Книгата вече е преполовена :(

Тук ще видим как немците, притежаващи такива чудеса на техниката, рискуват да бягат в Антарктида... с подводница!

Към края имаме интересни дисидентско-уфологични разсъждения:
немците може да са направили нещо, може и нищо да не са направили, като се обмислят и двата случая за равностойни. :))

----------------------------------------------------
ГЛАВА 5:

УЧАСТИЕ НА НЕМСКИТЕ ЛЕТЯЩИ ЧИНИИ
ВЪВ ВЪЗДУШНИТЕ БИТКИ НА ВОЙНАТА.


Книгите на Веско и Харбинсън, а също и множество други материали
от съюзнически вестници по времето на Втората световна война,
споменават редица случаи на единични въздушни боеве, когато в небето
на Германия са били извършвани ограничени изпитателни, разузнавателни
или пък даже прехващателни полети на немски летящи чинии срещу
формации от съюзнически бомбардировачи. Някой автори споменават дори
за цели масови въздушни битки между немските чинии-изтребители и
бомбардировачите на съюзниците.
Резултатите от светкавичните нападения на немските чинии са били
обикновено унищожителни за летящите крепости на съюзниците - те са
били като тромави "седящи патици" за мълниеносните нападения на
чиниите-изтребители, много от които са летели с около- или
свръхзвукови скорости. В тази книга и още по-подробно в следващите
разширени томове ще бъдат включени и много от оригиналните съобщения
от съюзническите вестници по онова време за атаките на немските летящи
чинии над техните самолети, а също ще бъдат обсъдени и различните
нови оръжия и смарт-мунициир, конструирани от немците и въведени на
въоръжение в първите експериментални ескадрили, въоръжени с летящи
чинии.

5.1. Конвенционалното въоръжение на летящите чинии.

Немците монтират на своите летящи чинии всички най-добри
традиционни оръжейни системи, създадени от техните конструкторски
бюра. Освен изпитаните бордови авиационни картечници и автоматични
оръдия, се монтират и стандартни 10 тонни оръдейни кули от танковете
Тигър и Пантера, въоръжени с най-добрите немски дългоцевни танкови
оръдия със 75x70 мм калибър, както ще видим във следващия том,
описващ тежките по 100-150 тона бронирани електромагнитни чинии-
изтребители на танкове от серията Хонибу-1 и 2, построени в тайните
проекти на СС (ТХГ, 91 и 93, Ван Хелсинг, 93). Потопени в
антигравитационното поле на чинията, в което "изчезва" не само
гравитационната, но и инерчната маса на всеки предмет, тези оръдия са
имали значително по-голяма дългобойност от нормалните си земни
събратя, защото и снарядите в цевта са били лишени от своята инерчна
маса и са се ускорявали до много по-висока от нормалната скорост,
преди да напуснат цевния канал.
S07: Нонибу с танковата кула.
zzzzz
S08: Танковата кула от пантера в детайл.
zzzzz
Ракетни установки за НУРС-овете въздух-въздух на фирмата Хеншел - HS-
217 Фьон, или тези на Райнметал - R4M Оркан, се монтират отдолу под
кабините на много от прототипните чинии-изтребители; а също вероятно
и устройствата за изстрелване на крупнокалибрените 220 мм нурсове WrG-
220, т.н. Wurfgranate, взети на въоръжение в авиацията от леките
немски пехотни шестцевни ракетни минохвъргачки.
Първите разработени на Земята свръхзвукови ракети от типа "въздух-
въздух" вероятно се монтират и изпробват не само на реактивните
изтребители Ме-262, но и на някой от летящите чинии. Това са
ракетите с жично насочване - като ракетата Х-4 на д-р Крамер. В
пресата се срещат съобщения за нейното изпробване например от витловия
изтребител Фоке-Вулф 190А-8 (Бориславов, 96). Както и за многото
други завършени и успешно изпробвани от немците типове ракети, и за X-
4 се говори изключително малко след войната от съюзниците, които още
доста години след това не са имали нищо подобно в своя арсенал.
Доказателство за това са фактите около успешното изпробване и
/.23+" -% на многобройните други модели на немски бойни ракети.
Радиоуправляемата ракета "въздух-вода" на фирмата Хеншел успешно е
изпробвана още през ... 1940 година в Северно море край Пенемюнде, а
след няколко месеца отбелязва и първото свое бойно попадение (имам
документалния филм от това попадение). Фирмата разработва в
последствие над десетина модела на тази радиоуправляема ракета,
включително и свръхзвукови прототипи с жично насочване, неуязвими за
радиосмущенията на съюзниците. Радиоуправляемата смартр бомба X-1
Фриц на д-р Крамер, на която се монтира в последствие и миниатюрна
телевизионна камера за визуално насочване (имам фотографията на цялата
ТВ бойна глава), потопвява през 1944 г. дезертиращия флагман на
италианската флота, линейния кораб "Рома", само с едно единствено
точно попадение, хвърлена от самотен бомбардировач, летящ на 10 км
височина (имам и документалните немски фото-кадри от самата атака,
заснети от бордовата камера на бомбардира). Над една дузина ракети
земя-въздух успешно са изпробвани от немците, но поради машинациите на
немските тайни общества, чиито конци вече многократно казахме, че са
били дърпани от Лондон и Ню Йорк, никога не се стига до тяхното
масово производство и употреба на фронта, с цел да се приключи
набързо войната.
NLO2: рисунка на БСМ в бой с изтребители:
zzzzz

5.2. Глобалният октопод на тайните общества
и тяхната ръководна роля в разпалването и режисирането на световните
войни.

Един много важен момент за разбиране на степента на участие на
немските летящи чинии във въздушните боеве на войната е необходимостта
човек да се запозне с подмолната глобална и интернационална структура
на тайните общества на Земята, с техните "топли, братски и нерушими
връзки" помежду им, даже и зад грохота на световните войни. Не
трябва да се забравя, че различните национални клонове на едни и същи
тайни общества са тези, които послушно са следвали Илуминатитер и
глобалните банкери зад тях в планирането, разпалването и
"менажирането" на всички големи войни през последните няколко века,
за да се максимизират астрономичните печалби, които банкерите
прибират от тези свои най-богати златни жътви (Фаган, 67; Грифин, 72;
Сътън, 72 и 73; Колмън, 90; Купър, 93; Ван Хелсинг, 93; Хилдер, 94;
Максвел, 94; Терз, IV.96).
Докато на дребните банки е разрешено от техните по-големи
мултинационални "братя" да правят своите пари от даване на малки заеми
на населението за строеж на къщи и покупката на коли, а на
"националните" банки е разрешено да се специализират в отпускането на
по-големи заеми за строежа на крупни национални обекти като заводи,
железници, пристанища и комуникации, то най-големите частни глобални
банки, които задкулисно притежават и "националните" банки, и по-
малките регионални банки във всяка една от страните на света, се
специализират в правенето на своите пари главно от планирани войни и
междуособици. Това са същите банкери, които са основателите,
финансистите и вдъхновителите и на постоянно споменаваните в тази
книга тайни общества.
От всичко това следва, че една война се води не да се унищожи врага
за винаги, за най-краткото възможно време. Точно обратното, чрез
умишленото протакане, и най-важното - чрез неизползването на най-
модерните тайни въоръжения за бързото привършване на конфликта - се
полагат максимални усилия войната да се удължи до 4-5 години, за да се
максимизират печалбите от оръжейните доставки на банкерските концерни,
които по желязно правило финансират и въоръжават и двете страни
едновременно във всеки един световен конфликт. Банкерите обичат да
пият кръвта и на двете воюващи страни бавно и с наслада, за
предпочитане със сламкар.
От това автоматично следва, че немските тайни общества никога не
!(5 разрешили на техните най-модерни и частно-разработени
електрогравитационни летящи чинии, които ще разгледаме в следващия том
на тази книга, да участват в конфликта, нападайки да речем столиците
на техните "братя по клетва" - американските и английските тайни
общества. Така че освен за ограничени единични изпробвания, от които
са останали многобройни статии с разкази на съюзническите пилоти-
очевидци, големите електро-гравитационни чинии на немските тайни
общества, въоръжени с мазерните оръдияр, никога не са били използвани
масово, систематично и методично във въздушната война над Германия.

5.3. Ненадеждността на конвенционалните немски чинии.

В същото време останалите конвенционални летящи чинии с двигатели
с вътрешно горене, разгледани в предишните и в следващата глави и
построени не от тайните общества, а от секретните проекти на
Луфтвафето и Вермахта - проекти с доста по-ниски нива на секретност от
частно-финансираните програми на тайните общества - са били твърде
малобройни и твърде ненадеждни, за да направят забележима промяна в
хода на военните действия. Освен това тайните общества правят всичко
възможно да не се стигне то тяхното масово серийно производство.
Във всеки един момент немците едва ли са разполагали с повече от 10-
15 годни за полет експериментални летателни апарати. Причините за
това са били тяхната ненадеждност, огромният им апетит за гориво и
необходимостта от често кацане за зареждане с гориво и муниции, което
не им позволява да се задържат особено дълго във въздуха. Първите
турбореактивни двигатели са имали освен това едва 10 - 20 часа живот.
След това е трябвало да се подменят с нови. Накратко казано, за
всеки час полет на една конвенционална летяща чиния след това били
нужни по няколко дни за нейния основен ремонт и преглед на всички
възли. И най-важното - нека да не се забравя, че за цялата война
Германия произвежда около 100 хиляди бойни самолета, докато
съюзниците - Русия, Англия, Канада и САЩ произвеждат около ... 500
хиляди бойни самолета. Срещу всеки немски самолет във въздуха е имало
средно по 5 противникови самолета.

5.4. Швайнфуртската въздушна битка.

Въпреки ограничените атаки на немски летящи чинии върху
съюзнически бомбардировачи, и то главно с експериментална цел, във
въздушната война над Третия райх съществува една незабравима битка -
определено най-голямата и най-свирепата нощна битка, с най-
унищожителния резултат за съюзниците. По сведения на самите немски
тайни общества, те разрешават масовото използване на техните
значително по-модерни летящи чинии в тази критична схватка (ТХГ-1;
Ратхофер, 90). Това става на 14.X.1943 г., по време на най-голямото
въздушно нападение през цялата война над една единствена цел - по
време на тоталната нощна атака на всички налични бомбардировачи на
съюзниците над завода за сачмени лагери в Швайнфурт - най-важния
индустриален обект може би в цяла Германия.
Англичаните и американците залагат всичко на една карта и хвърлят
цялата своя налична бомбардировачна армада от 650 тежки четиримоторни
летящи крепости в това нападение. Само за няколкото часа на жестоката
нощна атака немската противовъздушна отбрана, и най-вече
координираните атаки на немските летящи чинии, унищожават около 150
бомбардировача, или една четвърт от цялата налична съюзническа армада
(Ратхофер, 90).
Естествено съюзниците не допускат в тяхната преса да се появи дори
един намек, дори един ред, за масираното участие на немските летящи
чинии в тази битка, и всички съюзнически загуби се обясняват
единствено със значително по-концентрираната конвенционална
противовъздушна отбрана на немците около завода. Съюзниците дори са
принудени официално за първи път да признаят за употребените от
немската авиация огромни НУРС-ове WGr-210 с калибър 220 мм, които
1" +?2 21% и непоправимо повреждат 45% от тяхната армада от тежки
бомбардировачи (Бориславов, 96). Всичко това се прави, за да се
скрият на всяка цена зад тази статистика разказите за новите огнени
дискове, употребени от немците в тази битка (Ратхофер, 90).
Вместо да се жалват в световната преса за това, че техните немски
"братя по ложа" играят неджентълменски и едностранно разрешават
използването на своите летящи чинии, съюзническите тайни общества
(клоновете на същите глобални тайни общества както и тези в Германия)
просто тихомълком усилват натиска върху своите немски "братя", за да
не позволят никога вече масираното използване на бойното поле на
немските летящи чинии. Защото това би довело до реципрочното
използване на по-съвършените американски и британски частно-построени
летящи чинии, които са имали около 80 години по-дълга история от
немските чинии. Това само би ускорило края на войната - тя можеше да
привърши и за един ден. Каква анатема би било това за банкерите,
финансиращи задкулисно и двете страни на целия този кървав
братоубийствен водевил.
Освен това нали именно съюзническите тайни общества тайно
финансират и режисират посредством своите немски клонове идването на
нацистите на власт и последвалите го военни приготовления за Втората
световна война. Така че на немските тайни общества не им остава нищо
друго, освен послушно да се подчинят на своите господари и финансисти,
и да забравят за масовата употреба на своите летящи чинии в бъдещите
въздушни битки на войната (Сътън, 72; Снел, 74; Ван Хелсинг, 93; Терз,
IV.96).

5.5. Неконвенционалното въоръжение на летящите чинии.

Освен конвенционалните въоръжения на немските летящи чинии като
картечници, автоматични оръдия и даже танкови кули със 75 милиметрови
танкови оръдия, нурсове и ракети въздух-въздух, немските конструктори
разработват и много нови и революционни оръжейни системи, за някои от
които вече говорихме.
Магнетронните генератори на електромагнитни импулси на Кугелблица са
"изключвали" от разстояние електрическите запалителни вериги на
бомбардировачните двигатели и те са спирали, причинявайки падането на
летящите крепости. Газовите оръдия на Фойербала, които вече
обсъдихме, изстрелващи запалителни гърмящи смеси по противниковите
самолети, са възпламенявали двигателите на бомбардировачите, които са
имали лошия късмет да налетят на изстреляния от "Огнената топка" газов
облак.
Освен тези напреднали оръжия, се разработват много по-екзотични и
революционни системи. Тайното научноизследователско "Ураново
Дружество", или "Uran Verein", разработва не само портативни леки
атомни електрически генератори с размера на еднометрова сфера - за
проектираните стратегически бомбардировачи, задвижвани с
електродвигатели, които като излетят един път, забравят да кацнат
обратно; но също така и портативни самолетни бордови електромагнитни
"релсови оръдия", или rail-guns, с голяма дългобойност, също планирани
да се монтират и на летящите чинии.
Немски учени-акустици разработват и екзотичните акустически оръдия
за смъртоносни ултразвукови лъчи - тъй наречените Шалканоне
(Schallkanone). Те имат голяма площ на поразяващото действие, и са
много удобни за унищожението на многобройна атакуваща жива сила на
противника. Например за защитата на гладки планински дефилета или
равнинни местности. Гърмящ газ се подава под налягане по тръбопровод
във фокусната точка на масивна параболична антена, наподобяваща
радарна антена. Тз е изработена от дебела 5-8 см. листова стомана
(вероятно), а може би и от сплавта Импервиум, за да не се разпада от
огромните вибрации при всяка експлозия. Във фокуса той се
възпламенява от електрическа запалка, предполагам с честота 1-2
ескплозии в секунда, произвеждайки широколентов експлозивен шум,
който се насочва от подвижната параболична антена към целта. От 0 до
300 метра причинява моментална смърт от вътрешни кръвоизливи на цялата
жива сила на противника, независимо дали има пряка видимост или не.
От 300 до 500 метра предизвиква тежки наранявания, и над 500 метра -
тежко главоболие и невъзможност за изпълнението на каквато и да било
задача. Усъвършенствани модели на това оръдие са били в състояние да
раздробят на парчета чрез бърза умора в метала стоманена танкова броня
на разстояние няколко стотин метра.
S24: Шалканоне - скица
zzzz
S21: Шалканоне - снимка.
zzzz
В по-секретните проекти на тайните общества се разработват също
така оръжия за климатични войни, като "оргоновите" генератори на
Вилхелм Райх; а също и молекулярни и "ледени" бомби; "въздушно-
горивни експлозииви", "air-fuel-explosives", и бинарни нервно-
паралитични газове. В следващите томове от тази поредица ще опишем
най-обстойно и една от най-жестоките и най-комични в същото време
истории за построяването и изпробването от немците на цяла серия от
различни видове атомни реактори и ... атомни бомби, които са били
изпробвани от тях в успешни подземни и наземни изпитания - например с
първата тактическа ракета с атомна бойна глава, тъй наречената в
литературата "Чукът на Тор", "Hammer of Thor", или "T-Geschoss",
успешно изпробвана, унищожавайки един специално построен за целта град-
мишена със своята ослепителна експлозия (Стивънс, Х., 95).
Има упорити мнения от различни допълващи се източници, че в края на
войната сглобените и неизползвани атомни бомби от подземните немски
научноизследователски центрове са "пленени" от американците. Една от
тях е изпробвана в Щатите в "първата" атомна експлозия на Земята в
Аламогордо, щата Ню Мексико. Следващите две немски бомби са хвърлени
от американците върху ... Хирошима и Нагазаки - японските градове на
бившите немски и бъдещи американски съюзници (Терз, Билек, IX.92).
Въпреки неправдоподобността на такива истории, ние винаги трябва да
си спомняме мотото на нашата Академия за политически-некоректнир (или
дисидентски) науки, да си спомняме нашата често-повтаряна максима,
че Вселената е много по-странна и непредсказуема, отколкото и най-
добрата научна фантастика за нея би могла да бъде. Спомняйки си нашия
девиз, тук е мястото да охладим прибързаните реакции на недоверие
сред читателите като намекнем, че нито ядрената експлозия в
Аламогордо, нито пък немските подземни и надземни експлозии почти две
години преди това, са били първите експлозии на земно-конструирани
атомни бомби.
Според нашите дисидентски източници прадядото на тези атомни оръжия
е бил взривен във ... Велокобритания от тамошните тайни общества почти
половин век преди края на Втората световна война, или някъде по
времето на кралица Виктория. Голямата експлозия през 1906 г. край
река Белокаменная Тунгуска, според данните получени в нашата
академия, е била първото изпробване на Земята на термоядрено взривно
устройство, доставено на борда на земно-построена антигравитационна
чиния, принадлежаща твърде вероятно на същите тези британски тайни
общества, финансирани без ограничения от банкерите зад тях
(Харбинсън, 80). Затова може би става и ясно защо Хитлер е решил все
пак да не използва своите ядрени оръжия срещу англичаните. Та нали
твърде вероятно те самите са му дали, посредством двата клона на
техните общи тайни общества, някои от чертежите за същите тези атомни
бомби.
Немският атомен физик проф. Хайзенберг говори още през 1943 година
за следващото поколение оръжия за масово унищожение след атомната
бомба - за ананасовата бомба . Това е микроскопична бомба с размерите
на ананас спрямо размерите на другите немски атомни бомби. Затова пък
това е супермощна бомба, заредена най-вероятно с антиматерия, или с
извънземния елемент-115р, дискутиран в началото на книгата. Тя би
била в състояние да унищожи целия Лондон или Ню Йорк само с една
експлозия - нещо което не би било по силите на малките 20-50
*(+.2.-."( немски атомни бомби, като хвърлената над Хирошима (Терз и
Билек, IX.92).

Научноизследователските и развойни институти към тайното общество
"Черното слънце" на СС построяват и едно от най-страшните оръжия в
немския арсенал - мазерните, или магнитно-лазерните лъчеви оръдияр -
тъй наречените на немски "Kraftstrahlkanone", или KSK - "оръдия
стрелящи със силови лъчи", с калибри от 2 до 12 см.. Даже и малките
калибри били в състояние да стопят броня с дебелина 10 см. на няколко
километра разстояние (ТХГ, 91 и 93; Ратхофер, 90). За тях ще разкажа
по-подробно в следващите глави за частните антигравитационни проекти
на немските тайни общества. Големите калибри, като КSK-12 например,
са в състояние за няколко секунди, от другия край на хоризонта, да
стопят и прогорят през всичките палуби на един линеен кораб отвор,
водещ право в погребите за снаряди, причинявайки само с един изстрел
неговата пълна гибел.
В литературата съществува и едно друго съобщение за лъчево оръжие,
изпробвано от немците в края на войната (Стивънс, 95). Става дума за
успешното изпробване през 1944 г. от елитни части на СС на румънския
фронт на немско лъчево оръдие, излъчващо зеленикаво лъчение. След
успешната демонстрация срещу настъпващите руски танкови части оръдието
е било ... разглобено, пакетирано, заковано в сандъци и изпратено
обратно в Берлин, а войниците от елитната есесовска част, имали
нещастието да участват в тази демонстрация вероятно са били ...
разстреляни от друга още по-елитна есесовска част, специализирала се
в заличаването на следите от секретните операции на немските тайни
общества. От Берлин оръдието е било спешно изпратено с подводница в
Ной Швабенланд, да отбранява тази най-секретна Илуминатор-германска
колония на световните тайни общества от любопитните очи на останалия
свят.

Причината немците да не използват през войната своите лъчеви
оръжия е била абсолютно същата, както и в случая с техните ядрени
бомби. Съюзниците са разполагали още от края на ... XIX век със свои
собствени разработки на подобни лъчеви оръжия. Tехният изобретател е
отново най-великият от великите - Никола Тесла (виж библиографията
накрая на книгата). Освен този тип "примитивни" смъртоносни лъчи,
които са могли да унищожат целта само по права линия и при директна
нейна видимост, най-много до линията на хоризонта, в началото на XX
век Тесла изобретява за американските тайни общества и своите още по-
страшни "Теслови гаубици". Това са тъй-наречените глобални
хиперпространствени скаларно-интерферометрични излъчватели, които
могат мигновено да "доставят" през хиперпространството до всяка една
точка на Земното кълбо експлозия, подобна на ядрената, за
унищожаването не само на традиционните военни цели, но също и за
целите на климатични и земетръсни войни (Биърден, 78).
Като че ли това не е било достатъчно за гения на Тесла. Той
изобретява непосредствено преди Втората световна война и тъй-наречения
"де-материализиращ" лъч - или по неговите собствени думи "тоталното
пацифистко оръжие", предназначено да сложи край на всички други оръжия
и войни. Подобен на радарния лъч, този дематериализиращ лъч можел
мигновено да "транспонира" необратимо и безвъзвратно в друго от нашето
време-пространство всеки предмет, облъчен от него - сиреч да го накара
да изчезне завинаги от нашата реалност, без да го убива или
унищожава. Например да "препрати" във времето на динозаврите цяла
танкова армия на противника (за Тесла виж библиографията на края на
книгата).
С употребата на този лъч най-големите танкови битки в историята на
Земята - при Курск и при Ел Аламейн в Сахара, биха завършили с
тоталната победа за съюзниците точно за 1-2 минути, или точно толкова,
колкото би траело облъчването от край до край на целия хоризонт с този
магически лъч, който би накарал за същото това време панцер-армиите
на немците да се изпарят и изчезнат завинаги от нашето време-
/0.120 -12".. С това оръжие, поставено на летяща чиния, командните
центрове и главните групировки на немските войски биха били разбити
само за няколко часа, и Третият райх би капитулирал безусловно. Но
нали точно това би било най-голямата анатема за мейдународните
банкери, задкулисно финансиращи и хореографиращи цялото това
геноцидно шоу.

5.6. Морската битка на подстъпите към Ной
Швабенланд.

Според данните, само седмици преди края на войната немците
започват една от своите най-големи и рисковани морски операции.
Поради липса на достатъчно подводници, те трескаво натоварват на
обикновени невъоръжени пасажерски кораби десетки хиляди деца от
Хитлерюгенд, учени, инженери, специалисти, лекари, високопоставени
есесовци; а също и хиляди концлагеристи-черноработници. Целта на тази
отчаяна евакуация с големия керван от кораби е суперсекретната немска
база в Ной Швабенланд, в Нова Швабия. Това е голямата немско-
Илуминатскар тайна колония на Южния полюс, намираща се на юг от Южна
Африка (Терз, II.93). Въпреки огромния риск, Кригсмарината се решава
на безумната операция да прехвърли през Атлантика цял един град от
хора, залагайки на карта живота им, и обричайки ги на сигурната гибел
в ръцете на дебнещите съюзнически флоти и авиация.
Вероятната причина за това безразсъдство е решението на немските
тайни общества конвоят да се охранява от новите стратегически
електрически суперподводници от класата електробоот, Elektroboot. Те
са частно финансирани и построени от немските тайни общества, както и
много други секретни подводници с водоизместимост до 5000 тона, без
да им се дава пореден номер, и не са влезли в никакви немски флотски
регистри. Генераторите на безплатна енергияр на капитана от СС Ханс
Колер, които директно преобразуват гравитационната енергия на Земята
в електричество, захранват тези подводници с неизчерпаема
електроенергия. Това им дава практически неограничен радиус на
действие в глобален мащаб. Произвеждането на свеж кислород на борда в
големи количества чрез електролиза на морската вода снабдява екипажа
им с въздух за дишане и позволява те да плуват потопени през цялата
продължителност на своята мисия. Въоръжението им се състои от
големокалибрените лъчеви оръдия KSK, захранвани директно от Колеровите
конвертори (Ратхофер, 91). От въздуха подводниците са подпомогнати в
охраната на конвоя вероятно от електро-гравитационните чинии-
изтребители на танкове от сериите Хонибу-2, също превъоръжени малко
преди края на войната с мазерните оръдияр KSK.
Както се очаква, съюзническата авиация забелязва големия конвой
скоро след напускането на немските пристанища. Само за броени часове
се събира доста представителна армада от техни бойни кораби, които
сигнализират на конвоя да спре и да се предаде. Немците се правят, че
не ги забелязват, и армадата им спокойно продължава бавния си ход.
Съюзниците откриват огън по предните немски кораби, и в този момент
съвършенно неочаквано между английските кораби и конвоя изплуват
огромните туловища на немските стратегически подводници, никога не
виждани до тогава от съюзниците. Още с появяването над водата на
оръдейните им кули те откриват огън от главните калибри на своите
мазерни оръдияр. Само след няколко минутни на съсредоточени залпове,
по системата "по един изстрел на един кораб", всичките кораби на
съюзниците са потопени от немските подводници и летящи чинии,
охраняващи конвоя. Само неколцина членове от техните екипажи
оцеляват, скрити между плаващите парчета по повърхността на океана,
за да разкажат по-късно за ужасната гибел на цялата своя флотилия и за
още по-ужасните лъчи на смъртта, употребени от немците.

Моето обяснение на тази битка е следното. Твърде вероятно е
някои от по-низшите и УнепосветениФ офицери от британското
Адмиралтейство да заповядва атаката върху немския цивилен конвой, без
$ я съгласува със своите висши началници, които като членове на
тайните английски общества са естествено в течение на трескавата
немска евакуация през Атлантика и строежа на базата им на Южния полюс.
Та нали тя е финансирана още от самото начало на започването й през
1939-40 г. от същите глобални тайни общества и от банкерите зад тях,
финансирали през последните 200 години и строежа на бойните кораби на
същото това английско Адмиралтейство.
Твърде вероятно е и немците да са се допитали този път до своите по-
старши английски "братя" от тайните общества, след като вече
заповедта за обграждането на немския цивилен конвой е дадена по
погрешка от Лондон, и гибелта му е повече от сигурна. Английските
тайни общества явно не са могли да измислят някакъв хитър начин за
връщането на своята бойна флотилия обратно с празни ръце, лишавайки
настървените й моряци от една сигурна победа. Затова са решават да
жертват своите кораби, но да спасят безценния немски товар,
прехвърлян към Ной Швабенланд. Освен с хора, корабите са претъпкани с
чертежи, проекти, патенти и нови технологии; а също и с инженери,
учени и специалисти, които са евакуирани в очакващата ги немска база
на Южния полюс. Тя е точно толкова немска, колкото и Илуминатскар.
Подобно на другата голяма немска тайна база, този път построена не от
самите немци, а построена за тях в далечния и непристъпен Канадски
Арктик от американците и канадците, и частно финансирана задкулисно
от същите английски тайни общества и от шепата банкерски фамилии зад
тях (Ландиг, 70).
С края на войната идва и времето за най-голямата технологическа
жътва в историята на Илуминатитер. Идва времето да приберат урожая от
целия заложен от тях експеримент с нацистка Германия, и най-вече от
нейните невероятни технологии, които немските учени трескаво
създават, мъчейки се да спасят родината си. Много малко от тях обаче
разбират, че силите, срещу които се бият и измислят своите невероятни
оръжия, са същите сили, които задкулисно бяха "платили" за цялата им
нацистка държава. Те бяха финансирали задкулисно и германската тайна
наука, и сега законно чакаха да си приберат полагащия им се безплатен
урожай от фантастични военни технологии, които те щяха да употребят
най-вероятно в следващата световна война - като свои собствени
патентовани технологии. Та нали именно за тяхното успешно изстискване
след войната тъмните банкерски кръгове финансират и строежа на
немските евакуационни бази в Канада и на Южния полюс (Ван Хелсинг, 93;
Терз, IV.96).

Колкото и невероятно да звучи този разказ за една от най-
смъртоносните морски битки на Втората световна война, който
естествено въобще не стига до пресата, камо ли пък да влезе в
учебниците по история, съществува книга, написана от командир на
немска подводница, която потвърждава поне половината от
горенаписаното. Капитан Хайнц Шейфър, командир на немската подводна
лодка U-977, е един от най-нашумелите автори в следвоенния култов
ъндърграунд, изследващ историята на Третия райх. В своята книга
УПодводница No977Ф, "U-boat 977", която е иззета от Илуминатитер и е
голяма библиографска рядкост в момента, той описва последния секретен
рейс на своята подводница. Тя изплува мистериозно няколко месеца след
края на Втората световна война в аржентинското пристанище Мар дел
Плата, само с една дузина екипаж на борда, въпреки че отплува в края
на април същата година от своята база в Хамбург, само дни преди края
на войната, натоварена до отказ с хора и документи. Предполага се,
че това е един от многобройните курсове на немски подводници в края на
войната до Ной Швабенланд, до тайната Илуминатор-германска база там.
Интересното за случая е, че в своята книга капитан Шейфър описва и
една случка само няколко дена преди своето отплуване от Хамбург,
когато министърът на труда на нацистка Германия Роберт Лей го поканва
да присъства на демонстрация на лъчево оръдие, потвърждавайки писмено
по този начин в своята книга още един път историите за немските Улъчи
на смърттаФ, споменати по-горе (Шейфър, 59).

5.7. Директивите на съвременната партийна линияр на Илуминатитер
относно немските
летящи чинии.

Това е първия превод на български език на моята книга с
приблизително същото заглавие: УClose Encounters of the ... Foo
Fighter KindФ - или в превод УБлизки срещи с огнените изтребителиФ,
което на езика на специалистите в областта на уфологията ще рече
УБлизки срещи, но не с НЛО, а с огнените кълбовидни изтребители на
Третия райхФ (Терз, VIII.94). Заглавието избрах не случайно - то е
още една стрела по адрес на американската УофициалнаФ правителствена
уфология, послушно пееща протоколната партийна линияр на спецслужбите
и на тайното глобално общество на Илуминатитер, дърпащо задкулисно
конците на всички тях. Защото тази Уполитически-коректнаФ, т.е.
партийно-линейнар уфология упорито продължава да отрича съществуването
на всякакви земни тайни антигравитационни проекти, и още повече тайно
сътрудничество между многобройни извънземни раси и тайните земни
общества. Където и да било, когато и да било, каквито и да било, а
пък най-вече, о-о-о анатема, в нацистка Германия. Поради това
всички наблюдения на земно-построени летящи чинии веднага се
УобясняватФ от ревностните щатни дезинформатори и пазители на
партийната линияр като най-обикновени срещи с извънземни пришълци.
Близки срещи от I, II и III вид са названия, приети отдавна в
уфологията, за обозначаването на една прогресия от все по-близки
срещи на земни жители с извънземни летящи обекти и с техните пилоти.
Иронизирайки официалната партийна линияр на щатните корифеи на
американската уфология, аз нарочно избрах това хапливо заглавие,
което зад гърба на официалната версия иска да подскаже на американския
читател една дисидентска и алтернативна хипотеза, че може би не-малка
част от наблюдаваните в небето на нашата планета НЛО са построени тук
на Земята, от земни учени и инженери - особено тези кацнали летящи
чинии, чиито Уизвънземни пришълциФ говорят английски със ... силен
немски акцент.

Какво е официалното отношение на западните правителства към
немските летящи чинии? Дълги години след войната, след като и на
непосветените в най-високите нива на тайните общества съюзнически
разузнавателни централи им стават ясни истинските размери на немските
тайни проекти по антигравитация, нито дума не се споменава за тях в
съюзническата преса. Първи немските официози като списанието Шпигел,
след това и десетина по-малки провинциални вестници, публикуват статии
и интервюта с оцелелите конструктори на по-безинтересните проекти за
летящи чинии, които не са евакуирани и безследно изчезнали след
войната в Южна Америка и на Южния полюс. Тези статии и досега са най-
ценните източници върху немските чинии с конвенционални двигатели с
вътрешно горене (виж периодичната библиография в края на книгата).
Все пак, колкото и интересна информация да се съдържа в тях,
немските тайни общества публикуват статиите за своите реактивни чинии
само като едно поръчково и умишлено разкритие, за да скрият зад
неговата димна завеса своите още по-напреднали космични програми с
електрогравитационни чинии.
Всички останали дезинформационни статии и няколкото поръчкови книги,
публикувани във Великобритания в 70-те години и в последствие, имат
за цел да дискредитират даже и тези най-прости немски турбореактивни
чинии. Те правят това, за да излекуват наранената английска авационна
чест, а също и за да скрият истинските размери на немските
постижения, дори и в областта на примитивните немски реактивни летящи
дискове. Тези книги разказват винаги само за два-три "дежурни" модела
на немски туброреактивни чинии, но не разкриват нищо за факта, че
това са били революционни летателни апарати, построени не като
конвенционални аеродинамични хеликоптери, а използващи новия
антигравитационен принцип. Да не говорим за факта, че те никога не
споменават нито дума за немските космични чинии с ракетни двигатели
(Веско, 68; Бартън, 68; Харбинсън, 80 и 85).
С две думи: ако изобщо немците са успели да построят нещо, то или
едвам е излетяло, и след това веднага се е разбило; или пък спец
.20?$(2% на СС, под предводителството на неуловимия генерал Ото
Скорцени, са го взривили малко преди нахлуването на руснаците в Прага,
където се водели тези изследвания. Или летящите дискове са пленени от
руснаците, заедно с техните конструктори, и след това са изчезнали
безследно в тайните съветски военни конструкторски бюра в Сибир.

Във всичките дезинформационни източници подемната сила на чиниите
се обяснява само с използването на нови неконвенционални аеродинамични
ефекти, като въздесъщият ефект на Анри Коанда за прилепването на
въздушна струя към една огъната повърхнина, споменат в глава 4.3., в
раздела за Флугшайбатар. В нито една от тези книги не се споменава
нито дума, че корпусите на немските чинии са жироскопирали около
вертикалната ос, създавайки по този начин главната основна подемна
сила - жироскопната антигравитация.
Никъде не се прави дори и намек, че тези летящи дискове не са били
нищо повече от обикновени летящи жироскопи, задвижвани от всични
възможни видове двигатели с вътрешно горене, които са съществували в
немския арсенал. Както споменахме още в първите две глави,
жироскопът се оказа един от най-добрите завихрящи вортексори на
физическия етерр, създавайки изкуствения етерен циклонален вихърр на
летящата чиния. Изкуствено генерираният етерен циклонр взаимодейства
с големия Земен планетен етерен циклонр, и в крайна сметка създава
подемната сила, която поддържа тези многотонни гърмящи огнени дискове
във въздуха.