирма!? Ти как би приел едно такова мотивационно писмо и какво би решил за човека, който го праща?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите