Мога да ти кажа какво бих направила аз, но всички хора са различни.

Бих си плюла на петите, за да се разсее напрежението. Няколко месеца дори сама биха ми охладили главата малко. Когато братчето тръгне към София, бих го приютила - какво пък толкова. (Няма нищо по-хубаво да имаш близък човек наоколо между другото, но трудно ще се оцени, преди да се охладят страстите.) Само че моето жилище означава моите правила: активно участие в домакинството и в плащането на наема, никакви мърлявщини и миризливи кутии от сирене, съобразяване с мен. Не бих се карала и крещяла обаче, нито бих се оплаквала от него на вашите, ако не спазва правилата. Бих ги наложила с търпение и последователност. Примерно който не готви, не яде, а който не глади, ходи с измачкана риза. Ако той се оплаче, бих казвала "така ли, странно, аз пък нямам никакви проблеми с него". Всичко това не бих го казвала от сега, защото сте в клинч и няма да ти обърне внимание. След като се изнесеш, можеш да го поканиш на гости и да си супер мила с него, но дипломатично да му покажеш какво се очаква от него, ако дойде да живее при теб. Той ще си прецени

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите