Като го чете човек как бодро разкрива суперсекретните тайни, човек се замисля защо ли могъщите Илуминати (които както ще видим са се справили дори с Айнщайн) са го оставили да действа, и не е ли той част от техния план за дезинформация :))

И така, втората част на първа глава, дето ще видим, че Автора си е мислил, че това, което е изучавал, е физика, както и неговите сериозни източници като списание "наука и техника", радио-шоу програми и какво ли не.

Показателна е библиографията, от която е черпел информация автора, дадена накрая!

-----------------------------------------------------------
1.4. Тежкокалибрени академични потвърждения за физическото явление на
жироскопна антигравитация.

До тук разгледахме геометричните и физични сходства и общите
знаменатели на многобройните истории за летящи чинии от моята колекция
- като вертикалната ротационна симетрия, а после и въртенето около
вертикалната ос по време на полет на не малка част от летящите чинии,
или на техните антигравитационни двигатели. Тези прилики могат да
бъдат обсъдени не само в светлината на публикации в "съмнителни и
жълто-булевардни" (за академичните корифеи) таблоиднир източници, или
в още по-съмнителните откровенчески извори; но също така и в
светлината на значително по-надеждни академични публикации. Някои от
тези кратки съобщения са само малки мимолетни УнадзъртанияФ в
дългогодишните и често нелегални изследвания по антигравитация на
учени-дисиденти от много страни по света. Нека да започнем
хронологически от самото начало.

През 1974 г. българското научнопопулярно списание "БТА Наука и
техника" първо ми посочи пътя към академичната трактовка на физиката
на въртящите се маси. Там бе публикувана контрабандно изнесена от
Съюза статия за работата на преследвания и осмиван руски астрофизик
проф. д-р Николай Козирев от Пулковската обсерватория на Академията на
Науките на СССР край Ленинград. В нея се описваха аномалните явления
на намаляване на теглото на въртящи се маси, жироскопиращи около
вертикална ос. Споменаваше се също и за странните гравитационно-
ентропийни взаимодействия, наблюдавани около въртящи се жироскопи.
При тях интензитета на антигравитационния ефект на жироскопа се
повишаваше, когато в непосредствена близост до него се поставеше
някакво ентропийно явление - някакъв физически процес, който е
еднопосочен и необратим във времето.
Като например разтварянето на бучка захар в чаша силен руски чай,
или разтапянето на кубче лед в термос с топла вода. Или, както ще
видим по късно, горенето на авиационния керосин или на ракетното
гориво в камерите на жироскопиращите двигатели на немските реактивни и
ракетни чинии-жироскопи. Или пък разпадането на атомното ядро във
въртящия се ядрен реактор на извънземната чиния, описана от руски
контактьор - офицер от Червената армия. Този антигравитационен
двигател ще бъде описан в следващия параграф. Става дума за десетки
неоспорими експерименти, които професор Козирев е провеждал тайно през
целия си живот.
VT6: Козирев везни
Вместо да му бъде присъдена голяма награда за тези епохални
открития, охранените теоретици, борещи се за чистотата на
пролетарската Съветска наука отсичат: УДа се уволни незабавно и да се
прати по етапен ред в Сибир!Ф Големият съветски учен прекарва почти
две петилетки в свирепите трудови лагери в Далечния Изток по време на
Сталиновите чистки (Козирев, 1958, 74 и 91) (да, само че историята е наопаки: първо е бил в Сибир, после е писал книгите си :)).

Независимо от проф. Козирев, британският професор Франк Клоуз от
изследователските лаборатории Ръдърфорд Епълтън (британския еквивалент
на националните лаборатории Лос Аламос или Сандия в САЩ) публикува в
манчестърския ежедневник УГардиънФ същата хипотеза (Клоуз, 86). Той
писа: "... така както въртящите се електрически товари УчувстватФ
магнитните сили, по същия начин и въртящите се маси ще чувстват
магнитната антигравитация." В резултат на което ротиращите маси
вероятно ще загубят теглото си, ще се издигнат във въздуха и ще
отлетят в небето след преминаването на определени критични обороти,
бих продължил аз.

А през 1987 г. случайно чух след полунощ радиопредаване на
радиостанцията KPFK в Холивуд за работата на дисидента-професор и
изобретател на един от многото работещи вечни двигатели. Това беше
проф. д-р Брус ДеПалма (1986), който имаше научни степени от
Масачузетския технологичен институт и от Станфордския университет.
Бил е също така преподавател по теория на електромагнетизма в първия
от тях. Разбира се, докато се разчува по конференции с какво точно се
% занимавал нелегално всичките тези години. След което тихомълком е
уволнен и изгонен от МТИ.
Това радиопредаване окончателно затвърди убеждението ми, че
съществуваше връзка между антигравитацията и жироскопирането около
вертикална ос. Проф. ДеПалма експериментално доказваше, на базата на
многобройни 20-годишни прецизни академични физични експерименти, че
около ротиращи около вертикалната ос тела се променят, необяснимо
защо, фундаменталните физически свойства на материята и на
пространство-времето, включително и теглото им. Той бе
експериментално и неоспоримо установил намаляването на теглото на
телата при жироскопирането им около вертикалната ос.
VT7: ДеПалма сачми
Тъй като вече години наред професорът финансираше самостоятелно
своята дейност и нямаше откъде повече да го изгонят, правителството
набързо скалъпва срещу него дежурното обвинение за неплащане на
данъците. За да не се окаже в затвора, като много свои дисиденти
колеги, професорът тихомълком напусна Калифорния преди 4-5 години, и
се пресели в Нова Зеландия, близо до своите нови частни спонсори. По-
далече от костеливата ръка на данъчните и федералните власти в САЩ,
послушно хващащи за гърлото всеки, който е дръзнал да се опълчи на
партийната линияр на Илуминатитер.

Българският учен-механик д-р Димитър Манев от гр. Казанлък първи
в несекретната популярна литература извежда теоретично формулата на
жироскопната антигравитация в своята книга (1992 и 96). В нея той
доказва, че антигравитацията е пропорционална на произведението на
ротационния инерчен момент на въртящото се тяло и на квадрата на
неговата ъглова скорост (обороти в минута). "Българинът Васил Петров
Манев (1988) също прави обяснение на ефекта на олекване на въртящ се
маховик на базата на общата теория на относителността (ееее, не! :)) на Айнщайн"
(Митев, 92). Академик Алберт Вейник, член кор. на АН БССР, в своите
трудове по антигравитация (1981) се опитва да обясни олекването на
жироскопа при въртенето му около вертикална ос "на базата на единно
хронално (или времево - б.а.) поле" (Митев, 92). Да не забравяме, че и
Козирев търсеше обяснението за олекването на жироскопа в следствие на
"изменение на хода на времето" (1958). Проф. д-р Брус ДеПалма (1986)
екстериментално показа, че обикновен електронен ръчен часовник
изостава над 10 пъти повече (отколкото е неговия заводски толеранс),
когато е оставен да работи в непосредствена близост до въртящ се
масивен жироскоп. В други негови експерименти пък механичното махало
забавя своите колебания, а акустическия камертон понижава своята
честота на трептене, когато са поставени в непосредствена близост до
въртящ се масивен жироскоп. Това показва, че времето започва да тече
по-бавно. Както ще видим в следващия том, д-р Хайнрих Шуман в Германия
първи успя експериментално да оползотвори ефекта на промяна на хода на
времето около въртящия се жироскоп при създаването на своята
трижироскопна контраротираща машина на времето за тайното общество
Врил, построена още в 1921 г. в заводите на Месершмит край г. Аугсбург
(Ратхофер, 93).

Накрая нека да разгледаме най-важното и официално публикувано
доказателство на жироскопната антигравитация в най-тежката академична
преса. Това бе статията от 18 декември 1989 г. на двамата японски
учени от Сендайския университет - на професорите Хаясака и Такеучи - в
най-престижното в света физическо списание УФизикъл ревю летързФ,
УСписание Физическо РевюФ, най-тежкото официално, Уполитически-
коректноФ, т.е. партийно-линейнор академично физическо списание в
света. Тя бе озаглавена "Аномално намаление на теглото на тяло,
жироскопиращо около вертикалната ос...". Още веднъж и по независим
начин те потвърдиха антигравитационното поведение на въртящите се
маси. При тях се наблюдава намаляване на теглото, което е
пропорционално на произведението на масата на ротиращото тяло и на
неговата ъгловата скорост на въртене (Хаясака, 1989). Не е ли точно
2." и УформулатаФ за генериране на антигравитацията, която е дадена
и на страниците на книгата-откровение УУрантияФ, публикувана още през
1955 г. в САЩ. Или цели 34 години преди това съобщение, през които
нито един физик по света не й обърна никакво внимание.
U059 Физикъл Ривю летърз
За мен статията на двамата японци беше последния пирон в ковчега на
невъзможността да се създаде антигравитационен ефект във и около
въртящи се маси. Четири години по-късно посетих професор Такеучи по
неговата лична покана в лаботаторията му в Сендайския университет.
Той ми показа своята стара експериментална установка, а също и новата
и още по-модерна такава. След това проведохме половин ден в особено
оживена дискусия по взаимно интересуващите ни въпроси. Пред професора
и неговите колеги изнесох моя семинар за жироскопната антигравитация,
който е отразен в съкратен вид в настоящата глава.

За десерт накрая бих разказал за може би най-простия, евтиния и
същевременно най-ефектния в демонстративно отношение експеримент по
антигравитация, проведен от виден академичен учен. През 1975 г. проф.
Ерик Лейтуейт, шеф на Катедрата по електроинженерство в Имперския
колеж по наука и технология в Лондон, измисли и демонстрира този
експеримент, като че напук, точно под носа на Илуминатитер и на
тяхната глобална лондонска щабквартира. УВ този експеримент се
овладява центробежната сила на жироскопа и тя се използува, за да
задвижи една антигравитационна машинаФ. Професорът бе вече световно
известен със своите по-раншни разработки за магнитно-левитирани и
задвижвани влакове, които се изпробваха в Япония и Германия (Павлики,
1990).
Новото откритие на професора беше един двуосенр 10 килограмов
жироскоп, който се въртеше едновременно по две оси. Главната
вертикална ос преминаваше през тялото на стоящия прав и въртящия се на
място в кръг около себе си професор. Ролята на хоризонталната ос беше
играна от оста на жироскопа, хваната от протегнатата ръка на
професора, като ракета за тенис. Това е фактически точно половината
от двуоснотор дву-жироскопно устройство, изобретено от инж. Санди Кид
(разгледано в параграф 1.3. на тази глава), но това не му пречеше да
работи също толкова добре.
Един студент развърташе до няколкостотин об/мин диска-жироскоп на
края на оста с помощта на фрикцион и ръчна бормашина. След това
професорът се завърташе в кръг, на място около себе си, въртейки с
ръка в хоризонталната равнина, като тенис ракета, оста на тежкия 10
килограмов ротиращ диск. Странно защо, но масивния двойно-ротиращ
жироскопр олекваше толкова много, че повечето от теглото му
изчезваше. Професорът можеше леко да го върти около себе си като
ракета за тенис, държейки обаче края на оста му само с ... кутрето на
ръката си. Олекналият 10-килограмов диск тежеше не повете от
килограм - два на пръста му.

През 1993 година аз повторих и демонстрирах същия експеримент
пред японската телевизия, като използвах двойно по-тежък жироскоп - 20
килограмов маховик от бракуван двигател за кола. Аз го развъртях
първо около хоризонталната ос с помощта на ъглошлайф, с директно
предаване на оборотите в отношение от 1:1, с около 5-6 хиляди об/мин -
значително по-високи от употребените от проф. Лейтуейт само
няколкостотин об/мин. След това го завъртях с ръка и около втората -
вертикалната ос, преминаваща през моето изправено тяло. Развъртях го
на място около себе си, като ракета за тенис, с не повече от 30
об/мин.
И о-о-о небеса, от 20-те килограма тегло на тежкия маховик, в
ръката ми останаха да натискат надолу не повече от 3-4 килограма.
Останалата част от теглото на едновременно ротиращия по двете оси
жироскоп беше мистериозно изчезнала. Най-интересното беше, че в
опънатата ми ръка валът на свистящия жироскоп се беше вдигнал нагоре
под ъгъл от 50 градуса спрямо хоризонталната равнина на въртене. Като
7% ли тежкият 20 кг жироскоп на края на това дълго почти метър рамо се
дърпаше нагоре като балон пълен с хелии. Аз леко го удържах само на
кутрето и на безименния пръст на едната си протегната хоризонтално
напред ръка.
VT8: Лейтуейт
Какво обяснение дава академичната физика на това явление? Съвсем
повърхностно и замъгляващо. Съставя се уравнението на моментите на
всички сили, действащи върху жироскопа, и се доказва, че те се
уравновесяват, поради което жироскопът запазвал положението си в
пространството. Изобщо се пропуска съществената разлика между двата
случая, когато един и същ жироскоп е двойно-ротиращр по инерция, и
когато той е форсирано-развъртан по същите оси. Простият училищен
експеримент с форсираното развъртане на жироскоп (използвайки два
електродвигателя) едновременно по две оси (основната вертикална ос,
около която се върти рамото-радиус-спица; и вторичната - оста на
самото рамо-радиус, около която се върти двойно-ротиращияр жироскоп)
показва, че издигането нагоре над хоризонталната равнина на свободния
край на рамото-радиус с тежкия жироскоп на края си (което е
пропорционално на олекването на натиска на оста на жироскопа в
неподвижната централна опора), е пропорционално на ъгловите скорости
на въртене около тези две оси. Академичната теория просто постулира,
че натискът на оста на жироскопа в централната точка на опората, около
която той се върти в кръг, е равен на теглото на жироскопа, сиреч не
се забелязва никакво олекване, независимо какви са двете ъглови
скорости. Човешката ръка е толкова добър датчик на всякакви налягания
и натоварвания. Тя със сигурност би усетила разликата между 20 и 2-3
килограма (тоест намаление от 17-18 кг.), демонстрирана при горния
експеримент с 20-килограмовия жироскоп.

OMEGA = mgl / omega.I

mg = I.OMEGA.omega/ l = I(OMEGAn + OMEGAf)(omrgan + omegaf)/ l


1.5. Потвърждения на жироскопната антигравитация даже и от областта
на ... научната фантастика.

Докато размишлявах и медитирах години наред върху тайните на
антигравитацията, най-неочаквано за себе си открих подобна идея за
вертикално жироскопиране даже и в едно наистина фиктивно произведение:
в един ... научнофантастичен разказ. Точно там, където най-малко
можеше да я очаква човек - сред необятните простори на творенията на
човешката фантазия. В научнофантастичния разказ "Нивото на шума" от
60-те години намерих една допълнителна нишка към разгадаването на
методите на шоковата УстимулацияФ на съзнанието, използвани от
психолозите на американската агенция ДАРПА (DARPA - Defence Advanced
Research Project Agency - Агенцията за напреднали военни
изследователски проекти). Тази тяхна шокова терапия служеше за
изкарването на скептичните, недоверчиви и летаргични мозъци, даже и на
елитните военни учени, от състоянието им на ментално самодоволство.
Тя ги принуждаваше да повярват в съществуването на антигравитацията,
и в това, че вече някой я беше открил преди тях. Накрая ги засравяше
да я преоткрият отново за своите военни работодатели.
За целта бил измислен, детайлно хореографиран и изфабрикуван един
фиктивен случай с УоткриванетоФ на антигравитацията от несъществуващ
изобретател. Той бил представен като затворен в себе си мечтател,
трагично загинал при полет, изпробвайки собственото си откритие.
Монтираният за целта УдокументаленФ филм за последния и фатален
експериментален полет бил показан на групата специално подбрани елитни
учени, които естествено си нямали и понятие, че гледания от тях филм,
а и целия случай зад него, са пълен блъф. След прожекцията военните
организатори на този малък фарс дали на учените спешната задача да
преоткрият сами тайната на това експлодирало и безвъзвратно загубено
-2(#0 "(2 6(.--. откритие - първото на Земята, както твърдели
военните.
Двама от дълбоко впечатлените от фалшивия филм физици отишли да
ловят риба, за да се поотърсят малко от шока на току-що видяния
трагичен инцидент, донесъл смъртта на тайнствения изобретател на това
антигравитационното устройство. Газели унесено в реката, заплеснати в
мислите си. Съвсем случайно навлезли в този съдбовен за тях
водовъртеж, и за малко не се удавили. След филма те гледали вече с
други, широко отворени очи на всичко около себе си. По-специално на
водовъртежа, в който попаднали по недоглеждане. Изведнъж интуитивно
се досетили, че могат да използуват същия принцип на завихрянето на
водата във водовъртежа и засмукването на предмети от вихъра надолу към
дъното за създаването на вихров електромагнитен антигравитационен
двигател. Той би работел на подобен принцип, като се "самозасмуква"
нагоре с обратно-въртящия се електромагнитен вихър, генериран от него.
За да открие гравитацията, Нютон бил ударен по главата от една
ябълка. За да открият антигравитацията, нашите физици едва не се ...
удавили в този водовъртвеж. Не трябва да забравяме, че всички водни
вихри и водовъртежи на повърхността на земните реки се въртят около
... вертикалната ос, в хоризонтална равнина. Nil novi sub sole!

И дори и в този измислен във фантазията на писателя
научнофантастичен разказ, дори и в него учените открили отново
действително съществуващия антигравитационен ефект, основан на
принципа на вихровото въртене на поле около вертикалната ос. Основан
на ефекта на магнитното завихряне или вортексиранер - който е подобен
на завихрянето на водата в речните водовъртежи. Това е един принцип,
който ще разгледаме в следващия параграф, при описанието на вихровите
вортекснир кръгове-отпечатъци в житните ниви на Великобритания,
оставени там от извънземни чинии с електромагнитни двигатели, кацнали
в тях.
А дали целият този УнаучнофантастиченФ разказ не е все пак още едно
инженирано изтичанер на информация, подхвърлена умишлено на
американската преса? Едно изтичане по дизаинр за още един от
многобройните тайни проекти по антигравитация, разработвани секретно
вече повече от 50 години от толкова много военни агенции и институти в
САЩ.

1.6. Потвърждения на жироскопната антигравитация от извънземни
разработки,
получени при контакти с НЛО.

И като че ли по поръчка, съвсем скоро след разбирането на
истинската физиката, скрита зад горния фантастичен разказ, намерих в
контактьорската литература двойно потвърждение, идващо едновременно от
две различни извънземни цивилизации, за използуването на същите
електромагнитни двигатели в техните чинии. Трябва да си призная, че
от много години бях омагьосан от фотографиите на огромните странни
кръгове, понякога до 300 метра в диаметър, откривани от почти половин
век насам в житните полета на Великобритания, а и на много други места
по света. Те са били обстойно систематизирани и проучени от местните
уфологически организации, които от много години предполагат, че тези
УагриглифиФ - тези закодирани послания - са били сътворени в тъмнината
на нощта от посещаващи ни извънземни летящи чинии. За математик или
човек с развито геометрично виждане веднага бие на очи строгата
красота на геометричната симетрия около вертикалната ос, която 95% от
т.н. Ужитни кръговеФ притежават.
Целият отпечатък изглежда като гигантски УводовъртежФ, застинал във
времето - като един вортекср от хиляди житни стъбла, устремени към
центъра по красива двойна спирала. Те поразително приличат на
фотография на атмосферен циклон, гледан отгоре от орбитален космически
кораб. Или пък са аналогични на ръкавите на спирална галактика,
гледана Ув анфасФ, т.е. перпендикулярно на плоскостта й. Кой знае -
,.&% би във Вселената матаматичните закони, управляващи уравненията на
вортекситер на галактиките, на атмосферните циклони и на
антигравитационните вихрови двигатели на извънземните чинии, са едни и
същи.
Още преди 20 години швейцарецът Едуард Били Майер, воден от своите
извънземни учители от звездния куп УПлеядиФ, даде пръв от земните
контактьори едно изчерпателно и много просто ботаническо обяснение на
житните, тревните, и даже горските кръгове по света. Последните са
забелязани от самолет във върхарите на гъсти борови горички. Между
другото, астронавтите от Плеядите нямат нищо общо с извънземната раса,
оставяща житните кръгове в Англия, но въпреки всичко отпечатъците на
техните гравитолети в швейцарските ливади са направени по същия
принцип като английските.
Английските житни кръгове, според извънземните учители на Били, не
представляват нищо повече от "отпечатъка", оставен върху растенията,
от мощното, въртящо се около вертикална ос вихрово, или вортекснор,
електро-магнито-гравитационно поле на летящата чиния. В случая висяща
само на 60-70 сантиметра над самите растения, без да докосва върховете
на полегналите хоризонтално житни стръкове. Простата причина за това
УотпечатванеФ е следната:
След УкацанетоФ на чинията клетките в стеблото на растението се
"заблуждават" за истинската вертикална посока нагоре, която те
нормално откриват с помощта на малки гравитационни детектори,
съдържащи се във всяка една от тях. Заблудата се дължи на
обстоятелството, че локалното антигравитационно поле на летящата
чиния, което е едно обърнато почти "наопаки" обикновено земно
гравитационно поле (засукано в обратната посока), надвива
гравитационното поле на Земята. В противен случай чинията просто не
би имала необходимата мощност да се вдигне и да излети.
Затова "измамените" растения се объркват и съвестно се пренастройват
спрямо новата локална интензивност на резултантното гравитационно
поле, създадено под действието на чинията, надвиснала само на
сантиметри над тях. Преориентирайки се и запазвайки новата посока за
месеци след отлитането на чинията (пръстта под отпечатъка "записва" и
"запомня" като магнитна лента полето на чинията за още много месеци),
растенията в житните кръгове запазват за земните изследователи един
твърде детайлен и видим с просто око УотпечатъкФ на невидимото за
нашите очи антигравитационно вихрово поле под чинията.
Това са наистина толкова детайлни отпечатъци, че извънземните гости
на Били Майер не желаят да оставят своите следи в алпийските ливади
около Цюрих, където те кацат от 20 години да се срещат с Били, от
страх да не би земните учени и инженери, работещи за тайните служби,
да открият секрета на техните антигравитационни двигатели по метода на
обратното инжениране. Тръгвайки от непредпазливо оставените от тях
тревни кръгове и разплитайки обратно цялата тайна на техните
жироскопни магнитни двигатели (Майер, 1975).

Следващия контактен случай, който ще разгледам, ми помогна да
разбера и как може би са устроени електромагнитните антигравитационни
двигатели, които оставят тези отпечатъци в английските житни ниви.
Решението на този пъзъл дойде от другия край на Земята - от Сан Диего
в Калифорния. В първата американска документална суперпродукция на
Боб Еменегър под заглавието УНЛО - Започна се", стремяща се наистина
да докаже съществуването на НЛО, а не да ги дискредитира, както
всички американски официални документални филми до тогава, се
разказва за историята на един контактьор от военноморските докове в
Сан Диего, Калифорния (Еменегър, 75). Неговите извънземни приятели
съвсем точно му били описали простата конструкция на техните
антигравитационни кораби - гравитолети. Те имали лещовидна форма и
били задвижвани от ... плоски дискообразни свръхпроводими
електродвигатели, при които роторът вътре контраротирар в обратна
посока на УстатораФ около него. Но понеже статорът е заболтен за
корпуса на свободно летящата чиния, затова те заедно се въртят в
/.1.* обратна на ротора. За неподвижния наблюдател на земята този
антигравитационен електродвигател няма УстаторФ, а се състои от два
контраротиращир ротора, поставени един в друг.
VT9: контраротиращ елдвигател.
Такъв тип контраротиращир електродвигатели, а също и дискообразни и
тороидни газотурбинни и турбореактивни двигатели, както ще видим по-
късно, са били изобретени и от немските инженери по времето на Третия
райх, и те са се наричали двигатели на тоталната реакцияр (total
reaction engines) (Веско, 1968).
Кабината на летящата чиния е била разположена на лагери, кацнала най-
отгоре в центъра върху ротиращия корпус, и е била жироскопно
стабилизирана от малък жироскоп, за да остане неподвижна, без да се
върти заедно с диска. За да не УтелепортираФ пилотите в бясно
въртящата се кабина директно в ... лудницата. Представяте ли си да се
опитвате да кацнете с чиния, чиято кабина прави само ... няколко
хиляди оборота в минута.
Излишно е да повтарям, че и при този гравитолет от извънземен
произход още един път откриваме, че ключът към неговите
електрогравитационни двигатели е отново жироскопната ротация около
вертикална ос, по-точно двойната жироскопна контраротацияр около тази
ос. Понеже наблюдателният контактьор от Сан Диего не беше забелязал
... никакви влачещи се зад чинията УтролейбусниФ захранващи жици,
съвсем ясно е, че и тук ние още един път имаме пример за
антигравитационен двигател, дублиращ се и като генератор на безплатна
енергияр. След първоначалното развъртане и "наелектризиране", той
започва сам да изсмуква енергията, необходима за полета, от необятния
и неизчерпаем физически вакуум.
Колкото по-бързо се върти този двигател, и колкото по-бързо лети из
Космоса тази чиния, толкова по-ефективно ще работи нейният генератор
на безплатна енергияр. Защото, както споменахме и по-рано, ще се
увеличава броят на Усиловите линииФ, които той ще пресича със своите
намотки за единица време. Толкова по голяма ще е опасността от ...
стапянето и изпепеляването на целия гравитолет от изведнъж нахлулата
от физическия вакуум в него лавина от безплатна енергияр.

За тези извънземни цивилизации пък, които все още не са открили
двигателите на безплатна енергияр, но все пак биха искали да си
спестят необходимостта от опъването на километри кабели да захранват
своите електро-гравитационни чинии, един руски контактьор и майор от
Червената армия предложи елегантен изход и от тяхната ситуация. Той
разказа на страниците на списание УФлаинг Сосър РивюФ за срещата си с
извънземни посетители, и най-вече за техните летящи чинии с ...
жироскопиращ ядрен реактор, които не се нуждаят, естествено, от външен
източник на енергия.
VT10: жироскопиращ ядрен реактор
В този модел подемната антигравитационна тяга на двигателя се
регулирала по нов и елегантен начин, без да се изменят оборотите на
въртене на реактора-жироскоп около вертикалната му ос, както при
жироскопиращите ротори на всички предишни модели, разгледани до сега.
Тук оборотите се държат постоянни, а вместо това за регулиране на
подемната сила на двигателя се използва контрола на скоростта (броя на
разпаданията за единица време), а от там и интензитета на ядрената
реакция вътре в реактора. Това се постига чрез простото потапяне или
изваждане от него на регулиращите реакцията забавителни пръти. Тази
схема много елегантно потвърждава и експериментите на Козирев за
усилване на антигравитационната подемна сила при комбинирането й с
един ентропиен физически процес. В нашия случай това е еднопосочната
и необратима във времето реакция на разпадането на атомните ядра в
жироскопиращия адрен реактор.

След като въведохме невероятните антигравитационни двигатели-
атомни пумпали, сега защо пък да не разгледаме съобщения и за летящи
живачни топки. В езотеричната и уфологична литература има описани
,-.#.!0.)-( случаи на използуване на живак в антигравитационните
устройства на земни летящи колесници от древността (като в
древноиндийския епос УМахабхаратаФ). Или за използуването му в
антигравитационните устройства на долетели до нас извънземни пришълци.
Или пък използуването му в прости древни алхимични експерименти с
левитиращи топки (твърде вероятно направени от стъкло и пълни с
живак), които левитират и се издигат сами във въздуха, след като се
нагреят върху горяща свещ.
Сякаш по странно съвпадение едни от последните немски подводници,
измъкнали се от блокадата на Съюзниците в самия край на Втората
световна война, и устремили се към тайната нацистка колония Ной
Берлин на Южния полюс, южно от Южна Африка, са били натоварени именно
с контейнери пълни с ... живак. Като че ли Третият райх се е бил
загрижил, измежду всичките други сериозни проблеми пред себе си, за
състоянието на зъбите на стотината хиляди концлагеристи, тайно
прехвърлени още преди края на войната с гигантските транспортни
подводници в суперсекретната колония Ной Швабенланд на Южния полюс,
та е бързал да запаси базата с живак за техните амалгамени пломби.
Пак по странно съвпадение научих, че гениалният италиански учен-
изобретател Гилермо Маркони, ученик на най-великия от великите
изобретатели - Никола Тесла (виж библиографията накрая на книгата),
за когото тепърва ще пиша в бъдещите книги от поредицата УЛетящите
чинии на ИлуминатитерФ, също експериментирал със сферични вортекснир
динамомашини. Те твърде вероятно не са представлявали нищо повече от
сфери, пълни с жироскопиращ в бесен вихър живак (ТХГ, 1991).
Тези вихрови сферични динамомашини, тъй наречените в секретната
немска литература "кълбовидното вихрово динамо на МаркониФ, УMarkonis
Kugelwirbeldynamo", са били доразработени и значително развити от
тайните конструкторски бюра на СС - от отделите Е-4 и U-13 - в
основните антигравитационни двигатели на тежащите стотици тонове
летящи чинии-дреднаутир от сериите УХонибуФ и УАндромедаФ. Те са били
построени тайно от СС за немските и глобалните тайни общества зад тях
- за техните илуминирани господари, финансисти и благодетели. Това са
били тежките бронирани сферични вортекснир тахионатори от типовете
"Туле" и "Андромеда", с диаметри от около 5 м. и 15 м. съответно. Те
в крайна сметка не са били нищо повече от кухи сфери, пълни с устремно
въртящ и вихрещ се живак. Жироскопиращ около Вие знаете вече коя ос.
За всички тези експерименти ще говорим по-подробно във втория том на
тази книга. За тях се разказва в нелегално заснетия през 1991 г. филм
"НЛО? Или Третият райх отвръща на удара?". Той беше заснет от
виенския филиал на тайното немско общество "Темпелхоф Гезелшафт",
т.е. немския клон на рицарите-темплиери (ТХГ, 1991).

След въртящите се атомни пумпали и живачни топки, защо пък сега
да не опитаме една история за левитиращи ... синхротрони? Както
казахме още в увода, Вселената наистина май е значително по-
шизофренична и от най-налудничавите наши представи за нея. В
контактьорската книга "НЛО - Контакт с планетата Ярга" се описва
нагледно как по най-прост начин може да се конструира летяща чиния,
практически без движещи се части в нейния жироскопен антигравитационен
двигател (Стивънс, В., 86).
В гениално-простия синхротронен двигател на чинията на Ярганците с
диаметър от около 300 метра, вместо да се върти с бавна скорост от
само няколко стотин до няколко хиляди оборота в минута цялата огромна
маса на корпуса на междузвездния летателен апарат; в лъча на тороидния
вакуумен канал на синхротрона се въртят и жироскопират с релативистка
скорост елементарни частици с пренебрежимо малка маса. Самият
синхротрон не се върти и е неподвижно монтиран за периферията на
невъртящия се корпус на голямата колкото лайнера Куин Мери чиния. Но
за компенсация на пренебрежимо малката маса на този жироскопиращ лъч
от елементарни частици, ярганските инженери наистина го развъртат
така бързо, че "чак и дяволите се разлитат от него", както
идиоматично се изразяват американците.
Тези частици се носят бясно по своя вакуумен УхиподрумФ с
релативистична скорост, близка до скоростта на светлината, навъртайки
над ... 18 милиона оборота в минута (или 3x105 об/сек). Обороти,
които естествено никога не биха могли да бъдат постигнати, ако се
развърта целия тежък корпус на чинията. Така че въпреки малката маса
на частиците в този жироскопиращ лъч, произведението от масата и
гигантската им ъглова скорост (т.е. об/мин) отново се запазва много
висока величина. Тя пък определя голямата подемна сила на лекия
двигател (ако същата подемна сила трябваше да се генерира само чрез
развъртането на груба физическа маса, двигателят щеше да тежи
многократно повече).
И така, каква е поуката от тази история? Вместо да развъртат с
бавни обороти целия масивен 300 метров корпус на летящата чиния-
дреднаутр, тежаща десетки хиляди тонове, създавайки си при това
огромни главоболия с постоянната нужда да смазват стотиците лагери на
взаимно-въртящите се части от корпуса на този мастодонт - вместо това
хитрите Яргански инженери са решили изобщо да ... не го развъртат. В
действителност в техния двигател няма нито една въртяща се и износваща
се материална част.
Вместо това те просто са решили да развъртат и жироскопират с много
по-голяма скорост само нищожно малките по маса елементарни частици в
лъча на синхротрона. Те не се нуждаят от никакво смазване в своя
вакуумен магнитен тунел.

1.7. Потвърждение на жироскопната антигравитация и от
тайните разработки на американските военни.

След всичките хвърчащи небивалици, разгледани до сега, просто не
мога да се въздържа да не разкажа и една история за ... левитиращи
камъни. Не беше ли казал и сам Свети Илия, че Уточно така, както
острието на брадвата може да плува във водата на река Йордан, точно
така могат и камъните да летят в небетоФ.
В този най-вероятно умишлено подхвърлен на американската преса
разказ за още един от многобройните тайни правителствени проекти по
антигравитация през 80-те години се разказва за точно такива
левитиращи камъни - за левитиращи кварцови кристали - за т.н.
Упетрогравитационни" двигатели за летящи чинии. Те използуват за
създаването на антигравитационната тяга принципа на подреденото
ориентирано жироскопиране на електроните в атомните орбити на
обикновен кварцов кристал.
Ориентиращият електронните орбити "успоредяващ" външен електромагнит
се изготвя, като се навие вероятно свръхпроводящ електрически кабел
около дълъг метален прът. Затова завършеният електромагнит прилича
повече на дълъг УпрътовиденФ цилиндър, отколкото на стандартната форма
на обикновените цилиндрични електромагнити. След това този прът-
електромагнит се увива още веднъж на спирала, около вертикалната ос,
около периферията на кварцов кристал, за да се получи една външна
ориентираща електромагнитна намотка около кварцовата сърцевина.
Последната е разположена хоризонтално, и има плоска цилиндрична форма
на барабан. По този начин кварцовият УгравимагнитФ е готов за полет.
Да видим сега как работи той.
Вертикалното хомогенно магнитно поле на външната ориентираща намотка
на гравимагнита осигурява ре-ориентирането на орбитите и спиновете на
електроните в атомите на кварцовия кристал. Възможно е това поле да
действува на спиновете и на атомните ядра на кристала. Електроните
напускат своите хаотичнo ориентирани в пространството орбити и
започват да се движат по нови успоредни хоризонтални орбити, имащи
паралелни вертикални оси. Техните спинове вероятно също се
преориентират по вертикалната ос.
VT11: левитиращ кварц
Така, вместо да създаваме изкуствено един тромав Умакро-синхротронФ
с диаметър на орбитата на вакуумния си канал от 300 м., както
Ярганските инженери по-горе, тук ние ловко можем да използуваме вече
#.2."(2%, създадени от ... природата безкрайно многото Умикро-
синхротрониФ. Всеки от тях е с микроскопични атомни орбитални
размери, с по един електрон на всяка орбита. Малки, но пък зилиони от
тях. Съединението прави силата наистина! Когато двигателят, работещ
на този принцип, се включи и започне да излъчва своето
антигравитационно поле, около кварцовия кристал се забелязва
излъчването на интензивно синкаво сияние - страничен видим продукт на
невидимото антигравитационно поле.
И за разлика от ярганците и техния тромав синхротрон, изискващ
тежки вакуумни и магнитни синхротронни инсталации за ускоряването и
удържането на жироскопиращия лъч от елементарни частици в кръгово
движение, при кварцовия кристал тази необходимост отпада, защото
природата сама е помислила за развъртането и удържането на електроните
по техните естествени атомни орбити. Значително по-леката външна
ориентираща намотка тук има за цел само да преориентира плоскостите на
тези орбити в една и съща хоризонтална равнина, за да могат
електроните да се въртят около ... всички вече знаем коя ос.

В края на тази глава аз бих казал за моя лична застраховка,
като едно легално-правно заключение, че огромната част от историите в
тази глава, а и в цялата книга, са непотвърдени и недоказани мнения и
разкази, които аз като колекционер-филателист и културен антрополог
на американския дисидентски, "политически-некоректен"р и не следващ
партийната линияр на Илуминатитер научен ъндърграунд, съм включил без
ни най-малкото коригиране, шлайфане, полиране и разкрасяване. Моите
лични мнения за видни учени се базират също така на непотвърдени и
недоказани в един американски граждански съд мнения и подозрения,
затова всичките те влизат в американската леглно-правова категория на
тъй-наречените "allegations" - на твърдения или мнения, които не са
потвърдени в официален законен съд. Затова и във всеки такъв параграф
аз педантично съм употребявал думата "вероятно".
Но все пак като мое лично мнение аз имам законното право да ги
разпространявам сред обществото, стига да употребявам винаги тази
магическа думичка "allegations". Иначе аз бих се радвал ужасно много
да бъда призован официално в един граждански съд от адвокатите на
някой от "засегнатите" светила, да дам публично моите показания в
подкрепа на моята теза. За съжаление Илуминатитер никога не биха
позволили това да се случил.

Като едно физическо заключение бих казал, че всичките изброени
по-горе жироскопни антигравитационни ефекти или двигатели неизбежно
съдържаха някаква материална част, или някакво поле, или и двете
заедно, които се въртяха и жироскопираха в хоризонталната равнина,
около вертикалната ос на симетрия на целия двигател и на цялата летяща
чиния (вертикална ос по отношение на земната повърхност).
В тази глава изобщо не сме засегнали флуидните, електростатичните,
вибрационните или телепортационните типове антигравитационни
двигатели, които също ще бъдат подробно описани в следващия том. Тази
кратка глава е само едно УтелеграфноФ изложение на огромния фактически
материал, съдържащ се в моята подробна десетчасова лекция-видеосеминар
(Терз, X.92), а също и в новата ми книга от около 500 стр.,
озаглавена УМоето СОткритиеТ на АнтигравитациятаФ. Тя предстои да
бъде публикувана наскоро в САЩ.
Видеосеминара можете да поръчате от нашата Американска академия на
дисидентскитер науки, на адреса, даден в края на тази книга.
Умолявам запалените на тази тема читатели да имат търпението да
изчакат появата на български език на цялата книга, за да получат
значително по-пълната картина на нещата, а също и много по-обстойната
библиография по въпроса.
Като едно метафизическо заключение накрая бих казал, че в
холографната и взаимосвързана Вселена се забелязват многобройни
повтарящи се потвърждения за едно и също физическо явление, идващи от
най-несвързани помежду си области на живота и познанието - като
0 '#+%$ -.2. тук "доказателство" на жироскопната антигравитация.
Доказателства, идващи до нас от различни епохи, от противоположни
континенти, от "съмнителни таблоиднир и откровенчески източници", от
"налудничави контактьорски случаи", или от най-надеждни и необорими
академични и военни източници. Всички те отново и отново доказват,
че реално съществуващата физическа Вселена е значително по многолика,
комплексна и многопластова, отколкото и най-отявлената наша фикция за
нея би могла да бъде.
Когато преди двадесет години си поставих налудничавата цел да открия
антигравитацията, тогава щях да бъда безумно щастлив да открия дори и
само един единствен антигравитационен двигател. На мен и през ум не
ми беше минавало тогава, че ще открия толкова много различни
антигравитационни двигатели, че ще потрябват няколко тома, за да мога
да ги опиша всичките.

1.8. Библиография за глава 1:

Урантия 1: Стр. 101, пар. 3. (Урантия, 1955).
Урантия 2: Обобщено заключение от следните пасажи: Стр. 175, пар.
7; стр. 325, пар. 5; стр. 473, пар. 8; стр. 476, пар. 6; стр. 476,
пар. 7. (Урантия, 1955).