миии, аз какво да кажа...което си е така, така си е...

Разбирам кандидатите защо се дразнят като им искат мотивационно писмо:
1. много по мързеливичко и лесно е да е-мейлнат едно вече готово CV на 10 работодателя, вместо да се пънат да мислят отделно за всяко място на което кандидатстваш.
2. уверени са, че ако не отговарят на обявените изисквания за работата, и най-кадърно написаното мотивационно писмо няма да ги класира
3. уверени са, че тъй като отговарят 100% на изискванията за позицията не е нужно да се пънат допълнително.
4. подозират, че никой не ги чете тия писма/че не са нужни и не носят инфо.
5. комбинации от горните.

Няма нужда май да обяснявам, точка по точка, що това са злокачествени допускания. Всеки средноинтелегентен може да си помисли върху тях и сам да си го обясни.

Защо, аджеба, аз трябва да тълкувам ползите от нещо написано от друг? Ако го напишеш полезно и информативно, такова ще бъде. Ако изплюеш поредния копиран бълвоч, няма да има смисъл от мотивационно писмо наистина. Смисълът, стойността, полезността на мотивационното писмо ги създава кандидата. "Подбиращият" само му/й дава инструмента в ръцете. За което бива наплют и наритан. "Народопсихология", мога да се изклиширам тук. Но няма, щото недоволството като безсилие на умствената недостатъчност не е характеристика на българския манталитет. Такива хора има навсякъде...

It's all about asses - kicking or licking...