Ей тука е върха на въображението на автора. Просто съм сразен, нямам думи.

----------------------------------------

ГЛАВА 8:

ПОДЗЕМНИЯТ ГУЛАГ
от градове-заводи и изследователски центрове в Третия райх.


Една от най-важните секретни програми, свързана с опазването на
тайната на антигравитационните проекти в Третия райх, е невижданото
до тогава в глобален мащаб гигантско строителство на цял архипелаг от
стотици подземни концлагери. Това е един скрит от погледите на
немското население ГУЛАГ от подземни производствени и изследователски
центрове, някои от които са наистина с монументални размери. Те са
използвани от нацистите, от СС, и от техните задкулисни задморски
господари, финансисти и вдъхновители, за преместването под земята в
последните две години на войната на голяма част от немската оръжейна
промишленост. Най-вече са използвани за скриването на многобройните
частни суперсекретни проекти преди всичко от самите непосветени немски
учени, от германското население и накрая от целия останал свят. За
тази цел по времето на Втората световна война в Германия са построени
близо 1000 подземни изследователски бази и производствени комплекси.
Някои от тях са големи колкото цял град, и имат население от десетки
хиляди души.
Те са използвани за най-секретните и опасни технологии, разработвани
от нацистите през войната за "Храбрия нов свят" на техните глобални
илуминирани господари. Също и за техните потайни извънземни кукловоди
и вдъхновители. В тях се провеждат съвместни епохални изследвания в
областта на междупланетните и междузвездни полети с антигравитационни
кораби, летящи със свръхсветлинна скорост; в областта на безплатната
енергия, машините на времето, лъчевите оръжия, силовите полета и
защити, телепортацията, междузвездните "тунели на времето" или
хронокоридорите; инженирането на физическата реалност и създаването на
паралелни линии на времето вътре в нашата ралност, съвсем малко
различаващи се от нея, или пък на цели паралелни физически реалности,
нямащи нищо общо с нашата физическа реалност; и най-вече за
технологиите по контрол на съзнанието, генетично инженерство върху
хора и инженирането на човешката душа.
Нека отново да разгледаме различните мнения, таблоиднир публикации,
а също и по-сериозните източници по въпроса, за да добием една реална
представа за истинския размер на тайната подземна революция в Германия
по времето на Третия райх.

8.1. Подземни бази и градове в съвременна Америка.

За да можем да разберем състоянието на немските технологии за
подземно строителство преди половин век, необходимо е първо да
разгледаме положението в съвременните частни подземни строежи на
Илуминатитер по Земята. Защото много от използваните в тях технологии
също бяха разработени от немците преди повече от половин век.
На една от многобройните конференции на алтернативната дисидентска
американска субкултура, които редовно посещавам, слушах лекцията на
мистър Вилиям Купър, посветена на стотиците подземни бази на
американските военни. Те бяха тайно построени през последните 50
години в САЩ под мнимата заплаха от съветската опастност. Това
огромно подземно строителство е тема за цяла отделна книга. Ще кажа
само, че в момента в Щатите съществува гигантска автономна мрежа,
построена частно с пари на Илуминатитер, и съставена от стотици, може
би от хиляди подземни евакуационни бази-градове.
Оборудвани са със супермаркети, паркове с водопади и зоологически
градини, заводи, складове, училища, университети, жилищни комплекси,
конферентни зали, администрартивни центрове, места за отдих и
увеселителни комплекси, автостради и подземни железници. Този подземен
архипелаг от автономни бази е предназначен за разквартируването и
оцеляването на посветения илуминатски елит в една бъдеща глобална
* 2 120.4 +- ситуация - независимо дали естествено природно бедствено
явление, или много по-вероятно изкуствено инженирана трета световна
война и следващата я апокалиптична ситуация, която би довела до
драстичното намаляване на незащитеното население на повърхността на
планетата. Не трябва да забравяме, че контролът на населението е една
от най-важните точки в протоколната програма на Илуминатитер (Купър,
93).
Всичко това звучи доста не за вярване, но още през ранните
петдесет години секретният тинк-танк (мозъчен тръст) на ВВС на САЩ -
Корпорацията Ранд - проведе таен научен симпозиум по подземно
строителство. На най-високо ниво на него бе обсъдено началото на тази
епохална програма. Бяха показани фотографии на огромни тунелокопни
машини с размерите на тези, прокопали 30 години по-късно тунела под
Ламанша. Също и фотографии на вече завършени гигантски подземни бази
и трансконтинентални тунелни системи. Преди няколко години в
американския дисидентски ъндърграунд се появи копие от доскоро
секретния сборник със статиите и докладите, изнесени пред тази
конференция, пълен с фотографии на уникални подземни съоръжения.
Някои от подземните зали са големи колкото стадион.
От тогава е минал почти половин век. Американските учени-дисиденти
са на мнение, че в момента в САЩ съществува цяла трансконтинентална
суперсекретна военна система от подземни вакуумизирани тунели, която
свързва всички големи градове на САЩ, големите военни бази и фирми.
По тези тунели се движат магнитно-левитирани влакове със скорост от
2000 км/час. Едно пътуване от Вашингтон до Лос Анжелис за тайния
илуминатскир елит трае 2 часа. Цялата система е завършена към 1970
година. Досега тя е свързана под Беринговия проток с подобната руска
трансконтинентална система. Вероятно е свързана също и с европейската
и южно-американската мрежи. Последната е построена от немците, за да
свърже техните подземни бази, разпръснати по частни плантации и
имения из цяла Латинска Америка. Според разкази на очевидци, тя има
връзка с тяхната колония на Южния полюс, и другите техни бази по-
навътре в дълбините на Земята. Къде точно ще говорим в следващия том.
Тунелите се прокопават автоматично от гигантски атомни "къртици",
които разтапят скалната порода с нажежения си връх. След това
уплътняват и "набиват" разтопената скална маса в стените, оставяйки
след себе си готов гладък тунел с диаметър от 5 до 10 метра.
Скоростта на пробиване е много висока - става дума може би за десетки
метри на ден, ако не за стотици. Толкова бързо, колкото скалата може
да изстива зад къртицата, без да се разтече и да я затрупа. Няма
изхвърляне на изкопаната скална маса, няма кофражиране, бетониране и
хидроизолация, няма зареждане с електроенергия и т.н.. Статии
описващи доста подробно тази технология се появиха в специализирани
американски списания някъде в средата на седемдесетте години.
Не трябва да забравяме, че в цялата аерокосмична техника всичко,
което съюзниците са постигнали след войната, са "предъвкани" стари
немски открития. Твърде вероятно е такова да е положението и в
подземните технологии. Скоро ще се убедим, че може би немците са
имали още през войната и по-напреднали подземни тунелокопни
технологии, които все още не се употребяват в Щатите.

8.2. Подземни бази и градове във военна Германия.

Още в началото на моите изследвания върху немските летящи чинии
от времето на Третия райх пред мен се изправи един наистина неразрешим
логистиченр въпрос - къде немците са строили своите невероятни военни
машини през последните хаотични години на войната. По онова време в
Германия вече не остава почти нито един голям военно-промишлен център,
който да не е бомбардиран и разрушен от съюзниците до основи.
След запознаването ми с материалите на г-н Бил Купър, а също и с
няколко други редки книги по съвременното частно подземно строителство
в САЩ, започнах да търся в подобна насока и отговора на моя въпрос:
къде немците успяват да се скрият от съюзническите бомбардировки? Беше
?1-., че всяка изоставена мина, много от неизползваните галерии в
работещите мини, всяка пещера и подземна винарска изба са превърнати в
подземни оръжейни заводи и цехове. Това обаче явно беше недостатъчно
като площ, затова започнах да търся сведения за допълнително построени
изкуствени подземни съоръжения в Третия райх.
На няколкото редки снимки от цеховете за монтаж на ракетите Фау-1 и
2, а също и на турбореактивния изтребител-прехващач Саламандер Не-162
на Хайнкел, се виждат стените на цеха зад монтажните конвейери. Те
са от грубо одялана монолитна скална маса - сигурен индикатор, че това
са огромни подземни галерии. На рядка снимка в моята голяма
фотографска колекция - от монтажния конвейер за ракети Фау-2 в
подземния комплекс Мителверке-Нордверке - дори не се вижда края на
огромния подземен тунел. Това е главната монтажна галерия с размери
20 м. ширина и 8-10 м. височина, и дължина от стотици метри, може би
и километри. Тя изглежда толкова дълъга, като че ли отива чак до
Франция. Комплексът е построен под планината Конщайн, непосредствено
до концентрационния трудов лагер Дора, близо до малкото градче
Нордхаузен в Тюрингия.
По-късно в рядка английска книга намерих и чертежа на Нордхаузенския
подземен комплекс. Чак тогава осъзнах наистина гаргантюанските
размери на този подземен град с дължина 1.9 км. и ширина 1.2 км.,
създаден от десетки паралелни главни тунели за основните монтажни
конвейери, и още по-многобройни перпендикулярни странични тунели за
монтажа на възлите и агрегатите. Това беше едва първата фаза на
строителството на завода, която немците успяват да завършат. По
сечението на огромните въздуховоди на вентилационната уредба със
сечение от 2 м2, които се виждаха на снимката, всеки инженер в тази
област може да изчисли и да потвърди наистина гигантските размери на
този подземен град-завод. В него 60,000 концлагеристи живеят и
работят на 3 смени, без прекъсване, и без изобщо да излизат на
повърхността.
Един от нашите членове ми изпрати изключително рядката книга на
Малори и Отар (1973 г.) за военното строително инженерство през
Втората световна война. Там бяха дадени оригиналните чертежи на
дузини подземни заводи и инсталации в нацистка Германия. Имаше
планове на подземни заводи за ракети, самолети, танкове и камиони, на
муниционни и оръжейни заводи. Имаше дори планове за гигантски
бронирани подземни комплекси за предстартовото монтиране, зареждане и
изстрелване под земята на ракетите Фау-1 и 2. Наистина цели подземни
ракетни градове, надеждно скрити от съюзническите бомбардировки дъбоко
под земята. Както и на подземни бази за подводници, в които те
влизаха под водата. На мен все не ми се щеше обаче да вярвам на
всичко, което очите ми виждаха.
Отново и за кой ли път си спомних за книгата на проф. Ренато Веско
"Да се прехванат, но да не се обстрелват" (1968), в която той
споменаваше за над 300 големи подземни оръжейни производствени
комплекси в Германия в края на войната, описани в официалния доклад за
британското правителство, направен през 1948 г. от Британския
подкомитет по разузнаването, British Intelligence Subcommittee. Много
от тях са наистина дълги с километри, със стотици хиляди квадратни
метри производствена площ. Готовата продукция от сглобени танкове и
самолети се издига до повърхността с огромни асансьори. Машините са
заредени с бензин и муниции и готови за бой. С появата на
повърхността самолетите и танковете се отправят на своя първи бой, за
да се доберат до частите си.
На конференция в Щатите един германец ми разказа историята как през
70-те години, при пътностроителни работи в тяхното малко градче в
Западна Германия случайно бил открит такъв огромен подземен танков
завод. Намерили цяло хале, пълно със съвсем нови танкове Тигър. Друг
случай ми разказа мистър Ванс Дейвис от Финикс, Аризона. Заедно с
няколко свои колеги от военната противопожарна охрана на американската
база до един баварски град слезли в началото на 80-те години в някакъв
изоставен и полузарит подземен тунел да търсят загубило се там дете.
Nсвен детето, намерили огромен многоетажен подземен авиационен
изследователски център. В локвите в една от влажните галерии стоял
невиждан дотогава експериментален реактивен самолет. Поръждясал
малко, но със светеща дюза на никога непаления двигател. Целият бил
опасан с детонационни кабели и зареден с експлозив. Кой знае защо,
немците не взривили комплекса при своята евакуация. Съюзниците също
не го откриват през всичките следвоенни години.
Като кулминация на моите търсения на истината за размерите на
подземното строителство в нацистка Германия, аз се оказах един ден в
обществената библиотека на иначе строго секретната лаборатория в Лос
Аламос, в щата Ню Мексико. Според американската официална съвременна
митология, това е рожденото място на първата атомна бомба в света,
построена в края на войната. В тази библиотека случайно попаднах на
най-подробните многотомни военновременни проучвания на Американското
стратегическо бомбардировъчно разузнаване - American Strategic Bombing
Survey Reports (1944). В тях през войната са били систематизирани
бъдещите немски наземни цели, прценявайки ги за бомбардиране от
авиацията на съюзниците. За мое голямо изумление, между
многобройните томове имаше цял том, посветен изцяло на немските
подземни оръжейни и ... нефтохимически заводи. Това беше една много
шокираща новина за мен - до тогава не бях чувал нищо за подземни
рафинерии на петрол и заводи за синтетичен бензин, произвеждан от
каменни въглища на себестойност от ... 5 цента на галон (по цени от
1990 г.), или цент и четвърт на литър. Да си представим само
изключителната противопожарна и експлозивна обезопасеност на тези
заводи и невероятните изисквания за херметичност на километрите
тръбопроводи и хилядите свръзки по тях, за да не експлодират още през
първия час на своята експлоатация.
Само в този том бяха споменати над 300 подземни нефтохимически
завода, без да става дума за оръжейните заводи. Малко по малко
цялата картина започваше да се открива пред мен и аз започвах да
виждам огромната истина. Както обикновено, тя се оказваше много по-
невероятна, отколкото и най-екстремните становища за нея биха могли да
я опишат.
Бях започнал да откривам един огромен архипелаг от много стотици,
може би даже хиляди подземни заводи и бази, за които съвсем умишлено
никой от съюзниците не беше публикувал никакви данни. Цяла Германия
беше осеяна с подземни комплекси. Около всеки трудов лагер израстват
десетки, а понякога и стотици големи промишлени предприятия. В
последните години на войната под голяма част от тях са построени и
техните подземни двойници.
По-късно един познат ми изпрати описания на ... подводни оръжейни
заводи, които били проектирани в конструкторските бюра на генерал Ханс
Камлер, за да бъдат построени под естествени водоеми или езера. Вече
може би става ясно, че цяла книга може да бъде написана само върху
това уникално подземно строителство в нацистка Германия. От подводните
заводи до подводните градове по дъната на световните морета и океани
има една съвсем къса крачка наистина. За тези подводни бази ще
говорим най-подробно в моята следваща книга "Алиса в страната на
чудните чинии".

Основната причина да не се спомен нищо от съюзниците след войната
за огромното немско подземно строителство е следната. Руснаците бяха
като че ли най-глупавите да вдигнат във въздуха огромнита подземни
градове, които останаха в тяхната окупационна зона - като
Нордхаузенския комплекс. Всички по-добри подземни обекти в западната
окупационна зона, непокътнати от бомбардировките, са употребени
веднага от Илуминатитер за продължаването на техните частни секретни
проекти. Твърде вероятно след кратка съюзническа окупация и смяна на
"ръководството" подземните заводи да са продължили отново да
функционират, поставени обратно под охранатта на същите есесовски
поделения, но облечени вече в униформите на американските спец части.
Всичко това обяснява защо след войната нищо не беше споменато в
/0%1 2 за това феноменално немско подземно строителство.
Такава е съдбата на гигантския подземен комплекс до градчето Кала, в
Тюрингия, спопменаван нееднократно и в книгата на проф. Веско (1968)
като рожденното място на много от Кугелблицовете. Въпреки че и досега
се употребява от Бундесвера за неговите тайни проекти, той никога не е
споменаван след войната в германската преса. След дълги
дипломатически преговори с германското военно министерство през 1994
г. най-после ни разрешиха да влезем заедно с японския снимачен екип в
началото на една от галериите и да заснемем малко кадри вътре.
Официалният представител на министерството, с когото преговарях с
факсове от Лос Анжелис, много се учуди откъде знам за името и мястото
на комплекса в Кала. За да го успокоя, трябваше спешно да му цитирам
книгата на проф. Веско, издадена в Италия преди повече от 30 години.

8.3. Методи на подземно пробиване и строеж.

След като почти се бях убедил в съществуването на над хиляда
подземни комплекси в Германия, у мен се зароди друго съмнение. Как
немците бяха успели да издълбаят и построят тези десетки хиляди
километри галерии под земята, в тези твърди скални пластове. Просто
ми се струваше, че в Германия не е имало нито достатъчно работна
ръка, нито нужното време за да се изкопаят огромните подземни градове
- нито с пневматични пистолети и динамитни шашки, а камо ли пък с
кирка и лопата. Последните две години от войната бяха твърде кратки,
за да се постигне цялото това чудо, та дори и с труда на милиони роби-
концлагеристи.
Когато през 1994 г. посетихме с японския телевизионен екип първата
двукилометрова галерия от многото такива в Нордхаузенския подземен
комплекс, отново разкрита и реставрирана от немците, ми направи
впечатление, че тунелът със сечение 20x10 метра беше дълбан с
пневматични пистолети и после взривяван с динамитни шашки. С тази
технология явно времето не би стигнало на немците да пробият и
изкопаят стотиците подземни комплекси. Освен това на нито една
фотография не бях виждал подземни галерии с кръгло сечение, което да
показва, че немците са използвали огромни тунелокопни "къртици", с
режещи фрези отпред, големи колкото диаметъра на тунела, които го
прокопават само с едно минаване.
Точно в този момент на съмнения за валидността на горните данни,
след една от моите лекции в Лос Анжелис при мен дойде една жена. Без
да ми казва името си, тя ми спомена, че преди много години работила в
ЦРУ над някакви стари прашни разсекретени немски документи за
подземното строителство, останали още от войната. В тях се
споменавало за използването от немците на фантастична нова технология
за пробиването на гигантските подземни съоръжения. това били тъй
наречените "акустични лазери". Под действието на техните лъчи
твърдата скала се разпадала на едър чакъл, или фин пясък, според
настройката на уреда. Оставало само да се изгребе и изнесе
"баластрата" с конвейерната лента от галерията. Тази магическа
технология, явно дадена на немците от техните извънземни наставници,
им е помогнала да изкопаят гигантските подземни съоръжения с невиждана
до тогава скорост. Единствената пречка като че ли е била бързината, с
която са успявали да извозват планините от изкопан чакъл навън от
галериите.

Колкото и невероятна да ни изглежда тази технология, не трябва
да забравяме, че повече от половин век преди Втората световна война
един друг умишлено "забравен" и изтрит от световната академична памет
гениален физик-самоук и контактьор от най-висока класа - американецът
Джон Ернст Ворел Кили, успешно демонстрира пред дузина американски
минни магнати подобна акустична технология за копаене на минни
галерии. Джон Кили беше приет в залата на славата на нашата Академия
за дисидентски науки като откривателя и ненадминатия гении на физиката
на симпатическите вибрации. В следващите томове от серията за
-%,1*(2% летящи чинии ще се запознаем заедно с читателите с
невероятните експерименти, които Кили провежда в областта на
акустичната вибрационна телекинеза, антигравитация и телепортация.
Кили открива и разработва самостоятелно новия фундаментален клон на
физиката, занимаващ се със симпатическите акустически вибрациир. Той
формулира едно огромно богатство от вибрационни взаимодействоя, като
извежда 40 техни основни закона. Те се базират на много по-високо
йерархично познаване на вибрационната вълнова страна на материята и на
енергията. Кили открива цели гами, цели октави от "катализаторни"
акустически дезинтеграционни честоти, които съшествуват за всяко
твърдо тяло в природата - независимо дали то е твърда скала или
стоманена броня. Тези ключови дезинтеграционни честоти могат да
"разградят" всяко материално тяло до неговото молекулно, атомно или
даже ... етернор ниво.
За да "изкопае" своята галерия, Кили трябва единствено да настрои
своя портативен ръчен акустичен вибратор-дезинтегратор - нещо като
съвременните металотърсачи - на специфичната дезинтеграционна честота
на скалата пред него, и след това да тръгне към нея, размахвайки в
полукръг вибратора около себе си, очертавайки по този начин контурите
на тунела. Никакви отломки, никакъв чакъл или пясък не се е сипел по
главата му, защото се предполага, че е настроил своя дезинтегратор до
нивото на газовете на окисите на компонентните елементи, които
съставят скалната порода. Поради тази причина "изкопаната" скална
маса се превръщала на самото място в газови продукти, и е могло да
бъде изсмукана обратно по вентилационната уредба на галерията и
изхвърлена навън в атмосферата. До какво точно се е дезинтегрирала
скалата не е ясно - дали до газови молекулни продукти, или до едно
още по-ниско йерархично ниво - това на съставящия материалните частици
етерр? Ако е вторият вариант, то тогава как не се е получавала
никаква експлозия?
В успешната демонстрация в края на XIX век пред половин дузина
богати банкери и собственици на златни мини, за десетина минути Кили
"прокопава" със своята невероятна технология в твърдата златоносна
скална порода галерия дълга няколко метра и имаща сечението на
обикновен железопътен тунел.
Ако Кили можеше да върши това повече от 50 години преди немците, аз
не виждам нищо невъзможно и те самите да са използвали подобна
технология, дадена им от техните извънземни наставници, за
строителството на техния подземен Гулаг от концлагери-заводи. Още
повече, че тя е била доста по-примитивна от технологията на Кили.
Скалата е била само раздробявала, без обаче да се "газифицира" и
превръща в лесно изсмукваеми газове.
Трябва винаги да имаме в предвид, че болшинството от немските
подземни заводи и проекти са частно финансирани от Илуминатитер. За
своите собствени проекти те винаги използват най-напредналите
технологии, с които разполагат в дадения момент в своя арсенал.

8.4. Подземни летища за самолети и летящи чинии.

Точно когато мислех, че бях открил всичко, което можеше да се
открие в областта на германските подземни приготовления за ожесточена
дългогодишна война със съюзниците, няколко познати ми изпратиха
книги, които споменаваха за строежа в последните години на войната на
цели подземни военни аеродроми. Между тях имаше и много рядка
фотография на едно от тези огромни чудеса на строителната техника. Те
са наречени от немците U-feld (от Untergrundflugfeld - подземни
летища), по аналогия на техните подводници (U-boot, Unterseeboot). В
края на войната подземните летища са пленени в отлично състояние от
американците. Огромни бетонни дъги върху пистата, дебели по 5 метра,
поддържат 10-15 метра пръст отгоре. Тя е оформена като хълм, и отгоре
е засадена гъста гора. Самолетите се вдигат във въздуха под земята, и
чак тогава камуфлираната врата на края на пистата се отваря за кратко
време, и те излитат навън, вече набрали добра скорост. Цяло звено
1 ,.+%2( е могло да излита едновременно от това подземно летище. При
кацане процедурата се повтаря в обратен ред. Съюзниците никога не
откриват тези летища преди края на войната. Едно от тях даже било
открито съвсем случайно няколко години след войната. Поради болест
окапали листата на дърветата отгоре. Американски пилот, прелитаики
наблизо, забелязал подозрителната правилна издължена форма на
изкуствения хълм, под който било скрито това огромно подземно летище.
След цялото невероятно разнообразие на подземни изследователски,
производствени и експлоатационни комплекси, построени от немците преди
края на войната, наистина трябва само едно малко усилие да си
представи човек и следващата тяхна крачка - създаването на подземни
бази за строеж, ремонт, обслужване, зареждане и излитане на летящи
чинии. Проф. Ренато Веско (1968 г.) първи намеква в своята книга за
такива подземни бази за летящи чинии. Те са построени на много места
в Германия, като сред тях най-много се откроява подземния комплекс
край Кала в Тюрингия. Във филма "НЛО секретите на Третия райх", на
виенския клон на тайното общество Темпелхоф (ТХГ-2, 93) показан и у
нас по Нова телевизия, се показваше компютърната анимация на
излитането на 25-метровата електромагнитна чиния от типа "Хонибу-2" от
такъв огромен подземен бункер. Предполагам, че твърде вероятно тя е
правена по запазил се документален филм от онова време.
Най-неочаквано открих допълнително потвърждение за съществуването
на огромни подземни бази за летящи чинии в Германия от една явно по
глупост нецензурирана статия от петдесетте години в списанието "Лук
мегъзин", "Look Magazine". Това е официалното илюстровано списание на
американския елит и на тайните общества зад него. В статията канадски
авиационен инженер обсъждаше предложените за строеж от канадската
самолетостроителна компания АВРО (AVRO Corporation) в най-
непосредствено бъдеще турбореактивни летящи чинии. Техните подземни
бази били планирани да бъдат построени в северозападна Канада. Без
обаче да разбира, авторът предлагаше да се построи един демодиран
модел на немска антигравитационна турбореактивна чиния, построен
доста по-рано в Германия. По-точно това беше летящия Донът блиц,
обсъден в глава 4.4..
След като хванах компанията АВРО да плагиатства от стария проект на
Белонцо, Миите и Шривер, като го предлага като откритие на новите
следвоенни канадско-американски съвместни проекти, се усъмних, че
може би не само чинията, но и предложената подземна база за нея
вероятно също е била първоначално проектирана и построена в Германия.
Веднага заподозрях, че не само проекта за чинията, но и този за
подземната база, са дошли от някое засекретено американско или
британско проучване върху Германския опит в архитектурата и
построяването на подземните бази за летящи чинии в края на Втората
световна война.
Статията съдържа рисунка на огромен подземен аеропорт с терминали за
десетки летящи чинии, заедно с помощните служби по поддръжката.
Твърде вероятно той включва и производствени и монтажни мощности. Това
е една дълбоко закопана подземна база с размерите на град. Свързана е
с повърхността на земята чрез гигантска вертикална шахта-силоз - като
тези за изстрелването на ракети, но много по-голяма, с диаметър от
150 метра. През нея антигравитационните чинии влитат и излитат от
подземния комплекс под собствената си тяга. На върха на шахта има
бързо отваряща се и затваряща се врата-люк, както на ракетните
силози, но много по-огромна - с размерите на футболно поле. Малко
преди тя да се плъзне встрани и да се отвори, сигурно са включват
Вилхелм Райховите оргонови генератори на метеорологичната камуфлажна
защита, които генерират изкуствена мъгла и облаци над отвора на
силоза, за да не може да се види нищо отгоре от изведените в орбита
шпионски спътници на руснаците.
Съвсем близо до ума е, че немските подземни летища за чинии са
едно по-нататъшно развитие на идеята за техните подземни самолетни
летища, построени и влязли в експлоатация преди края на войната. Най-
многото, което немските проектанти трябва да променят от
/:0".- 7 +-(2% подземни самолетни летища, е да скъсят вече ненужната
хоризонтална подземна писта за засилване и излитането на самолетите,
като я преоборудват в площ за кацане, обслужване и паркиране на
летящите чинии. В единия й край трябва да се построи и вертикалния
силос, по който чиниите да влитат и да излитат от подземната база.
Ако тя е построена в стръмните склонове на непристъпни планини, даже и
този силос не е необходим, защото при тях излитането и влитането на
чиниите става от единия край на хоризонталната галерия на подземното
летище, която стига до наклонения склон на планината.
В заключение бих споменал само, че е твърде вероятно първите огромни
подземни градове-концлагери на нашата планета да не са били построени
в нацистка Германия в последните 2-3 години на войната, а много по-
рано. Започвам да подозирам, че може би първите такива частни
подземни производствени комплекси на Илуминатитер са създадени на
нашата планета доста по-рано, дори и в един умален "пилотен" вариант.
Дългата практика на "археолог" на тайните частни проекти по света ме е
научила да гледам с особено внимание и подозрение на всеки
"научнофантастичен" филм, който се поднася на световната
общественост. И особено на големите суперпродукции, върху които се
концентрира цялата пропаганда канонада на световната медийна машина на
Илуминатитер.
Огромните подземни градове-преизподни, показани в безсмъртния немски
черно-бял и ням "фантастичен" филм "Метрополис", правен от Фриц Ланг
в ранните тридесет години на нашия век, започват да ми изглеждат
твърде реални и възможни. Особено след цялата дискусия в настоящата
глава върху германското подземно строителство, изпълнено само 10
години след като е сниман филма.

8.5. Причините за трескавото закопаване под земята.

След дълги размишления по въпроса за вече 50 годишната история на
тайните подземни проекти на Илуминатитер, постепенно пред мен
започнаха да се откриват истинските причини за това трескаво зариване
дълбоко под земята. Започнах да разбирам, че Империята на космозлото
и на мрака, че Империята на тъмната страна на силата винаги е
предпочитала да върши своите грозни машинации в дълбоката секретност и
полумрака на подземните зандани. Набързо ще изброя най-важните
причини за това маниакално зариване надолу в бездните на тъмнината, и
за поддържането на уникалната суперсекретност около подземните
проекти.




Премахването на частната интелектуална собственост.

Бомбардировките на съюзниците съвсем не са истинската причина за
дълбокото зариване под земята на немските антигравитационни и други
напреднали изследователски програми. Точно обратното, струвая ми се,
че и бомбардировките, както и цялата предизвикана от Илуминатитер
световна война, са само повода, само претекста да се сплашат хилядите
немски учени да приемат безропотно жестоките закони и действителност в
тези секретни проекти и да бъдат натикани в подземните изследователски
бази, от който не могат да излязат доброволно по никакъв начин.
Затова, вместо тези програми да се провеждат в процъфтяващ и мирен
период на нечуван научен прогрес - не само немски, но и световен, в
атмосферата на пълна откритост и несекретност, позволяваща участието и
обучението на учените от цялата планета в тези епохални нови
изследвания, и водещ естествено до появяването на стотици хиляди
патенти, запазващи интелектуалните авторски права на откривателите
върху новооткритите от тях фантастични научни закони и чудотворни
технологии. Тези нови патенти ще позволят на техните автори да
натрупат милиарди от използването им в мирната световна икономика.
Bсичко това неизбежно би ... напълно обезценило повечето от сегашните
патенти, собственост на големите световни банкери, върху които се
гради тяхната задушаваща монополна хватка върху всички съвременни
световни технологии. С това би залязла и тяхната власт върху цялата
планета. именно за да не се получи така те по-скоро биха потопили
целия свят в една планирана и разпалена от тях глобална война,
отколкото да се разделят с абсолютната в техните собствени очи
технологична и финансова власт, която притежават.
Чрез скриването на тези авангардни изследвания не само под земята,
но и зад разпоредбите за най-дълбока секретност, провеждани на
практика от железния есесовски контрол, задкулисните илуминирани
финансисти на тези програми постигат пълното заобикаляне на всички
световни закони за запазването на патентните и авторски права върху
откритията на учените, работещи в тях. Точно както милионите
лагеристи-роби от трудовите лагери са ограбвани и лишавани от
плодовете на своя труд, като работят в подземните заводи само за
паница каша на ден и едно дрипаво доживотно облекло, точно така и
учените работят в тях за нищо повече от трикратен порцион храна на ден
и една есесовска униформа на година.
С възхода на хитлеровия Нов Ред бързо избледняваха такива атавизми
на миналото, като личната собственост - особено в областта на
интелектуалната сфера. В края на краищата името на хитлеровия Нов Ред
беше Национал социализъм, и всички ние вече сме разбрали досега, че
през последния век зад колективната собственост на социализма винаги
се е замаскирало владението на целите национални богатства от една
малка шепа жестокосърдечни задкулисни "оператори", работещи по
партитурите на глобалните банкерски диригенти зад тях.

След войната това беше същата причина, поради която тайните
правителства на големите суперсили решиха да заровят дълбоко под
земята своите собствени секретни програми. За да бъде допуснат да
работи в тези проекти, един учен трябва първо да подпише договор за
абсолютното неразгласяване на тематиката върху която той ще работи
долу под земята. Той можеше да се отчита и да споделя своите
резултати само със своите преки началници. Всяко откритие, направено
от него, автоматично принадлежи на неговите работодатели-господари -
няма значение дали това са тайните съветски, английски, американски,
френски или западногермански проекти.
Независимо дали имаме работа с тайни държавни военни програми,
финансирани пряко от държавния бюджет, или с още по-тайни "странични"
черни програми извън знанието на Конгреса на САЩ или на съответните
парламенти в другите суперсили, и финансирани от Пентагона чрез
фондове, незаконно отклонени от други военни програми. Или с още по-
секретни военни програми, финансирани от спецслужбите посредством
астрономичните печалби, които те реализират от тяхната монополна
търговия с наркотици. Не случайно толкова много проучвания на по-
низши и непосветени в големите игри по върховете честни пазители на
реда в Щатите са веднага потулвани, забравяни или унищожавани - те
единодушно сочат към ЦРУ като към главния монополистичен вносител на
наркотиците в САЩ, работещ според мнението на американските полицаи-
дисиденти "на процент" за големите световни банкерски фамилии. Те пък
притежават монопола на целия наркотрафик в световен мащаб (Макламб,
1996).
Ако това са най-секретните частни подземни проекти, то тогава
новопостъпващият в тях учен трябва първо да стане член на по-висшата
съответна тайна ложа, ръководеща проекта, за да му бъде разрешен
достъпа то тях.

Скриването на тайните проекти от самото немско население.

Чрез укриването в подземните бази есесовските менажери на тайните
проекти успяват да заобиколят напълно всички изградени механизми на
социален и научен контрол от страна на немското интелектуално лоби,
*.%2. би се възпротивило най-решително на някои от тези ужасяващи
експерименти. Например на гигантската програма за контрол на
съзнанието, която СС провежда в своите подземни лаборатории. Никой
интелектуалец не би се чувствал спокойно под едно тоталитарно
правителство, което е създало огромен Корпус за психо-война (Psi Core
в американското съкращение) от обучени екстрасенси, който да чете
мислите и да се рови в гънките на паметта на участниците в тези
проекти. Наистина, всичко използвано от руснаците и американците след
войната в областта на промиването на мозъци и контрола на съзнанието
доста години след това е само едно грубо копие на немските
военновременни успехи в тази област.
Много други ужасяващи подземни проекти - за химически оръжия
например - биха срещнали сериозната съпротива на неучастващото в тях
немско академично мнозинство. Не трябва да забравяме, че не само
примитивните отровни газове от Първата световна война, но и
значително по-напредналите бинарни нервнопаралитични газове, които
американците употребяваха масово във Виетнамската война, бяха открити
30 години преди това в немските подземни лаборатории. Твърде вероятно
е и основата на съвременните биологичните оръжия също да е била
положена в тайните илуминатор-германски военни програми за изкуствени
генетично-инженирани болестотворни и епидемиологични оръжия за контрол
и намаляване на световното население (Щрекер, 89; Мулинз, 87; Хилдер,
94; Андерс, 93).
Най-тайните немски подземни проекти са съвместните изследвания,
провеждани заедно с много извънземни учени, върху човешко генно
инженерство. Те включват клониране на животни и хора, а също и
хибридизация на хора с животни и хора с извънземни същества. Над
генното инженерство стоят още по-секретните изследванията в областта
на "душевното" инженерство. Те включват присаждане и трансплантиране
на човешки души в нови тела, а също и подмладяване на човешкото тяло
чрез регресия назад във времето с помощта на машина на времето (т.н.
на английски time regression). именно тези програми биха срещнали
решителния отпор на всички религиозно-вярващи немски учени, ако те се
провеждаха свободно и открито в немските университети.

В заключение бих споменал, че всички немски подземни бази,
работещи на пълна мощност, необезпокоявани и недосегаеми за
съюзническите бомбардировки, и в много от случаите специално
избягвани от тях, са повече от достатъчни, за да успеят немците да
произведат не само по-малките версии на своите турбореактивни летящи
чинии, но и по-големите чинии-дреднаутир с диаметър от 50 до 100
метра, задвижвани с ракетна, електромагнитна и електростатична тяга,
които ще бъдат предмети на едно най-подробно разглеждане във втория
том на тази книга.