Ракетните Флюгелради на д-р Шривер и инж. Хабермол.

Ракетните летящи вентилаторни колела на д-р Рудолф Шривер и инж.
Ото Хабермол, построени в периода 1942-1943 г., вероятно са били
първите и единствени действащи чинии-изтребители, задвижвани с много
по-мощните ракетни двигатели, но все още използващи неефективната
смесена хеликоптерно-антигравитационна подемна сила (Шпигел, III.50).
На тях ще се спра по-подробно в шеста глава, посветена на летящите
чинии, задвижвани от ракетни двигатели.
Само бих отбелязал тука, че при трите поколения на Флюгелрада,
задвижвани последователно от три генерации все по-мощни двигатели -
първо с бутални, после с турбореактивни, и накрая с ракетни, ние
виждаме най-красноречиво реализацията на втората рецепта за един още
по-ефикасен жироскопен двигател с тежки масир, която беше предложена
като теоретичен извод в края на втората глава на тази книга. Тя се
състоеше в отказване от бавното жироскопиране на масивните корпуси с
маломощните витломоторни двигатели, и преминаване към по-бързото
жироскопиране на същите или даже олекотените корпуси с помощта на по-
мощните турбореактивни, и накрая с най-мощните ракетни двигатели,
като разбира се при това се запазва константно, или даже се увеличава
произведението от маховичния моментр и оборотите, а от там и
подемната антигравитационна сила.
U023: флюгелрада в 2 проекции с изтрити двигатели
За пример бих казал, че докато в 1941 година мощността на първите
пробни турбореактивни двигатели BMW-003, монтирани на Флюгелрада, е
била около 5.93 кN (600 kgf), то максималната мощност през юни 1944
г. на серийните ракетни двигатели на инж. Валтер HWK.109.509A е била
15.7 кN (1600 kgf, даже 1700 kgf), или около три пъти по-мощни от
турбореактивните. Това е допринасяло за значително по-високите
обороти на вентилаторното колело, а оттам и до по-големия
антигравитационен ефект, особено в разредените горни слоеве на
атмосферата.

Лещовидният Аеродин на Анри Коанда.

Лещовидният Аеродин на французина от румънски произход Анри
Коанда, на един от най-гениалните и затова умишлено потулени
авиоконструктори на този век, е една пилотирана летяща чиния с
диаметър от около 10 метра, задвижвана от множество турбореактивни и
правопоточни двигатели и вероятно конструирана частно във Франция от
тамошните тайни общества. Тя изпреварва с около 10 години развитието
на подобни апарати в Третия райх, и представлява един хибрид между
антигравитационна летяща чиния и хеликоптер. При нея вече виждаме как
антигравитационната компонента на подемната сила е преобладаващата,
докато хеликоптерната подемна сила е второстепенна и незначителна
(Стивънс, В. и Стайнман, 86).
U034: аеродинът в 2 проекции
NLO10: аеродинът като цяла рисунка
Построен вероятно от френските тайни общества някъде през тридесетте
години на този век, Аеродинът е прадядото на цяла фамилия от
последвали го немски турбореактивни летящи чинии с жироскопиращи
корпуси от времето на Втората световна война, и преди всичко на най-
известния модел от тях - на Флугшайбатар, или летящия диск на Белонцо,
Xривер и Миите, разгледан в края на тази глава - затова именно
Аеродинът е разгледан тук преди нея, въпреки че е построен във
Франция, а не в Германия.

За разлика от предишните модели, описани до тука, които са преди
всичко хеликоптери с монтирани допълнителни антигравитационни бустърир
или асистир, при Аеродина за първи път по-голямата част от подемната
сила се генерира от комбинация от антигравитационни ефекти, а
хеликоптерните лопати играят второстепенна подемна и главно
балансираща роля. Главната антигравитационна подемна сила се генерира
от жироскопирането, от въртенето на целия корпус, заедно с тежките
двигатели и резервоари за горивото, около централната вертикална ос на
симетрия на чинията. Централно-разположената отгоре на лагери кабина
естествено не се върти, и е "стабилизирана" с един малък жироскоп да
стои неподвижно насочена в една посока, за да може пилотът да гледа
напред и само напред по време на полет (Терз, V.91). Тъй като
кабината има само една ос на въртене (степен на свобода) спрямо
ротиращия около нея корпус - вертикалната ос на диска, ще й бъде
нужен само един жироскоп за стабилизация.
Тягата за развъртанетето на корпуса се получава от десетте
тангенциални периферни дюзи на турбореактивните двигатели - по една на
всеки двигател. Това са първите известни на мен частно-разработени
радиални турбореактивни двигатели с доста странна конструкция - с
компресорни и турбинни пакети, приличащи повече на големите
дисковидни колела на радиалните водни турбини на Пелтон.
Допълнителна антигравитационна подемна сила се създава от двойно-
ротиращитер ротори на турбореактивните двигатели, които се въртят
едновременно около две оси: около "голямата" вертикална централна ос
на чинията, около която роторите се въртят заедно с техните двигатели
и с целия корпус на чинията; и около "малките" надлъжни оси на всеки
един от турбореактивните двигатели. (Виж също експеримента на проф.
Лейтуейт и на инж. Кид за двуоснитер или двойно-спинови жироскопни
антигравитационни ефектир, глава 1.3. и 1.4.). Поради сплесканата
дискообразна геометрия на роторите и техния по-висок поради това
Умаховичен момент"р, те са много ефективни за създаването на този
т.н. "двойно-спинов жироскопен антигравитационен ефектр (Tрз, V.91).
Жироскопно-ентропийният антигравитационен ефектр, появил се при
изгарянето на горивото в горивните камери, които жироскопират заедно с
целия корпус на чинията - както на правопоточните, така и на
турбореактивните двигатели - ще създава допълнителна антигравитационна
подемна сила. (Виж глава 1.4.; Козирев, 74 и 91; и Tрз, V.91 и
V.94).

Допълнителна второстепенна подемна сила се създава по
аеродинамичен път от десетината малки хеликоптерни пропелери, по-точно
вентилатори, разположени в подковообразни вдлъбнатини по периферията
на въртящата се двойноизпъкнала чиния. Те са предназначени повече
като механизъм за автоматично управление и контрол на стабилизацията
на летателния апарат, отколкото като генератори на аеродинамична
подемна сила. Те са развъртани, също както и целия корпус, от
тангенциални струи газове, излизащи от върховете на лопатите им. Тези
10 вентилатора са окачени на карданни шарнири, и могат да се накланят
и ориентират по всяка ос на пространството. Те се използват за
създаването главно на хоризонталната компонента на задвижващата сила -
за придвижване напред, или за спирачна тяга, а също и за наклонен
полет във всеки един възможен ъгъл на изкачване.
Въпреки по-малката им маса и обороти, отколкото роторите на
турбореактивните двигатели, десетте вентилатора също генерират една
малка допълнителна двойно-спинова антигравитационнар подемна сила
поради тяхното едновременно ротиране също около две оси - "голямата"
централна вертикална ос на чинията и техните "малки" собствени
надлъжни оси.

Вертикално закрепените в корпуса около невъртящата се централна
кабина правопоточни двигатели (тръби на Лорин) създават със своята
вертикална тяга надолу още една допълнителна реактивна подемна сила.
Не ми е ясно обаче как се е постигала голямата вертикална скорост на
изкачване на огромния 10 метров диск с неговото още по-огромно
аеродинамично съпротивление в тази посока? А тя е нужна да осигури
необходимия скоростен напор на въздуха, постъпващ отгоре надолу в
горивните камери на провопоточните двигатели, за да може да се
създаде високото налягане на входа им, и да могат те да влязат в
режим.
За запалените физици измежду нашите читатели бих изложил моето
предполагаемо обяснение. Възможно е обаче геният на Коанда да е
използвал за целта някой не много известен още, или пък умишлено
потулен физически ефект, като например ефекта на т.н. "Теслова
вортекснар помпа", който е обратния ефект на този, използван при
"Тесловата вортекснар турбина". И двете устройства се отличават
със своите роторни пакети, съставени от много успоредни гладки
плоски ненарязани дискове, разположени на милиметри един от друг.
Нека да приемем, че цялата горна повърхност на Аеродина,
жироскопиращ вероятно с 500-1500 об/мин (ако употребим данните от
Шриверовия Флюгелрадр, който разгледахме преди малко), е един
гигантски и с малка апроксимация почти гладък диск. Тогава той би
действал като един от плоските дискове на Тесловата помпа, и би
изпомпвал радиално въздух в посока от периферията към центъра
(така предполагам аз), създавайки по този начин едно повишено
налягане над центъра, което ще подпомогне влизането в режим на
провопоточните двигатели - но само при полет вертикално нагоре.

За разлика от центробежните компресори, които изпомпват
флуида в посока от центъра към периферията, при вортекснатар
помпа първо се развърта и установява един етерен вортекср,
създаден от въртенето на гладките дискови пакети, а после този
вортекср увлича и изпомпва флуида от периферията към центъра (по
мое предположение). В случая на Аеродина за това изпомпване се
използва естествено големия антигравитационен етерен вортекср,
създаден от жироскопирането на целия корпус на чинията (за Тесла
виж библиографията накрая на книгата).
За чудовищната ефективност на Тесловата вортекснар плоско-
дискова парна турбина бих споменал само, че още първите
изработени от Тесла "настолни" действащи модели на тази турбина с
размери от около 80x30x30 см. са развивали мощност от ... 10 000
конски сили. Тази парна турбина-чудо е според мен и главния
кандидат за двигателя на първия в света вертикално-излитащ и кацащ
двуплощник, патентован от Тесла и построен частно в САЩ с пари на
Илуминатитер, за който съществуват мнения, че прелита без кацане
Атлантическия океан, още преди комичният самолет на братя Райт да
успее даже да се отлепи само на ... един метър от земята
(Харбинсън, 80; Тесла, 96). Сега може би ни става ясно и защо
този модел турбина никога не е включван в учебниците по
топлоенергетика.
Още повече, че аз имам личните съмнения и подозрения, че при
тази вортекснар турбина се създават и условия за генерирането на
допълнителна безплатна енергияр, точно както и при вортекснатар
двойно-спиновар водна турбина на Виктор Шаубергер се генерират
големи количества такава безплатна енергия. Етерните вортексир,
създадени от двете турбини, влизат в ротационен вортексенр
резонанс с физическия вакуум и се подвключват към неизчерпаемите
вортекснир енергийни мрежи на Вселената. Разликата между двете
турбини е, че Шаубергеровата работи в затворен цикъл, като не
консумира повече вода, след като един път е напълнена с нея в
началото. При Тесловата вортекснар "едно-спинова" парна турбина с
отворен цикъл има нужда да се подава постоянно ново количество
пара под налягане в турбината. Но произвежданата "на вала"
енергия е значително повече, отколкото термичната енергия,
отдавана от парата в турбината.
Това съвсем не противоречи на закона на запазване на енергията,
а напротив - го потвърждава по още един ефектен начин. Турбината
не работи като перпетуум мобиле, произвеждайки енергия от нищото,
а само като един КОНВЕРТОР, който преобразува един вид още
неизвестна на науката енергия (например гравитационната енергия на
физическия вакуум) в друг вид известен и употребяван от практиката
енергия - механичната енергия на въртеливото движение (виж флава
2.9.).