Трудолюбив и балансиран висшист с опит в управлението, отчетността, организацията, мотивацията и контрола на широк кръг пазарни субекти и държавни институции. Търся реализация в експертен или административно-управленски орган от частния или публичен сектор на икономиката. С възможност за работа по основна или допълнителна заетост. - току-що го получих. Познай дали няма да го извикам. Ами - ще го извикам, естествено! Нищо, че не ми е написал "Абе, льольо, как да ти се мотивирам, като не знам фирмата, за която кандидатствам!?" Но пък ми пише защо иска да е счетоводител... Това ме интересува! А и ме заинтригува - сега остава да преценя дали е балансиран, както твърди...
Още:
1. на основата на 2-3 абзаца текст, плюс, както не за първи път споменавам - и други неща, за които съм учил 5 години и след това още 5 съм чел книжки, а после още еди-колко си време съм практикувал интервюиране (вкл. и кандидати за работа и за какво ли не!) - мога да разбера много неща за човека само от наличието/липсата и съдържанието на мотивационното писмо. Лекции по психологическо профилиране няма да ти изнасям сега... Но е факт, че ако пиеш бира няколко месеца с мен и после аз ти напиша мотивационното, е супер! Не `щото съм ти го написал аз, а защото значи, че знаеш какво да правиш като се наложи, знаеш как да постигаш целите си, не се притесняваш да молиш приятели и прочее, само и само да съответстваш на изискванията! И много други неща, въпрос на професионална тайна донякъде."Капиш" - както казва кака ти Хън!?
2. Дали си зарибен от сектата на електротехниците си е твой проблем. Ако сметна, че би било проблем за работодателя - няма да те представя.
3. Не знам защо реши, че си играя на Господ. На мен работодателят ми плаща да му намеря човек с такава и такава професионална квалификация и такива и такива личностови характеристики. Моята работа - това за което ТОЙ ми е платил - е да му представя тримата най-подходящи, придружени с достатъчно обстоен психологически профил. И ако той е поискал ти да си изпълнителен, а ти не изпълняваш дори елементарни формални изисквания, за да се саморекламираш, как ще ме убедиш, че ще изпълняваш служебните си!?
4. Пак идваме до отговаряне на формални условия. И сигурно пак ще трябва да кажа: не те карам на сила - аз си върша работата, дали ще я свърша с теб или без теб - аз работа си имам, ти кандидатстваш, не аз. Дали ти ще се качиш на автобуса или не - той си се движи и си превозва пътници. И даже те ще се радват, че не е чак толкова голяма блъсканица и задух вътре. Но да се возиш на автобуса си има условия: да отидеш до спирка, да си купиш билет (е, да, в българия това не е задължително необходимо условие, но ние сме частен случай като държава), да поизчакаш да дойде, да се качиш и да си перфорираш билета, нали!? Като не искаш да спазваш тези условия - или отиваш насред полето и там чакаш да мине автобус и той да спре, или си стоиш вкъщи и чакаш шофьорът да дойде да те покани...
5. Не искам мотивационно "щото така". Искам мотивационно, защото то ми е един от необходимите документи, за да работя по определена позиция! И ми е много интересно, като всички се правим на отворени и когато ни изнася обясняваме как било на Запад и мрънкаме, че тука било Ориент, като не ни изнася - веднага обръщаме другия лист и почваме: "Хе, на к`ъв ми се прави тоя, бе - к`во като на Запад е така, тука е Ориент!". Ами, душа, във Франция условията са дори още по "безсмислени" - там, освен такива безхаберници като мен (за сведение на интересуващите се, съм клиничен психолог), има и по един графолог - който пък е търкал чинове също достатъчно дълго време, за да профилира по почерк. Та там - в тъпата Франция - има условие автобиографията и мотивационното(!) да са написани на ръка и донесени лично в офиса на фирмата. Сигурно и там има мрънкачи. И сигурно и там си мрънкат срещу това. Ама на Електрисите дьо Франс не им пука!
ПАК КАЗВАМ И ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ГО ПРАВЯ: Мотивационното писмо е само част от нещата, които ми трябват. И, както пишеше в един кенеф навремето: "Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, молим ви, не изхвърляйте фасовете си в нашите писоари" - хайде да не ми казваш как да си върша работата, а!?
Мъжете знаем защо!
|