Това даване 'поред' е нормално, но имах малко по-друго нещо предвид. 20-годишен мъж го третират като дете от детската градина. Не знае къде му стоят дрехите, не си стяга сам багажа, не глади, не пере, не мие чинии в квартирата - всичко се връща на една купчина в сака, който мирише на вкиснало сирене, защото прибрал там неизмита кутия от сирене... И всички са ок с това, никаква забележка не му се прави. Ако аз бях, нямаше да са окей и щях да си го отнеса като едното нищо. Финтифлюшките се опитвам да не ги споменавам, защото ще решат, че завиждам, дето аз не съм имала, ама то каква завист - това или не ми трябвало, или не съм била казала, че ми трябва. Един вид аз мога да се оправя сама, пък той, горкичкият, не може, нямало да изтърпи, щял да се разболее и прочее глупости. От известно време редовен разгоор вкъщи е 'ние с майка ти/баща ти сме пътници, вие трябва да се подкрепяте, няма кой друг да ви подкрепи - каква подкрепа да очаквам от човек, цял живот убеждаван, че не може да се справи с половината житейски лайна сам и че всичко е даденост и трябва да му се осигури по право?
За всяка глупост, която той направи, аз трябва да понеса отговорност и да търпя, все едно пак сме в 1ви клас и яслата и трябва да му събирам строителчето в коша. Ситуацията става все по-безумна.

А за стягането на багажа и изнасянето - и там Ще почнат изстъпления. Малкият е решил, че иска да живее в София, накъдето, по една случайност, и аз съм се запътила. Ще трябва да го приютя, ако не искам да се изпокарам с фамилията каква безотговорна сестра съм. Ама да му посоча вратата, а той сам да мине през нея, т.е. намирам му квартира, да живее сам - няма такива работи. Детето трябва да се храни, да се гледа и да стои на топло. Просто каквото аз съм направила сама, не че е много, той е побутван в същата посока с едно полугласно 'тя кака ти ще ти помогне' - разбирай, че тя ще помогне, само щото ние не можем да помогнем.

Втори шанс, разбиране и помощ без ограничения се дават само до навършване на пълнолетие.

Редактирано от ПУХЧЕ на 11.12.12 11:42.