ей, бе, важното е да се заядем, а!? независимо дали има смисъл или не! пък може и да си е чист софизъм и чиста спекула с твърденията, ама - важното е мухабет да става, нали!?
Първата и втората теза изобщо, ама изобщо не си противоречат, нито пък се и потвърждават - факт е, че те нямат абсолютно никаква причинно-следствена, или каквато и да била, връзка между себе си, освен, че са в рамките на обща тема. И, понеже, явно ми става навик да се обяснявам наляво-надясно и на кого ли не, хайде - и на теб:
На мен ми е важно да видя наистина защо искаш да си електротехник, защото не съм чак толкова прост и мога да преценя и сам защо би искал да си електротехник в "Електрисите дьо Франс" - по същата причина, по която и аз бих искал да съм токаджия там, стига да имам съответното образование. А мотивационно от типа "...на мен са били давани задачи с увеличаващи се отговорности..." е ок, ама: 1. е с грешки; 2. го получавам поне по 10-ина пъти на ден и не ми показва с какво ТИ си по-различен от другите, които се правят на много хитри и си мислят "абе, зае***и го тоя галош - мотивационни ще му пиша - а да му препера гащите не ще ли!?"; 3. е универсално тъпо и не ми казва защо искаш да станеш електротехник (казва ми защо от джобтайгър - `щото от там е копипейстнато - искат да станат някакви си). И прочее...
Теза 2 е на база конкретни случаи: аз съм фирма "Хляб и зрелища" и това го пише на няколко места в обявата, която съм пуснал, и правя подбор на персонал за позиция сладкар за фирма "Яжте пасти" (дали съм обявил, че е тя или не съм, изобщо, ама изобщо няма никакво значение), поискал съм - от простотия - между документите да има и мотивационно. Е, получавам такова. Но то е адресирано до фирма "Духай супата" и е за позиция мияч на чинии. Е!? ОчевАдно не е до мен - човекът дори не си е направил труда да види, адже ба, какво и на кого пуска и за к`ва позиция точно кандидатства... Или - к`во толкова - "Дай да мятаме там на конвейра, пък к`вото стане - всички са маскари!"... Освен всичко останало, е въпрос и на социална зрелост и на някакво елементарно междучовешко уважение - или да даваме на принципа "Не стига, че ти давам изобщо нещо, ами ще ми правиш и фасони, че не е това което искаш"... Извинявай, ама как да погледна на такъв човек, при все цялото си човеколюбие!?
Или пък - дойде при мен, дам му един формуляр да попълва, и на половината въпроси ми напише "виж ми СV-то" - ами, ок, видял съм му го, след като съм го извикал (или съм малоумен, че съм го извикал, може би!?). Да, ама той отново се прави на интересен - ами, алънкоолу, щом искам от тебе да напишеш нещо - ще пишеш - не аз съм тръгнал да се продавам, а ти, аз нямам нужда да ми попълваш формулярите, както и нямам нужда от пози от типа "Аз съм тука едно величие и трябва ти и работодателят, за котого кандидатствам, да се радвате и да сте ми благодарни, че изобщо ви обръщам внимание"... Ами, ако щеш, бе - аз работа си имам! Или утре ще те наеме работодателят ти, `щото си успял да излъжеш оня балък там, и като те накара да си направиш финансовия анализ за годината, ти к`во - ще му кажеш "Виж там ония папки и се оправяй!"
Ениуей, явно тук наистина настава едно безсмислено бръщолевене и всички са прави... Работата е там, обаче, че - ако обобщя: Щом ти искам мотивационно - т`ва е положението! - или пращаш, или - сори, майна! Има си условия - комуто не се харесват - никого не карам на сила - да си намери нещо, което му харесва! И на мен не ми харесва да си дупча билет в автобуса, ама го правя - `щото такива са условията, щом искам да се придвижа не пеша! Не ми харесва да плащам и на интернет-доставчика, ама го правя - щото такива са условията, след като искам интернет! Не ми харесва да плащам и за сиренето в магазина, ама го правя - такива са условията - сиренето е с пари! Не ми харесва и с дрехи да ходя, ама не ходя гол по улиците, `щото такива са условията... Не ми харесва и да ти се обяснявам, но - такива са условията - хванал съм се на хорото...
Мъжете знаем защо!
|