Питаш дами, ама ако може и аз да се бутна между шамарите...

Значи, неминуемо всяко дете си изисква определено отношение. Няма как да се отнасяш еднакво и към двете, просто защото едното изисква едно, другото - друго. Различни характери, различни стимули. Това, обаче, не означава, че го обичат по-малко или пък целенасочено обгрижват повече другото дете.

Отношението на родителите към децата не се формира по начина, по който ти си свикнала да възприемаш познати и приятели около себе си. Ти си им пред очите от бебе, че до след 26 години. За това време те са те възприели по начин, който може и да не се връзва със собствените ти представи. Също така може, дори в общия случай си е правило, да е погрешен и за родителите. Тоест, ако си била буйно и непослушно дете като малка, то това би оставило отпечатък върху тяхното възприятие за теб съвсем подсъзнателно. Би се учудила какви неща им остават в главите на родителите ти. Със сигурност помнят моменти, когато си направила нещо, което е неприемливо за тях - излъгала си, откраднала си нещо, нагрубила си друго дете. Те ги помнят в по-голяма степен, отколкото си признават, бъди сигурна. Освен това, веднъж изграденото отношение много трудно може да се промени, то си влиза в някакви релси, добива автоматизъм, при който хората не се замислят много в комуникацията си. Това, което искам да ти кажа с това е, че не ти си по-добра или брат ти по-лош, а че преценката на родителите ти може и да не е съвсем актуална, но ти не можеш да я промениш, защото си част от нея.

Според мен, най-лошото нещо, което можеш да направиш в случая е да почнеш да ровиш и да се опитваш да ги убедиш колко, всъщност, те грешат в отношението си към брат ти. Не го прави! Вече си започнала - с онези забележки, с обясненията кой какво правел, пък какво бил постигнал... Това ще доведе единствено до разкол и до размяна на емоции, които много силно ще объркат представите на вашите, а вследствие и отношенията между брат ти и теб.

Защо просто не разбереш, че всеки човек си е отделна личност, зависи сам от собствените си решения и няма нужда да се оглежда в очите на семейството. Да, подобно отношение дразни и обижда, когато се получава от близки хора, но противодействието му само ще влоши нещата. Ония глупости, дето трябва да се бориш, да отстояваш позиции... не знам си кво си... Да, ама навън. Не в семейството. Не за друго - ти няма да се чувстваш добре. Запомни, годините минават, нещата се преосмислят.

Като толкова те дразни брат ти, просто поговори с него. Ама като с друг човек. Излезте, пийте кафе, бира, каквото там искате правете, и му обясни как и защо се чувстваш. Ама без да му тръсиш сметка, напротив - кажи му го като на човек, от който търсиш разбиране и подкрепа. Оплачи му се, ако искаш. Дори и да е по-малък от теб, това няма значение, дори може да е по-добре.

Не се опитвай да променяш хората, няма да стане, колкото по-рано го разбереш, толкова по-лесно ще ти бъде. Знам как ще ти прозвучи, но в подобни отношения между близки хора може би е добре да подхождаш като към важен бизнес партньор - с внимателно отстояване на решения, но и с разбиране и желание за компромис. Материята е много деликатна, защото всяко семейство си е различно, така че универсален съвет не може да се даде, но аз си позволих да ти нахвърлям моите размисли, по-голямата част от които са на база личен опит. При това твърде наедро.