Глава 2.10 вече я гледахме.

Сега ще видим колко е велик автора в собствените си очи :)). И че не е сам в безумието си...

------------------------------------
2.11. Моите лекции върху физиката на антигравитационните явления пред
академични
аудитории по света.

Колкото и съмнителни да звучат на читателя много от фактите,
изнесени в тази книга, аз бих искал да спомена, че това изложение
съвсем не е първото им подлагане на строгата външна критика на масовия
читател. Точно обратното, то е може би едно от последните
обнародвания на моята версия за левитиращата реалност на нашата
планета. Вече пет години, откакто изнасям лекции по целия свят по
тази тематика, и някои от тях, за които искам да разкажа сега, са
били пред възможно най-строгите и взискателни научни аудитории.
След моите четиригодишни участия в УсъмнителниФ уфологични
конференции в Съединаните Щати, след лекциите ми пред многобройни
Уаматьорски и маргиналниФ форуми по алтернативна наука, най-накрая аз
събрах куража да изстрелям моя първи директен залп срещу
стратосферната крепост на академичната общност. По едно спонтанно
хрумване, след като говорих по телефона с проф. Хаясака от
университета в Тохоку, изведнаж добих смелостта и предложих на
международната физическа конференция през май 1994 г. в Ленинград,
преминаваща под заглавието УВреме, пространство и гравитацияФ, моята
статия с претенциозното заглавие УТеория и практика на
антигравитационните взаимодействия. 'Голямата обединяваща теория' на
жироскопните антигравитационни двигателиФ. Конференцията беше
организирана от Руската академия на науките, от Френската политехника
и от над 20 водещи научни института по теоретична и приложна физика на
АН на Русия. Много от тях бяха работили доскоро изцяло за военната
машина на бившия Съветски Съюз. Какво беше моето изумление, когато
тази моя статия беше приета, и аз бях поканен като официален гост и
докладчик на конференцията.
Когато обаче се изправих след много перипетии пред 400-те делегати,
пред този елит на руската академична мисъл, аз изведнъж разбрах, че
в тази зала слушателите с може би най-ниското образование бяха
няколкото студенти от горните курсове и няколкото аспиранта. Всички
.12 - +( присъстващи бяха професори, доктори на науките и академици.
Аз изведнъж почувствах, че това щеше да бъде най-трудното изказване
досега в цялата моя кариера на учен-дисидент, разпространяващ
алтернативни научни парадигми, противоречащи на цялото мироздание на
официалната академична наука.
Дори и в най-смелите си мечти не бях предполагал, че лекция ми ще
предизвика такава сензация; че аз щях да стана единствения измежду
лекторите на конференцията, който беше поканен вечерта, след края на
дневната сесия, да направи допълнително изказване, което прерастна в
5 часов маратонски семинар до полунощ. На следващата вечер ме
помолиха да направя още един такъв семинар, и след това също и на
третата и четвъртата вечери. В крайна сметка аз направих 20 часов
интензивен мега-семинар за елита на руската академична наука върху
частните космични програми с антигравитация, с телепортация и с тунели
на времето. Тайни космични програми из цялата наша Вселена, че даже и
до съседните вселени, паралелни на нашата, с т.н. хронокоридори, или
хиперпространствени червейни дупки, hyperspace wormholes, по-точно -
хипер-пространствените вортексни тунели на времето. Или пък върху
тайните програми за инжениране и манипулиране на физическата реалност
около нас.
Малкият самотен изстрел, който мислех да отправя към руската
академична крепост, прерасна на ход в пълен залп от цялата палубна
артилерия. Бях очаквал всякакви други развръзки, но не и тази.
Очаквах да ме иронизират, да ми се присмиват и да ме освиркат, и най-
накрая да бъда избутан от залата от резидентното цивилно ченге на КГБ-
то, за да го последвам за Умалка справкаФ до близкото управление. Аз
бях очаквал всичко друго, но не и това да завърша с един 20 часов
маратонски нощен семинар за елита на руската академична наука. Бях
поканен веднага да изнеса още и семинари пред Руското Физическо и
Руското Географски Общества в Ленинград, а също така и пред няколко
списания и клубове.

Не бях предполагал, че самият заместник-министър на вътрешните
работи ще дойде инкогнито и ще остане да гледа цялото видеошоу до 3
часа сутринта по време на моя следващ семинар, който беше организиран
за мен през юни 1994 г. в голямата зала на културния дом на Звездното
градче - секретния център за подготовка на руските космонавти край
Москва - от Марина Попович, заслужил военен летец-изпитател. Явно в
Русия слуховете пътуваха мълниеносно. Интересът към семинара беше
толкова голям, че вместо първоначално замислените два часа, семинарът
продължи седем часа, до три часа след полунощ. А на следващия ден ми
предоставиха залата допълнително за още една вечер, за нов седемчасов
семинар. Това беше един от най-големите семинари, държани някога пред
цвета на руската космична наука - пред няколкостотин космонавти,
инженери, учени, генерали и военни. Този път темата беше "Частните
космични програми с антигравитация на тайните земни общества през
последните 100 годиниФ.
В същото време това беше определено най-деликатния научен семинар в
моя живот - трябваше дипломатично да се опитам да убедя елита на
руската аерокосмична мисъл, че почти всички техни УпостиженияФ в
областта на покоряването на Космоса, за които те бяха отдали с
ентусиазъм целия си живот, са може би едно напълно загубено и
напразно пропиляно време. Тъй като някой някъде в тъмните задкулисия
на тайните земни общества с техните частни космични програми беше
отдавна постигнал всичко това в много по-голям размер. В някои случаи
официалните космични програми на руснаците и американците бяха
изпреварени от частните космически полети с повече от сто години.
Академик Анатолий Акимов, също присъствал на голямото видеошоу в
космонавтското градче, ме покани лично след това в своята щабквартира
до Кремъл, за да изнеса частен закрит семинар и пред спешно събраните
директори на неговите институти и шефове на отдели, който продължи
четири часа. Твърде вероятно академикът беше суперсекретния УцарФ на
бившата Съветска тайна военна научна машина. Той все още е директор
- един от най-крупните междуотраслови научни конгломерати от около
450 изследователски института с 40 000 специалисти, занимавали се
доскоро с най-секретните военни разработки на Русия.

През март 1992 г. и януари 1996 г. изнесох подобни специализирани
семинари пред Института по Физика на Твърдото Тяло на БАН, и пред
останалите институти от Атомния Център на БАН, а също и популярни
лекции в НДК, Културния дом УСредецФ и Дома на Архитектите. През
ноември 1993 г. изнесох в Япония цикъл от лекции по горната тематика
пред университетите в Токио и Сендай; а също и на конференции и пред
клубове в Хирошима, Мацуяма и Токио. През януари 1993 г. изнесох
голям доклад на конспиратологичната конференцията УGlobal Conspiracy
Т93" - "Глобалната конспирация Т93Ф в зала Уембли в Лондон - най-
престижния форум във Великобритания.
През последните пет години почти всеки уикенд изнасям лекции и
семинари пред многобройни специализирани конференции по целите
Съединени Щати. Освен това съм участвал в многобройни радио и
телевизионни програми. Най-голямото американско предаване, посветено
на летящите чинии - УСайтингсФ, УSightingsФ - направи предаване за
нашите изследвания, а също и Лондонската, Хирошимската и Българска
национална телевизии. По мой сценарий направихме няколко документални
филма за антигравитация, телепортация и невидимост с програмата
УТретото окоФ на БНТ.
Автор съм на над 20 документални УсамиздатскиФ филма в областта на
алтернативните научни изследвания, на две книги и на множество статии
в списания, а също и на многобройни семинарни лекции (виж
библиографията на края на книгата).

2.12. Предположения за евентуалните насоки на развитие на
немските летящи чинии.

За да се подготвим за следващите глави, обсъждащи многобройните
модели на немски антигравитационни летящи чинии, нека да се опитаме
да отгатнем, на базата на нашата вече построена стройна теория на
антигравитационните двигатели, възможните насоки на развитие и
оптимизиране, които немските инженери биха следвали почти 60 години
назад, в тяхната бясна надпревара с времето, за създаването на все по-
съвършени антигравитационни двигатели и летящи апарати, базиращи се
на тях.
Нека да се върнем към нашата GUT теория на антигравитационните
двигатели, която ги третираше като обикновени генератори на
изкуствени етерни циклонални вихрир - или по-просто казано като
етернир вихрови бъркачки и валявици. Ние видяхме как грубите и чисто
механични устройства развъртаха и завихряха етера само с помощта на
жироскопирането на грубата маса на кораба, използвайки за това
материалното увличане на етера. Ние също казахме, че
антигравитационният ефект е пропорционален на произведението на масата
и на оборотите на жироскопиращата част от корпуса. Но съвсем ясно е,
че увеличаването на подемната сила на двигателя чрез увеличаването на
... теглото на въртящата се част не е много УпросветленФ начин да
повишим ефективността на нашето творение, и даже УАкадемията на
науките на Тримата глупациФ не би последвала този път.
Но за щастие ние си спомняме от нашите дискусии, че не точно масата
като такава участваше директно в генерирането на антигравитацията, а
по-точно тъй-наречения Умаховичен момент"р на масата на
жироскопиращите компоненти на кораба. Както посочихме, маховичният
моментр беше индикатор на способността на обикновения маховик да
складира и акумулира ротационна инерциална кинетична енергия - един
индикатор на неговата способност да бъде един УобразцовФ маховик.
Тази способност в действителност е идентична с неговата способност
ефективно да увлича и завихря етерар в изкуствен вортекср.
Така че, първият и по-хитроумен път за конструкторите на
Кугелблицитер, на огнените кълбовидни изтребители, би бил не да
3"%+(7 " 2 общото тегло на кораба, а само да увеличат маховичния
моментр на въртящата се част, без да променят нейното тегло. Това
може да бъде сторено много просто, като се изнесат тежките части на
кораба, като двигателите и резервоарите с гориво, колкото се може по-
близо до периферията на жироскопиращия диск; а леките - като кабината
- се придвижат към центъра. По този начин би се увеличило
генерирането на антигравитационната подемна сила, без обаче да се
увеличава общото тегло на апарата.
Вторият път към още по-ефикасни жироскопни двигатели с УгрубиФ маси,
който немските конструктори на чинии биха следвали, би бил да се
откажат от бавното жироскопиране на големи масивни корпуси и да се
насочат към по-бързото жироскопиране на по-леки корпуси, като разбира
се при това се запазва константно произведението от Умаховичния
момент"р и оборотите, а от там и на подемната сила. Бавно-въртящите
се чинии, задвижвани от пропелерно-бутални двигатели биха били
заместени от по-бързо жироскопиращите турбореактивни чинии, а самите
те пък биха били заменени от още по-бързо жироскопиращите прототипи,
развъртани с още по-мощните ракетни двигатели. Последните пък биха
били изместени от още по-бързо жироскопиращите и още по-леки електро-
магнитни двигатели.
Третият път, който биха могли да последват немските създатели на
Краутболоветер би бил да се откажат от простото жироскопиране около
една ос в полза на едновременното жироскопиране по 2, даже и 3 оси -
към т.н. жироскопен ефект на двойния спинр. По този начин те биха
могли допълнително да увеличат ефективността на техните въртящи се
двигатели чрез създаването на много по-буйно увличане и завихряне на
етерар, без обаче да увеличават теглото на кораба. Жироскопиращите и
бясно-въртящи се едновременно по две оси ротори на турбореактивните
двигатели на много немски чинии ще ни дадат идеален пример в
следващите глави на точно такова увеличение на подемната
антигравитационна тяга, генерирана от техните двуосни, двойно-спиновир
двигатели.
Четвърти възможен път, който немските конструктори на Фуу
Файтъритер - на огнените кълбовидни изтребители - биха могли да
последват, би бил да комбинират жироскопния антигравитационен ефект с
допълнителния ентропиен антигравитационен ефектр, който беше открит,
независимо от немците, също така и от проф. Козирев през 1960-те
години, и който беше описан в предишната глава. Енергичното горене на
горивото в турбореактивните, пулсиращите и ракетни двигатели на
последователните поколения от немски Флюгелрадир, или летящи колела -
представляваше този допълнителен ентропиен процес, който се оказа
виновника за тази допълнителна подемна сила на ентропийно-жироскопния
антигравитационен ефектр, който подсилваше като нитрометанов допинг
обикновения жироскопно-антигравитационен ефект.