Ама нали това обяснявам в цялата тема - за него няма такова нещо като мои (на кака, мама, тати) правила. Той просто не го върши.
Ето.ти един пример - пътуваше с един мой малък сак - скъса го на 3та седмица. Дадох му друг малък сак, пак мой - счупи му ципа първата седмица. Той няма представа къде са саковете вкъщи (каква изненада от човек, който не знае къде са му тениските и пижамите, нали), нито пита, никой не обърна внимание, че няма чист сак до последния момент и така 20 мин пред автобуса сме тъпкали багажа му в най-здрава торбичка, докато той джитка на компютъра игри. Изпрах един почти бял сак и му го давам с уговорката, че ще си го пере, ако го изцапа - той, не стига, че ми го връща черен, ама съвсем черен, ами го хвърли в мазето и не го бутна, естествено. След това пътува само с найлонки. Преди 5 мин ме убеждаваше, че откъде накъде ще пере сака, след като не го бил изцапал; после, като видя, че не излиза наглава с мен в какво състояние го е върнал, мина на рефрена защо още като го върнал, не съм му казала. Забележка от родителското тяло - тцъ. Когато ги питах, абе така, тоя сак - ама нали съм му го дала, защо търся сметка от момчето сега. Ама разбира се, що търся сметка от момчето - аз давам, той къса, мама дава, той чупи, татко дава, той хвърля.

Втори шанс, разбиране и помощ без ограничения се дават само до навършване на пълнолетие.