Сега забелязвам, че версията която ми е подръка е малко посъкратена версия на оригинала, в която липсват доста забавни неща. Такъв е живота :(

--------------------------------------------------------------------

2.3. Взаимодействието между етерните циклонални вортексир на телата
като основа
за техните гравитационни и антигравитационни свойства.

След като размишлявахме в параграф 2.1. над крайната механична
простота на построяването на един антигравитационен двигател, нека да
помислим сега върху даже още по-простата теоретична обосновка на
неговата работа и функция. Това е "теорията" на взаимодействащите си
етерни циклонални вортексир, или етерни спирални двойно-засукани
вихри. Или най-просто казано - етерни циклони. С всичките възможни
почитания и вечна слава на братята Майкълсън и Морли, току що обстойно
разгледани, и на техните илуминирани усилия преди 100 години да
докажат, че физическия етерр не съществува, аз все пак мисля, че
Земята все още се ... върти. Между другото, тя все така милиарди
години се е въртяла и "плувала" вътре в същия този грандиозен и
колосален слънчев етерен вортекср, който носи и влачи величествено по
техните орбити около Слънцето не само Земята, но също и десетките
останали планети от нашата Слънчева система (по данни на извънземни
контактьори). Етерните циклонир - не само слънчевият вортекс, но и
всички останали големи и малки космически вортекси: вселенски и
галактични, звездни и планетни - винаги са били, по мое мнение,
основните действащи лица в гравитационната драма, разиграваща се в
Космоса откакто свят светува.
Може би най-обстойното описание в литературата на етерните вортексир
аз успях да намеря в книгата-откровение УОаспиФ (1882). Както и
книгата УУрантияФ, тя е едно от най-важните съвременни философски
откровения, подарени на нашата планета от висшите вселенски йерархии.
Тя представлява следващото откровение след УСтария ЗаветФ към жителите
на планетата Земя, предадено Упо каналФ в края на XIX век от земната
планетарна ангелска иерархия на Бог Йехова. Тя е разположена в
многобройните концентрични астрални светове около нашата планета. В
обширните описания в книгата "Оаспи", посветени на проблемите на
фундаменталната вселенска физика около нашата планета, се споменава
за повсеместното присъствие и неизбежност на физическия етерр в цялата
Вселена изобщо, и неговото присъствие около всяко нейно материлно
творение по-специално. Това Упостоянно присъствиеФ се изразява под
формата на един неотделим етерен УдвойникФ или УспътникФ на всяко
физическо тяло - на един вечно въртящ се етерен вортекср, вихър,
циклон или чакра. От микроскопичните елементарни частици, през
молекулите и материалните предмети, та чак до планетите, звездите,
галактиките и галактичните купове - всички те притежават своите вечно
въртящи се етерни циклонални вортексир (Оаспи, 1882: Хорст, 1987).

При звездите наличието на тези могъщи етерни циклонир УпрозираФ
през третия закон на Кеплер, който гласи, че всички планети не се
":02?2 с еднаква ъглова скорост около Слънцето. Най-близките до него
се въртят най-бързо, а най-далечните - най-бавно. Кеплер забелязва,
че радиус-векторите (на популярен език - имагинерните Угумени
ластициФ, които свързват всяка планета със Слънцето) на всички
планети описват или покриват за едно и също време еднакви площи върху
плоскостта на въртене на слънчевата система.
Понеже матаматиката, описваща водните вихри на земните водовъртежи и
тази на звездните етерни вортекси е една и съща, можем да
онагледяваме невидимите и големи колкото слънчева система звездни
циклони с добре познатите на всички и удобни по размер речни
водовъртежи. Преведен на езика на етерните циклонир и УводовъртежиФ
от книгата УОаспиФ, Кеплеровият закон значи, че точно както и при
водните водовъртежи с отдалечаването от центъра им; така и при
техните етерни събратя в слънчевите системи, с отдалечаването от
Слънцето се намалява скоростта на въртене на този звезден етерен
циклонр. Затова в периферията на Слънчевата система, където
слънчевият вортекср се върти все по-бавно с отдалечаването от
Слънцето, най-външните планети имат все по дълги периоди на обиколки
около Слънцето. Обратно, колкото повече се приближава до Слънцето
този етерен вихровъртеж, толкова повече се увеличава неговата скорост
на въртене, и затова вътрешните планети, носени от него, се въртят
все по-бързо. Точно както ... увлечени във водния водовъртеж коркови
тапи се въртят все по-бързо и по-бързо с тяхното приближаване към
отвора на канала в неговия център.
При галактиките същият този Кеплеров закон е съвсем ясно видим и с
просто око, без да има нужда да се опъват имагинерните Кеплерови
ластици. При тях видимото разпределение на звездната маса на
стотиците милиарди звезди образува красивите спирални ръкави на
Узвездо-въртежитеФ, които правят видими за нас тези монументални, но
невидими галактични етерни циклонир, центрирани върху галактичния
гравитационен център. Наистина запленяващи звездни циклони, които са
като копия на снимките на земните атмосферни циклони. Или пък копия
на УводовъртежитеФ в кръговете сред житните ниви във Великобритания (а
и по целия свят), оставени там от антигравитационните циклонални
вортексир на двигателите на кацналите в тях извънземни чинии.

Като всички водовъртежи, циклони и въздушни вихри, и етерните
вортексир се въртят едновременно по две оси. Първо те жироскопират
около главната централна вертикална ос на симетрия на циклона. Освен
това всяка от завихрените етерни частици се върти и около своята
вторична хоризонтална ос, която е перпендикулярна на главната ос, и
затова лежи в главната плоскост на въртене. Вторичните оси също така
са тангентни на окръжността на въртене.
От гледна точка на физическия апарат най-подходяща за анализа на
етерните вортекси би била специално създадената за тази цел вортекснар
имплозивна хидродинамика на гениалния австрийски учен-самоук, лесничей
по професия, и един от най-продуктивните контактьори на този век,
Виктор Шаубергер (Александер, 89; Шаубергер, 96). Въпреки, че той
беше работил не само в най-секретните проекти по антигравитация и по
безплатна енергияр на тайните есесовски научни институти в Третия
райх, а след войната беше работил до своята насилствена смърт в най-
секретните американски проекти в същата област, в момента името му е
изтрито от всички бази данни и научни справочници. Книгите за него са
иззети от академичните библиотеки в САЩ и Европа, в най-добрата
традиция на тоталитарните социалистически държави от близкото минало.
От гледна точка на най-удобния математически апарат за описване на
етерните циклонални вихрир може би най-удачна би била математиката на
торсионните полета, базираща се на тензорната алгебра. Този апарат
беше тайно или най-малкото тихомълком създаден през последните 30
години от групата на академик Акимов в Москва (Акимов, 94).

След като описахме въздесъщността на етерните циклонални
вортексир във Вселената, нека сега да обсъдим и УдългобойносттаФ на
2%5-(2% взаимодействия. За разлика от електромагнитните или по-
дългобойните електростатични сили, които си взаимодействат върху
сравнително къси от космична гледна точка разстояния, етерните
вортексир могат безпрепятствено да си взаимодействат през огромните
астрономични дълбини на космичното пространство. В случая с нашата
слънчева система например, това се разбира ясно от необходимостта
слънчевия етерен вортекср да се УпротегнеФ чак зад последната и най-
външна планета, за да я задържи в обятията си, взаимодействайки с
нейния по-малък планетарен етерен вортекср. Така тя нито може да
отлети по тангента в пространството, нито пък да падне върху
Слънцето. Вортексътр на Земята, по аналогия на слънчевия вортекср, се
простира според книгата УОаспиФ чак зад орбитата на Луната, за да
може здраво да я държи в своите обятия. Външната граница на земния
вортекср е т.н. линия на УЧинватФ, която представлява границата между
земния и слънчеви вортексир (Оаспи, 1882: Хорст, 1987).
Имено взаимодействието на етерните вортексир на двете космични тела
определя и обяснява тяхното гравитационно и орбитално поведение много
по-дълбоко и по-богато, на много по-висше йерархично ниво, отколкото
умишлено кастрирания от Илуминатитер ширпотребен академичен закон на
гравитацията изобщо би могъл да предскаже. Разбирането на
гравитацията на такова по-висше ниво би позволило на конструктора на
летящи чинии много лесно да прозре, че от математична гледна точка
единствената разлика между гравитацията и антигравитацията като
физични явления е само тази малка думичка "анти", която в
математичните уравнения често се представя с още по-малкия знак
"минус". Поставянето само на един знак минус пред уравнението за
гравитационното взаимодействие на две тела ще го превърне веднага в
уравнение описващо тяхното антигравитационно взаимодействие. Това е
уравнението на тяхното отблъскване от Земята и на волния им полет в
небето. То е всичко, от което един конструктор на летящи чинии се
нуждае, за да може да ги накара не само да се вдигнат от Земята, но и
да полетят в Космоса.
За всеки физик веднага става ясно, че ако уравнението на
гравитацията е написано на толкова високо ниво, че да включва в себе
си и двата етерни циклонални вортексар (на Земята и на чинията) заедно
с посоките им на въртене, то тогава може съвсем елементарно да
поставим един минус пред уравнението на гравитацията като просто
завъртим в обратната посока вортексар на чинията. Това е всичко,
което трябва да се направи, за да престане да действа върху нея закона
на гравитацията и да започне да я повдига нагоре закона за
антигравитацията. Това е всичкото, което е нужно, за да престане
чинията да се привлича повече от Земята и да почне да се отблъсква от
нея.

Да сторят обратното в уравнението на гравитацията - да спрат или
да преобърнат посоката на въртене на вортексар не на чинията, а на
цялата планета, според книгата Урантия, са в състояние само определен
малък брой категории от архангелски същества - гравитационни архитекти
на голямата Вселена, на които това им е и работата. Чрез умелото
"настройване" и "акордиране" на етерните вортексир на цели галактики и
на техните стотици милиарди слънца те могат да осъществят например
едно от най-великите и невероятни чудеса във Вселената - преминаването
на две "сблъскващи" се галактики една през друга, без обаче в
действителност даже и две от техните звезди или планети да се сблъскат
помежду си (Урантия, 55).
За всеки физик веднага става ясно, че ако уравнението на
гравитацията се познава на такова високо ниво, което включва и
разбирането на етерните циклонални вихри, то тогава става възможно не
само повдигането на летящата чиния от земята чрез решаването на това
уравнение в неговите елементарни антигравитационни решения. Тогава
става възможно и интелигентно да се манипулира на едно много по-
комплексно ниво изкуствено-генерирания етерен вортекср на летящата
чиния, за да може тя не само да лети като планетите по една
./0%$%+%- фиксирана орбита около Слънцето, но и да изпълнява всички
останали маневри от висшия пилотаж и даже слаломи около същите тези
планети, надлъж и нашир по цялата Слънчевата система.

до тука, 5.12.96.

2.4. Фундаменталната природа на взаимодействията на етерните
циклонални вортексир.

Каква е наистина фундаменталната природа на тази
антигравитационна сила, генерирана от антигравитационния двигател -
от този генератор и интелигентен манипулатор на изкуствени етерни
вортексир? Какво е естеството на различните взаимодействия на тези
циклонални вортексир с гигантския етерен циклонр на Земята, или с
други подобни или различни сили в природата? На мен ми се струва, че
този въпрос е също толкова безсмислен за нашето ниво на познание на
Вселената, колкото и въпросът за фундаменталната природа на ...
електричеството например.
В неявен вид отговорът на последния въпрос може да се намери между
шестте хиляди страници контактьорски записки, които бяха продиктувани
през последните 20 години на швейцарския контактьор Едуард Били Майер
от неговите извънземни учители от Плеядите. Те са му разказали
например, че даже техните собствени инженери все още чувстват, че не
знаят почти нищо за най-фундаменталната природа на електричеството.
/Въпреки тяхната ежедневна употреба на същото това електричество за
машини на времето, за свръхсветлинни двигатели на техните гравитолети,
за телепортация, за материализация на материя и предмети от физическия
етерр. Това са само малка част от тези "спонтанни чудеса", които те
могат да постигат чрез проста телепатична команда до техните бордови
компютри, използувайки фундаменталните сили на електричеството и на
природата на много по-дълбоко ниво от нас. Въпреки всичко това, те
все още смятат, че не знаят почти нищо за най-дълбоката и
фундаментална природа на електричеството (Майер, 75).
Много други духовни учители са забелязали, във великата Вселена
изкачването нагоре по пътя на съвършенството на разбирането и
опознаването на Мистериите на Природата е наистина безкрайно. Иначе
можем ли само да си представим отегчението и скуката, когато най-
накрая се изкачим там горе на върха, и се окаже, че по-нагоре няма
нищо повече за откриване и покоряване.

Имам интуитивното чувство, че в нашата земна наука има само
мъгляви "етикети" и академични дефиниции за всяка една от
променливите, участващи например в модерната теория на
електромагнетизма, или пък в тази на гравитацията. Искам да
подчертая, че в повечето случаи това са умишлено замъглени и
кастрирани дефиниции. Това са мъгляви и размазани "етикети", които
са като ... черни кутии, прикриващи от нас почти безкрайния брой от
още по-фини и напълно неизвестни нам по-дълбоки и по-вътрешни
променливи. Те са скрити на едно по-високо йерархично ниво на
организация на материята, скрити зад всяка една от нашите
УфундаменталниФ и "неделими" физични величини-черни кутии. По същия
начин те са скрити и зад нашите физични УконстантиФ.
Модерната илуминиранар академична физика използува константата g на
земното гравитационно поле, за да контролира "спина" (в модерния
американски политически жаргон спин значи не само въртене, но също и
дезинформация) и да фалшифицира уравнението на гравитацията, като
"изземе" от него извечния спин на етерните циклонир на всички
материални тела. Зад тази най-важна за нашите дискусии константа g,
която е от същия този тип Учерна кутияФ, както и много от променливите
споменати по-горе, са скрити може би дузини, ако не и десетки по-
висши и по-фини променливи, за много от които тайните общества все
още не разрешават на нашата академична наука даже и да предполага за
тяхното съществуване. До разбирането на много от останалите още по-
":20%8-( променливи сигурно ни делят хиляди или милиони години като
интелектуална и социална еволюция на планетна цивилизация.

2.5. Антигравитационните двигатели като генератори на изкуствени
етерни
циклонални вихрир.

От дълго разработваната от мен и докладвана на много
конференции през последните 2 години обобщена теория на жироскопните
антигравитационни двигатели следва простия извод, че те не
представляват нищо повече от прозаични генератори на изкуствени етерни
вортексир или като вортексорир на физическия етерр (Терз, V.94).
Нашата още по-опростена теория, изказана на езика на самообразовалите
се Уавтомобилни механициФ, не би нарекла тези антигравитационни
двигатели с никакво по специално име от обикновени груби завихрящи
бъркачки, или просто казано ... "валявици"р на физическия етерр.
Бъркачки-вортексорир, които увличат, валят, завъртат и завихрят
физическия етер, първоначално неподвижен в пространството вътре в
кораба и около него, за да създадат изкуствения етерен циклонален
вортекср на чинията. С след това той взаимодейства с гигантския
естествен етерен вортекср на планетата Земя, вихрещ се в
противоположна посока, като два магнита с противоположни полюси, за
да произведе магическата подемна сила на този ефект. Накрая ние
тържествено и благоговейно залепваме на целия този елементарен физичен
ефект съдържащия много мистика етикет УантигравитацияФ.
Антигравитационните двигатели са етерни вортексорир, които
използуват за създаването и поддържането на етерния циклонален
вортекср материалното увличане на етерар, упражнявано от всяка груба
масар, която се движи или върти в него. Двигатели, които в своите
механични конструкции не са по-комплицирани от другите техни въртящи
се братовчеди - от бъркачките за вода - тоест от пералните машини.
Особено от по-старите цилиндрични модели с капак отгоре и плосък
пропелерен диск, въртящ се около вертикалната ос, в центъра на
хоризонталното дъно на пералната камера на машината, които завихрят
водата в камерата в симетричен водовъртеж, жироскопиращ около
вертикалната ос.
Единственото различие между етернитер вихрови генератори на
антигравитационните машини, и водовъртежните генератори на пералните
машини е, че чиниите представляват просто топологично инвертирани
отвътре навън, или просто казано обърнати наопаки и уголемени перални
машини. Уголемени дотолкова, че "операторът-пилот" да може да влезе
и да се вози вътре в тях. Какво имам предвид? При домашните нелетящи
перални машини операторът остава отвън до тях, докато забъркването и
завихрянето на водата се провежда вътре в тях, в херметичната перална
камера, зад плътно затворения люк-капак. При "летящите чинийни
машини" местата са разменени: операторът-пилот влиза и се затваря
вътре в тях, в херметичната кабинна камера, докато забъркването и
завихрянето на етерар става отвън и около кабината, отново зад
херметично затворения люк-врата.
Въпреки че звучи странно, ми се струва, че всяка инженерна
цивилизация, която е в състояние да построи една перална машина,
определено може да я уголеми по размер и използувайки същата
технология, да построи и ... летяща чиния. Още повече, че теорията и
за двете устройства е горе долу идентична с "теорията" необходима за
построяването на една ... водна валявицар.

Как става забъркването и завихрянето на етерар вътре и около
антигравитационния двигател? Както споменахме вече многократно, най-
простото увличане, развъртане и завихряне на физическия етерр се
осъществява посредством неговото материално увличане от въртящите се
тежки материални части на антигравитационния двигател, или даже от
целия въртящ се корпус на чинията. Следващият по-ефективен начин за
увличане на етерар е използването на хибридното материално-полево
3"+(7 -% на "електромоторните" антигравитационни двигатели. То
позволява да се намали теглото на техните жироскопиращи маси - на
контраротиращитер ротор и "статор", като това "намаление" на
способността им да завихрят етерар се компенсира с по-големия размер
на жироскопиращото поле, излизащо извън физическите очертания на
двигателя и действащо като по-голямо по площ и по-ефективно "полево
гребло" или полева завихряща бъркачка на етерар. Този лек полеви
вортексор има пренебрежимо-малко тегло спрямо по-тежкия и чисто
материален антигравитационен двигател със същата разбъркваща етерар
мощност. На последно място идва най-ефективния начин за увличане на
етерар - чистото полево увличане, което се получава чрез
жироскопирането на бързооборотни, леки и с по-голям диаметър (от този
на чинията) полета, без обаче да участват никакви въртящи се
материални части.
Всеки пилот на летяща чиния може да използува нейния
антигравитационен двигател - този бордови генератор на изкуствения
етерен циклонален вортекср, който преобразява тази създадена от
човека машина в истинска планета в миниатюра, за да може тя да лети
безпрепятствено през цялата наша Слънчева система с помощта на своя
"бордови" вортекср, използувайки могъщия слънчев вортекср като
"опорна рамка" за отблъскване или за привличане. По същия начин, по
който го използуват и планетите, за да се въртят около Слънцето по
своите постоянни орбити. Интелигентното управление и насочване на
бордовия вортекср ни дава всичко, от което се нуждаем като подемна и
двигателна сила, за да може нашият междузвезден гравитолет свободно
да кръстосва по най-разнообразни орбити из цялата наша Слънчева
система или дори Галактика.

2.6. УГолямата обединяваща GUT теорияФ на жироскопната
антигравитация.

И така, след толкова много описани левитиращи истории, защо да не
се опитаме сега да ги обединим всичките и да изградим на тяхна база
една стройна обща теория на жироскопната антигравитация? Имам предвид
на едно забавно и популярно ниво разбира се. В научния доклад УТеория
и практика на антигравитационните двигателиФ, който прочетох през май
1994 г. пред академичната конференция в Ленинград на тема УВреме,
пространство и гравитацияФ, аз бях предложил за първи път в завършен
вид моята GUT теория - моята Уголяма обединяваща теорияФ на
антигравитационните жироскопни двигатели (Терз, V.94). В доклада
направих преглед на многобройни секретни експерименти, продължаващи
вече около 150 години, и проведени от частно-финансираните
изследователски и развойни програми на тайните общества по Земята.
Цялата информация за моите проучвания бях почерпил от редки
литературни източници, които все пак бяха в Уобществения домейн" (или
област) на информация, и съвсем не бяха секретни (Терз, V.94).
Простото заключение в доклада е, че антигравитацията може да се
постигне много лесно, без никакъв УизвънземенФ, "черномагьоснически"
или пък "научнофантастичен" хардуеър. Обикновеното въртене около
вертикалната ос намалява теглото на всяко въртящо се тяло, независимо
от какво е направено то. На всяко едно банално тяло, а не само на
тела, направени от екзотичния химически елемент с пореден номер 115р.
За този тайнствен химически елемент се твърди, че е от извънземен
произход, и е бил подхвърлен на американското правителство като
технологичен подарък, по точно като технологичен излишък, от
извънземната раса на Умалките сивиФ, за да могат американците да
построят своя "първи" антигравитационен двигател, копирайки го от
чертежите на космическите кораби на своите учители. Всичко това се
твърди в няколкото поръчкови, или дизайнерски изтичанияр на информация
до американската уфологична преса през последните две години,
произлизащи от мистър Боб Лазар -инженер в американските секретни
антигравитационни проекти. Той е бивш служител в компанията EG&G и е
работил в много секретен проект на военните в най-тайния американски
('1+%$." 2%+1*( център в "Областта-51Ф, "Area-51", северозападно от
Лас Вегас, щата Невада, където се извършва тайното сътрудничество и
"коопериране" между американските военни и няколко раязлични
извънземни раси (Лазар, 93; Таф, 95).
Въпреки тези умишлено-подхвърлени на пресата откровения за
извънземния произход на откритията по антигравитация, постигнати в
тайните американски военни проекти в суперсекретната база в Невада,
ако все пак се допитаме до старата провинциална американска фермерска
мъдрост за истинската тайна на антигравитацията, ние ще видим, че за
да победим земното притегляне, съвсем не се нуждаем от извънземната
помощ, или даже от ключовия и астрономично скъп елемент с пореден
номер 115р. Не случайно физиците от тайните американски проекти на
шега са му дали името "ънъбтейниъм", Unobtainium, или елементът,
който не може да се набави от никъде. Истинската тайна на летящите
чинии е значително по-проста и достъпна на широките народни маси,
отколкото умишлената димна завеса на това 115-то извънземно левитиращо
чудо, и всеки фермер от Небраска например, със зачервения си от
слънцето врат, би ни открил най-дълбоката народна мъдрост по въпроса
за секрета на антигравитацията - както казват американците: "If you
spin the hell out of it" - У"Ако развъртим едно тяло толкова бързо,
че и дяволите да се разбягат от него", то ще се издигне във въздуха и
ще отлети в небето. Даже ако това тяло е и една спечена на слънцето
... извинете, кравешка ... торта!Ф
На по-строг академичен език дефиницията за същото би била следната:
Антигравитацията като физическа величина е пропорционална на
произведението на ротационния инерчен момент на жироскопиращото около
вертикалната ос тяло и на неговата ъглова скорост. Или казано в по-
прости термини - антигравитацията е пропорционална на произведението
на масата на ротиращото тяло и на оборотите му в минута. В
терминологията на омазаните с грес Усамоуки механициФ - на
произведението на маховичния моментр и на оборотите на тялото.

След като развихме на едно популярно фермерско ниво нашата
"Голяма обединяваща теория" на жироскопните антигравитационни
двигатели, и след като обобщихме това многообразие от различни модели
на жироскопни антигравитационни двигатели или експерименти, които
бяха анализирани до тук в предната глава, стана възможно да отговорим
заедно с читателите и на този древен и много фундаментален въпрос:
"Как да построим по-съвършена летяща чиния?"
Ето го този безценен отговор: "Чрез преминаване от бавното въртене
на УгрубиФ маси (обикновено на целия масивен корпус на летателния
апарат, заедно с двигателите и резервоарите за гориво, или само на
периферните части от корпуса) - през междинното стъпало на
едновременно въртене на по-малки маси и на по-големи и леки полета -
към най-ефективните конструкции, основани на високоскоростното въртене
на фини енергийни или високочестотни полета около лекия стационарен
неротиращ корпус на летателния апарат. Това е пътят към построяването
на леки, икономични, Усолид стейтФ летящи чинии, които не използуват
въртящи се тежки материални части в своите антигравитационни
двигатели. Естествено е да няма ясно-очертани граници между тези три
категории, и в много от конструкциите да се използуват произволни
комбинации и съчетания от тези преплитащи се три основни категории
двигатели (Терз, V.94).
С други думи, запазвайки постоянно произведението на масата и
честотата на въртене, ние можем да усъвършенстваме антигравитационния
двигател като намаляваме теглото на въртящата се маса и същевременно
повишаваме нейната ъглова скорост на ротация (нейните обороти), за да
създадем летателен апарат с по-лек корпус. Или ако използваме още по-
бързо въртящо се около кораба поле, можем още повече да намалим
теглото му и да създадем в същото време един антигравитационен
двигател напълно без движещи се и износващи се жироскопиращи части.
Без лагери, гресиране, триене и бърза амортизация.

Разглеждайки природата на генерирането на антигравитационната
подемна сила от тези двигатели, и изхождайки от резултатите на
толкова много най-разнородни експерименти, описани в първа глава; а
също и от казаното по-рано в точки 2.2 - 2.5. на настоящата глава
става ясно, че разбирането на вортекснотор взаимодействие между два
етерни вихърар - с различни или еднакви посоки на завихряне - би ни
дало едно много по-дълбоко обяснение, на значително по-високо
йерархично ниво на познаване на мартерията, на феномените не само на
гравитационното притегляне, но и на антигравитационното отблъскване.
Значи когато двата циклонални вортексар са разнопосочно завихрени и се
привличат - ние имаме ... гравитация. Когато те са еднопосочно
завихрени и се отблъскват - ние имаме ... антигравитация. Точно както
привличането или отблъскването на два постоянни магнита с разноименни
или едноименни полюси. Колко просто наистина.
Така че, в зависимост от това в коя посока се върти нашата перална
машина, извинете, нашия гравитолет, ние можем да го накараме или да
губи теглото си и да се отблъсква от Земята; или обратното - да
увеличи теглото си и даже ... да се "самозакопава" в земята.
Наистина, някои от антигравитационните експерименти, описани в
предидущата глава, показват точно такова увеличаване на теглото,
когато те се развъртат в обратната посока. Например експеримента на
проф. Лейтуейт - при него теглото на двуосния жироскопр почти се
удвоява (Терз, XI.93). Не само това, но в други описани в
алтернативната преса експерименти, като тези на Джон Кили в
Съединените Щати в края на миналия век, се говори че той
експериментално е показал пред журналисти точно такова
"самозакопаване" на една голяма многотонна чугунена сфера чрез
обръщането на поляритета на неговия акустичен джобен етерен вихровр
генератор. Докато преди това при правата полярност тя е левитирала
свободно във въздуха.

В аналогия на етерните циклонални взаимодействия, и вертолетното
витло взаимодейства с атмосферата, като се "завинтва" нагоре в нея,
използувайки енергията на двигателя за това, и издърпва и вертолета
след себе си. Ако обаче витлото се завърти в обратната посока,
тогава то би се "завинтило" надолу и вместо да го дърпа нагоре, то би
повлекло вертолета надолу и той би "натежал" повече от своето нормално
тегло. Така той ще започне да пада още по-бързо надолу, отколкото при
свободно падане без допълнителна тяга.
Значи можем да използуваме метафората на вертолетния винт и неговото
"завинтване" нагоре в атмосферата, за да опишем взаимодействието на
етерния циклоналенр "винт" на чинията и неговото "завинтване" в
могъщия планетарен етерен вортекср на Земята. Това създава подемната
сила, която ние наричаме антигравитация. За разлика от вертолета,
който поради разреждането на земната атмосфера с набирането на
височина едва ли би могъл да се издигне даже и до връх Еверест, камо
ли да напусне атмосферата на Земята - за разлика от него
антигравитационната чиния с нейния етерен вортекср може свободно на
напусне Земната атмосфера, може се издигне до 100 км., до 1000 км.,
може да отиде даже и до Луната, поради значително по-големия размер
на Земния етерен вортекср. Според книгата "Оаспи" той се простира чак
зад Луната, до т.н. "линия на Чинват", и е около ... 4000 пъти по
голям (или 400 хил. км спрямо 100 км) отколкото скромните размери на
Земната атмосфера.
Докато планетите със своите константно-въртящи се етерни вихрир се
движат по постоянни орбити около Слънцето, като че ли техните
вортекснир генератори нямат лост за превключване на скоростите и имат
само една единствена и непроменяема скорост на въртене, то чиниите-
гравитолети се движат по най-разнообразни и неповтарящи се орбити и
траектории, защото на вортекснитер им генератори може интелигентно да
се променя и поляритета, и интензитета на въртене, и честотата, асъщо
и много други още неизвестни на мен техни параметри. Така се
получават не само красивите траектории на полетите и шеметните им
'(#' '( по небето, но и многото други съпътстващи ги физически
феномени като невидимост, телепортация, пътуване във времето или
генериране на безплатна енергияр, и какво ли не още.