ГЛАВА 1:

МОЕТО "ОТКРИТИЕ" НА АНТИГРАВИТАЦИЯТА С ПОМОЩТА
НА ... KУЛТУРНАТА АНТРОПОЛОГИЯ НА МИТОВЕТЕ:
Корелации между антропологични "истории" за антигравитационни летящи
устройства от различни епохи, континенти и култури.


Причината, поради която поставих думата УоткритиеФ в кавички е
много проста: по мое мнение само в последните два века
антигравитацията е била откривана на Земята десетки, може би стотици
пъти от най-различни несвързани помежду си изобретатели. Била е
УспонтанноФ откривана и веднага след това ... УзабравянаФ, или по-
вероятно и по-точно, била е светкавично потискана от тайните общества
на нашата планета. Същите окултни общества, които ревностно пазят
интересите на световните банкери, щедро финансиращи ги задкулисно
вече много столетия. Ето защо това мое УоткритиеФ е доста закъсняло
да претендира за земното първооткривателство в областта на
антигравитацията. Което и обяснява тези кавички. То не може да бъде
нищо повече от откриването на антигравитацията за мен самия, за
удовлетворението на моето научно любопитство като учен физик. To също
така e и сбъдването на най-съкровената мечта на моята младост, тъй
като още от най-ранна възраст сърцето ми, безрезервно отдадено на
физиката, се стремеше да открие тази тайна, струваща ми се тъй
непостижима.

Много скоро след началото на моите търсения на антигравитацията -
тази най-голяма за мен енигма във физиката - аз разбрах, че бях
закъснял не само по време, но и "по същество". Защото от огромната
уфологична литература, с която се бях запознал разбрах, че преди мен
безбройни изобретатели от милиарди планети, разпръснати сред
необятната Вселена, бяха успели не само да открият антигравитацията,
но по-важното - бяха успели да открият едно безкрайно разнообразие от
най-различни и неповтарящи се уникални модели на антигравитационни
двигатели.
Невъобразимата и безгранична комплексност и никога не изчерпващото
се разнообразие на физическите закони и енергийните трансформации във
Вселената могат да се приемат като отправна точка и като най-важния
начален аргумент на нашата дискусия за многоликата същност на
антигравитацията. Аз имах щастието да се докосна до тези висши
откровения за Вселенската физика по време на моето дългогодишно
запознаване с дневниците на много контактьори с извънземни раси,
публикувани в САЩ. Такива са книгите, издадени от запасния полковник
от авиацията Вендел Стивънс, като УНЛО - Контакт с планетата УММОФ
(Стивънс, В., 1985) или УНЛО - Контакт с планетата ЯргаФ (Стивънс,
В., 1986). Това са само два от над тридесетте тома от
специализираната поредица, разказваща за контактьорски сведения,
получени от различни напреднали цивилизации. От всичките извънземни
материали обаче най-интересни за мен като откровения за комплексността
на Вселенската физика бяха шестте хиляди страници на уникалните
контактьорски дневници на Едуард Били Майер, публикувани от неговия
духовен център в Швейцария (Майер, 75-95). Освен в тези извънземни
източници, аз открих безценни сведения за антигравитационната космична
физика в различни трактати-откровения - например в монументалните
философски книги УУрантияФ (1955) или УОаспиФ (1882), за които ще
говорим по-късно в тази глава.
Всички тези източници могат да се използват в подкрепа на моето
твърде фриволно първоначално предположение, че вероятно във Вселената
са създадени безброй много различни и неповторими типове
антигравитационни двигатели. Принципът им на действие почива на
безкрайно много коренно различни фундаментални енергийни
взаимодействия, на безброй разнообразни геометрични конструкции и на
още по-безчетни възможни инженерни и хардуеърни решения.
Твърде скоро след това мое волно предположение аз случайно открих в
записките на Били Майер (1975), че неговите извънземни учители от
звездния куп Плеяди вече са описали в бордовите си компютри около ...
един милион и осемстотин хиляди различни интелигентни цивилизации,
открити при изследователските им полети в нашата част на Вселената.
Сред тях жителите на Плеядите са намерили и класифицирали над 1,600
различни и неповтарящи се типове на антигравитационни двигатели.
Моето откритие потвърди първоначалното ми подозрение, че бях не само
закъснял по време, но и по същество. Докато аз не бях открил и един
единствен антигравитационен двигател, около мен Вселената гъмжеше от
безброй много най-различни такива двигатели.
Около това място някъде влиза илюстрация U043: 32 УФО профили със следния
текст:
Класификация на десетки различни модели на корпусите на НЛО, наблюдавани при
стотици инциденти около света в последните 50 години и систематизирани
от американски уфологичен клуб. Вижда се ясно общият знаменател на
всички тези разнородни конструкции: тяхната ротационна симетрия около
вертикалната ос.
zzzzz
Ето защо в настоящата скромна книга ще се помъча да разгледам и
обясня само най-простите и примитивни от антигравитационните
двигатели. Това по мое мнение са жироскопните антигравитационни
устройства, работещи на принципа на ротиращите маси, или полета, или
и на двете заедно.

В събирането на информация и изследването на най-различни и
несвързани съобщения за антигравитационни двигатели, винаги съм
използвал единствено метода на културната антропология на митовете и
легендите, който бях научил от лекциите по социална антропология,
слушани през моите три години следване в магистърския курс на
социологическия факултет на Калифорнийския университет в Лос Анжелис.
Този метод не е нищо повече от просто УфилателистичноФ събиране на
първоначално несвързани помежду си истории за моята любима тема -
антигравитацията, без абсолютно никакво по-нататъшно редактиране,
коригиране, натъкмяване или УполиранеФ.
След като 20 години събирах буквално от четирите краища на Земята
тази огромна колекция от истории, митове и легенди за
антигравитационни апарати, отхвърляни в същото време с лека ръка от
академичните физически среди по света като Утаблоиднир басни и
измислициФ, един ден случайно се сетих за Хайнрих Шлиман и начина по
който той беше открил Троя, базирайки се изцяло само на подобни
Ушизофренични слуховеФ за невероятните небивалици на древногръцките
герои. Той беше открил фантастичната Троя на гръцките митове, след
като прочел "Илиадата" и воден от своята непогрешима интуиция просто
решил, че многобройните предания и легенди в нея отразяват
действително съществували древни хора и реални събития, а не са рожба
на развинтената фантазия на Омир, опиянена от хубавото гръцко вино.
Както и Шлимановите идеи са били отхвърляни от историците и
археолозите по неговото време като "налудничави видения" и "злостни
подигравки" по адрес на техните академични позиции по въпроса, така
по същия начин и планините от истории за антигравитационни устройства,
които бях събрал през последните 20 години, винаги са били енергично
осмивани и дискредитирани като Улунатична наукаФ от маститите корифеи
на теоретичната и експериментална физика на този век.
Точно както Шлиман беше триумфално открил своята Троя напук на
цялата академична общност, базирайки се в своите търсения на нищо
повече от "съмнителна митология и непотвърдени слухове", точно по
аналогия на неговия успех и аз се запитах един ден дали не би могло да
има все пак някаква голяма истина, погребана и под тази планина от
непотвърдени, полупотвърдени, или съмнително доказани Убезотговорни
измислициФ за антигравитационни машини и експерименти, появили се в
периферията на медиите и общественото съзнание през последните 150
години.
По същия начин един друг смел немски мечтател, основателят на
Nбществото за древните астронавти, Ancient Astronaut Society, - Ерик
фон Деникен - събра през последните 40 години огромна колекция от
исторически източници, която го наведе на предположението за
многократни посещения на нашата планета в древността от многобройни
извънземни цивилизации-учители. Деникен просто прие, че всички
истории и митове за посещения на представители на различни космически
цивилизации на Земята разкриват истинските факти, а не са фантазии,
измислени от Уболни примитивни мозъциФ. Въоръжен с това смело
предположение, той успя след време да открие десетки материални
доказателства - произведения на изкуството, паметници и храмове по
цялата планета, подкрепящи хипотезата му за посещенията на древните
астронавти-учители във всички кътове на Земята.
По аналогия с пионерните открития на Шлиман и Деникен, аз също си
зададох този най-важен въпрос: УМоже ли да има някаква реална
фактическа основа на изобилния митологичен материал за огнените
колесници от древността, демонстриращи своя висш пилотаж пред нашите
смаяни първобитни прародители? Може ли да има някаква доза истина в
още по-обилния УфолклоренФ материал за стотиците хиляди наблюдения на
НЛО по Земята през XX век? Или в изобилните истории за обикновени
самоуки механици, демонстриращи летящи антигравитационни устройства
пред медиите и телевизията?Ф
U044: 48 УФО профили от ВВС учебник:
Систематизиране на 48 различни модела на НЛО, засечени и фотографирани от
американските ВВС, и включени в секретния учебник на пилотите-курсанти
от Военно-въздушната академия в Колорадо Спрингс, въпреки "най-
официалните" уверения на говорителите по печата на същите ВВС, че
извънземните летящи чинии не са нищо повече от формации на диви
патиици, извършващи полети със ... свръхзвукова скорост.
zzzz
Оказа се, че може да се открие общ знаменател между това множество
от съвършено несвързани помежду си древни истории за пилотирани
огнедишащи бойни колесници и между огромния брой съвременни контакти с
извънземни летателни апарати. Можем също така да открием и аналогии
между летящите вимани от митологичните предания и ... от най-
съвременните разработки на тайнствени лещовидни летящи апарати-
гравитолети в суперсекретните УчерниФ проекти на американските военни
например. Проекти, за чието финансиране даже и конгреса на САЩ няма
право да знае абсолютно нищо.

1.1. Общият знаменател на ротационната симетрия - най-важната
геометрична
характеристика на наблюдаваните НЛО.

В десетки страни са написани досега безброй доклади от военни,
академични и цивилни организации, обобщаващи наблюденията на НЛО по
целия свят. Независимо от безкрайното разнообразие на външните форми
на забелязаните апарати, и независимо от това, че някои от тях имат
наистина доста странни и несиметрични форми (като триъгълници,
пентаграми, бумеранги, и какво ли не още), може съвсем уверено и
определено да се каже, че главната характеристика и най-важният общ
знаменател на топологията на външната повърхност на огромното
болшинство от наблюдаваните около цялата наша планета НЛО е
преобладаващата ротационна симетрия около вертикалната ос. (За нашите
по-нататъшни дискусии това винаги ще бъде оста, спускаща се към
центъра на Земята.) Независимо от най-различните форми на напречни
сечения на тези летящи апарати, в преобладаващото си болшинство
чиниите могат да бъдат завъртяни около своята вертикална ос, без да
УбиятФ или да УхлопатФ. Което на популярен език значи, че те имат
осова симетрия по тази ос.
По аналогия на това общо свойство на летящите чинии, и всички земни
транспортни средства, също имат своя общ знаменател - независимо от
тяхното огромно разнообразие. От малкото детско велосипедче до ...
високата 100 метра пълзяща стартова площадка на космичните кораби
Аполо-Сатурн. Читателят веднага би се досетил, че този общ елемент е
... обикновеното колело, което присъства във всеки различен
представител на земните возила, и което също е ключът към
разгадаването на физиката на преместването по повърхността на земята.
Да видим сега какво пък би ни донесъл като ключ към разгадаването на
физиката на антигравитационния процес и по-нататъшният анализ на общия
и видим знаменател на летящите чинии - тяхната осова или ротационна
симетрия.

1.2. Потвърждения от различни епохи на осовата симетрия - главната
характеристика на извънземните гравитолети.

Общата характеристика на болшинството от наблюдаваните НЛО беше
първото мое УоткритиеФ по пътя на разгадаването на тайната на
магическата сила, движеща летящите чинии. Скоро си зададох и
следващия въпрос: УСлед като болшинството от наблюдаваните НЛО имат
ротационна симетрия около вертикалната си ос, то тогава може ли да се
очаква тази симетрия да има наистина връзка с един реален процес на
въртене на нещо в тях около същата тази вертикална ос? На част от
корпуса например, или дори на целия корпус? Може би на някой невидим
за нас, но издаващ шум детайл, скрит под корпуса на чинията? Или пък
на нещо невидимо, но светещо, около самия корпус?
Нека да хвърлим поглед към литературата за НЛО - към много от
статиите в може би най-доброто списание от този род в света -
английското УФлаинг сосър ривю джърналФ, УОбзор на летящите чинииФ
(Уайтхед, 86). Нека да потърсим там потвърждение и отговор на горния
въпрос.
Една преобладаваща категория конструкции се откроява сред случаите
на наблюдавани от земята най-различни типове летящи чинии, отразени в
многобройни съобщения на очевидци, на които просто няма място да се
спра подробно в тази кратка глава. Тази първа категория се отличава
със следната забележителност: при нея се наблюдава въртене около
вертикалната ос или на целия лещовиден корпус на летящата чиния, или
само на неговия най-външен пръстен.
При по-нататъшен анализ се откроява и втора голяма категория от
наблюдавани случаи. При нея земните наблюдатели, случили се наблизо,
не са забелязвали никакво външно въртене по корпуса. Но затова пък са
чували подозрителен и издайнически шум. По думите на самите очевидци,
"силен шум, подобен на този, произвеждан от електрически генератор или
от електрическа бормашина". Става дума за шум, който идвал от
вътрешността на неротиращия корпус на чинията. Това говори може би за
наличието на мощни въртящи се електрически агрегати, монтирани в
невъртящия се и непрозрачен за любопитния външен наблюдател корпус на
гравитолета. Скрити вътре в корпуса невидими агрегати, които все пак
издават достатъчно мощен шум, за да бъдат чути понякога и на километри
разстояние. Честотата или интензитета на шума е пряко свързана с
мощността на антигравитационното поле, излъчвано от този тип "шумни"
двигатели.
Тази зависимост най-определено показва, че става дума не за някакъв
страничен агрегат, а за шума идващ от основния двигател на чинията-
гравитолет. Не става дума за включената бордова ... самобръсначка,
извинете ме ... стригачка, обслужваща готвещите се за среща със
земните хубавици щедро окосмени извънземни космонавти-снежни човеци -
или Украчещите китенициФ - както гальовно наричат в Космоса братята на
Чубака - косматия герой-горилочовек от филма Междузвездни войни на
Джордж Лукас.
В третата категория от случаи на наблюдения на НЛО от земни
очевидци не се забелязва въртене на корпуса на чинията и не се чува
никакъв шум от нейните вътрешности. Но пък нашето желание да
разгадаем тайната и на този нов тип двигатели се възнаграждава отново.
Защото тук земните наблюдатели са забелязали въртящи се светлини,
жироскопиращи обикновено по периферията на летящата чиния, в
хоризонтална плоскост, около нейната централна вертикална ос. Може би
тези ефекти да са умишлено засилени Удо откатФ от извънземните
/0(8:+6(, стараещи се напразно да впечатлят задрямалите мозъци на
земните учени, поради което цялото НЛО изглежда като някаква
гигантска светеща ... панаирджийска въртележка, величествено въртяща
се в небето. Тези светлинни явления вероятно са видим страничен
ефект, неумишлен или съвсем умишлен, получен от различни видове бързо
въртящи се и невидими за човешкото око високочестотни енергийни полета
около неподвижния летателен апарат. Тук отново оборотите в минута,
интензитета и честотата на мигането на светлините (в случаите когато
това се налага от физиката на процеса), са също така пряко свързани с
мощността на полето, генерирано от антигравитационния двигател.
Да обобщим: в преобладаващото болшинство от наблюдавани в полет
летящи чинии се забелязва въртене на нещо в хоризонталната равнина,
около тяхната централна вертикална ос на симетрия: въртене на
материалния корпус - на целия, или на части от него. Или въртене на
невидими и скрити в неротиращия корпус шумни и най-вероятно въртящи се
електрически агрегати. Или въртене на полета и светлини,
жироскопиращи в кръг, Уна хороФ, по повърхността или около корпуса на
гравитолета. Или пък произволни комбинации от тези три основни
параметъра.
U046: 30 УФО профили от японска книга:
Японски уфолог-художник пресъздава в най-големи детайли външната геометрия на
многобройни наблюдавани извънземни (и може би някои от тях и земно-
построени) НЛО. Забележете неизменната ротационна симетрия около
вертикалната ос независимо от най-различните форми и геометрии на
извънземните гравитолети, говорещи за използването на най-разнородни
физически ефекти като източника на генерираната антигравитационна
сила.
ZZZ

От съвременните да се прехвърлим сега към древните източници на
Увъртеливи откровенияФ. Индийските свещени писмени паметници като
УМахабхаратаФ разказват за съществуването в древността на летящи
огнени колесници, или вимани, дадени на древните герои от техните
извънземни учители-астронавти. В тези епоси можем да прочетем
историята за огнената битка във въздуха между двама такива герои.
След поредния сблъсък и въздушния таран, победителят успял да
изхвърли от колесницата на своя опонент най-важната нейна част,
наподобяваща воденичен камък, която именноо позволявала на виманата
да лети. Тук отново виждаме, че геометрично тяло с ротационна
симетрия около вертикалната ос, какъвто е сплескания като пита
воденичен камък, отново е магическия ключ, позволяващ на
антигравитационната вимана на нашия древен пилот-изтребител да се рее
в небето.
От древните епоси можем да се прехвърлим към съвременните модерни
философски откровения на XX век, като книгата УУрантияФ например. Тя
представлява следващото Триединно откровение към жителите на планетата
Земя, получено от тази висша вселенска йерархия след УНовия заветФ. В
многобройните статии, посветени на проблемите на фундаменталната
вселенска физика в нашата част на локалната група от дузина галактики,
се споменава за способността на жироскопа да не се УподчиняваФ, да не
се поддава на гравитацията - т.е. да се УизолираФ чрез своето въртене
от нейното действие. Наблюдателният читател ще забележи, че той
обикновено се върти около вертикалната ос спрямо земната повърхност
(Урантия, 1).
През 1952 г. немското списание Дас уфер, публикува серия статии
върху немските летящи чинии, като авторът беше употребил още в самото
заглавие тази магическа и толкова забранена от модерната физика дума
Улетящ жироскопФ. Статиите бяха озаглавени УЛетящите чинии - не са ли
това немски летящи пумпали?Ф, "Fliegende Untertasse=Deutscher
Flugkreisel?". На немски думата Kreisel значи не само пумпал, но и
... жироскоп. На 2.IV.l959 г. друго немско списание - Хайм унд Велт,
също публикува статия, в която употреби ключовия термин Улетящ
жироскопФ още в заглавието: "Flugkreisel, irdisch". Директният му
превод значи "Земни летящи жироскопи", като контекста на статията е,
7% около Земята се наблюдават не тайнствени извънземни летящи чинии,
а обикновени летящи жироскопи, произведени в ... Германия още по
времето на войната.
В книгата УУрантияФ се споменава и фактът, че антигравитационния
потенциал на едно физично тяло е пропорционален на неговата маса и на
скоростта му на въртене (Урантия, 2). Както ще видим в следващите
глави, наистина какво по-добро обобщение на цялата антигравитационна
физика на тайните проекти за чинии-изтребители на Третия райх би могло
да се намери в световната литература от това просто резюме?

1.3. Таблоиднир и вестникарски потвърждения на жироскопната
антигравитация.

За официалната академична наука уфологията винаги е била една
"маргинална наука", а откровенческата литература - нищо повече от
"шизоидни брътвежи". Затова нека сега да разгледаме набързо и няколко
малко по-надеждни и проверяеми източници, като жълтобулевардните
таблоиднир и вестникарските, след като приключихме с най-съмнителните
от академична гледна точка уфологични и откровенчески източници на
потвърждения на нашато хипотеза, че въртенето около централната
вертикална ос при летящите чинии може би има някаква връзка с
генерирането на антигравитационните ефекти от техните двигатели.
Много от споменатите в популярната преса изобретатели са все още живи,
и могат да се интервюират, или даже още по-страшно за академичната
общност - техните прости експерименти могат да се повторят с малък
бюджет и подръчни средства от всеки читател, за когото не приетите
без лична проверка научни догми, а лично-проведените експерименти са
критерия за истината в антигравитационната реалност.
Въпреки цялата възпитателна кампания на маститите академични
пропагандисти на партийната линияр на Илуминатитер, че овладяването на
антигравитацията като физично явление е също такава утопия, както
построяването например на генератор на безплатна енергияр (перпетуум
мобиле) или на машина на времето; въпреки всичко това авторите на
тези популярни статии, тези т.н. Утаблоидни драскачиФ се осмеляват да
твърдят, че някои Унеобразовани примитиви, самоуки изобретатели или
неграмотни автомобилни маханициФ, са имали глупостта да обявят, че
са успели да създадат почти от подръчни материали прости устройства;
които или намаляват теглото си, когато се приведат в движение, или
пък, о-о-о анатема, напълно го загубват. Или пък даже са способни,
о-о-о-о демони пъклени, да се отделят от земята и волно да полетят
нагоре към небето. Някои автори имат даже и безкрайното неуважение
(към техните по-учени академични братя) да твърдят, че техните
създания са излетели така енергично, че са се загубили безследно в
небето по време на изпитания.
Нека да се абстрахираме за момент от напластените с десетилетия
"фундаменталистки" научни догми и предразсъдъци, и да се опитаме
самостоятелно да анализираме наличната информация. Грубите механични
творения на самоуките изобретатели почти неизбежно съдържат маси,
въртящи се около вертикални оси. Нека да разгледаме по-важните от
тях. (Видеофилм със запис на такива експерименти може да се поръча от
нашата Академия, на адреса, даден в края на книгата.)

Първото Усъмнително жълтобулевардноФ съобщение открих преди много
години на страниците на таблоиденр вестник, който за съжаление не
запазих. В него се разказваше, как английски градинар пробил отвор в
средата на дъното на празна пластмасова купа за салата, след което
поставил и залепил картонена тръбичка-лагер в дупката. После надянал
готовата купа с тръбичката на метален прът, който служел за
вертикалната ос на въртене на тази домашно изработена "летяща чиния".
Намотаното около тръбичката въже се издърпвало като стартер на
двигател на лодка, и развъртало купата, нанизана на вертикалния шиш,
привеждайки я в бързо въртене в хоризонталната равнина. След
развъртането купата започвала бавно да се издига странно защо нагоре
/. гладкия метален прът.
VT1: салатиера в менгеме:
Жироскопиращата салатиера на безименния английски градинар-самоук, развъртана чрез
издърпването с ръка на намотано около центъра й въже.
ZZZ

Втората подобна таблоиднар публикация намерих съвсем случайно в
американския жълто-булеварден вестник УГлоубФ, където се описваха
експериментите, направени от пенсионирания нефтодобивен инженер Санди
Кид от Уелс (Кид, 88). В своите многобройни усройства той използувал
механични системи от два маховика или жироскопа, въртящи се (по-точно
форсирано-развъртани) едновременно по две оси: основната ос -
вертикалната, а втората спомагателна ос - хоризонталната. Можем да
наречем подобни разработки двуосни жироскопни устройствар. При
първото устройсртво маховиците били задвижвани от обикновена
електрическа бормашина, монтирана "извън" системата. С включването й
тя започвала да развърта маховичната система, привеждайки я във
форсирано двойно жироскопиранер. Цялата тежка 10-а килограма
жироскопираща конструкция започвала бавно да се издига нагоре по
гладката добре смазана централна ос, на която била надяната и
лагерувала.
U056: факсимилие от статията за Санди Кид:
zzz
За по-голяма автономност вторият експеримент на инж. Кид бил
задвижван от малък бензинов двигател за самолетни модели, вече носен
"на борда" от самото устройство. То било окачено на въже през две
макари, и било балансирано по тегло с контратежест. В момента на
включването на бензиновия двигател, благодарение на развития двойно-
спинов антигравитационен ефектр, жироскопната система явно губела
малка част от теглото си. Но това все пак било достатъчно, за да се
наруши баланса с контратежестта. Тогава цялата система започвала
бавно да се издига нагоре, а контратежестта да слиза надолу. Колкото
и невероятно да звучи този експеримент, той бе показан по
американския научнопопулярен телевизионен канал Дискавъри, като
препредаване от телевизията в гр. Дънди, Уелс. (Желаещите
експериментатори могат да си поръчат копие от програмата от нашата
академия.)
В раздела за академичните потвърждения на нашата жироскопна хипотеза
за антигравитацията ще се запознаем с експеримента, проведен от проф.
Ерик Лейтуейт от Британския имперски колеж в Лондон. Устройството на
професора не е нищо друго, освен едната половинка на горния
експеримент. То представлява като че ли УразрязанотоФ по вертикалната
ос на ротация на две еднакви половини устройство на инж. Кид, описано
току що.

Оказва се обаче, че тези Удосадни самоуки изобретателиФ са
експериментирали не само с двуосни устройствар с два вторични
паразитни жироскопар (носени от главния жироскоп-майкар), като инж.
Санди Кид, но са изследвали на своя глава също и случаите с три,
четири и повече вторични паразитни жироскопар, въртящи се заедно, Уна
хороФ, около вертикалната ос, носени от главния жироскоп-майкар.
Това са антигравитационните устройства на един анонимен изобретател от
Финикс, Аризона, чиито чертежи ще бъдат включени в моята подробна
книга УМоето откритие на антигравитациятаФ. Освен тях ще спомена и 20-
годишните експерименти на Инж. Спартак Поляков от секретния Фрязински
електронен институт край Москва, който публикува в своята самиздатска
книга УВъведение в експерименталната гравитоникаФ подробните чертежи,
описания и резултати от многогодишните си експерименти с дву- и три-
осни жироскопни системи с главен жироскоп-майкар, носещ върху себе си
2, 3 или 4 паразитни вторични жироскопар. Инж. Поляков беше получил
намаление на теглото с 1.2 килограма! на такава жироскопираща система
с тегло от 20-ина килограма (Поляков, 89).
U032: Поляков, 4 върху един жироскопа:
ZZZ
Идеята за многобройни малки паразитни жироскопир, въртящи се в кръг
около централната ос, монтирани и носени от основния жироскоп-майкар,
се развива напълно в предложените през шестдесетте години от
англичанина Отис Кар патенти за летяща чиния с антигравитационен
двигател с безплатна енергияр. В нея има над дузина такива вторични
жироскопир, носени и развъртани от централния главен жироскоп-майкар,
който е оформен като плосък пръстен с диаметър от 10 метра; с
многобройни вертикални шахти, наредени еквидистантно по периферията
му, във всяка от които е разположен по един вторичен жироскопр
(Чилдрес, 87).
OCAR3

С третия таблоиденр случай се сблъсках на моя лекция в един
американски град. При мен дойде младеж и ми разказа как като дете
изведнъж му хрумнало да вземе голяма дългосвиреща грамофонна плоча,
да разшири отвора в нейния център и да го направи квадратен. После
надянал плочата на квадратния вал на обърната нагоре ръчна дърводелска
каналокопаеща фреза, която е една от най-бързооборотните електрически
машини с около 10 - 12 хиляди оборота в минута. Включил тока и
фрезата развъртяла плочата много бързо. Младежът с учудване
забелязал, как плочата се откачила от вала и плавно се издигнала във
въздуха вертикално нагоре.
VT2: фреза с грамоф. плоча

Още по-ефектна история ми разказа по телефона млад последовател и
УнелегаленФ конструктор на летящи чинии, по време на мое радиошоу с
Мартин Дейвис - най-авангардния радио-коментатор от Солт Лейк Сити,
столицата на мормонския щат Юта.
Като малко дете нашият изобретател нанадейно изявил горещото желание
да залепи с широки лепенки по периферията на едно фрисби няколко
миниатюрни ракетни двигатели с твърдо гориво, използвани в
ракетомоделизма. Разположени и залепени с лепенките хоризонтално по
ръба на фрисбито, и изхвърлящи своите газове по тангентата на диска,
всички в една посока естествено, малките ракетни двигатели го
развъртали с изключително голяма скорост в хоризонталната плоскост.
Около - трябва ли да повтарям отново - вертикалната ос. Преди старта
фрисбито било надянато на метална ос, и след едновременното
възпламеняване на ракетните двигатели с електрическите запалки,
фрисбито се развъртяло, излетяло нагоре и моят приятел ... никога
повече не го видял. То просто шеметно изчезнало нагоре в небето.
Могат да се сложат толкова двигатели около периферията на фрисбито,
колкото могат да се поберат там, без да са съвсем нагъсто, за да се
получи така, че два съседни двигателя да си блокират един на друг
струите газове, изхвърляни от соплата им. По мои съображения би
трябвало посоката на въртене да е такава, че фрисбито да се върти
обратно на часовниковата стрелка, наблюдавано от земен наблюдател,
гледащ отдолу нагоре към издигащото се фрисби.
VT3: фрисби с двигатели:
Най-важното в целия разказ е, че без моят познат да подозира
каквото и да било сходство, почти ... 40 години по-рано от неговия
детски експеримент точно същата конфигурация е била използвана от
немските конструктори на истински 15-метрови ракетни летящи чинии-
изтребители. В техния случай те са монтирали, вместо миниатюрните
детски двигатели за ракетомоделизъм, няколко стандартни ракетни
двигателя извън борда на лещовидния корпус, които са го развъртали
около вертикалната му ос (виж глава 6.6.).
Чувайки нашето радиошоу, пазителите на чистотата на академичната
партийна линияр биха се развикали единодушно: УКаква отвратителна
фалшификация!!! Веднага да се затвори ... цялата радиостанция!Ф Много
малко от моите български читатели биха очаквали подобна реакция от
американските управляващи кръгове, смятани за гарантите на световната
демокрация в края на ХХ-ти век. Но именно точно това за малко не се
случи на една частна телевизионна станция в Сан Франциско - в
$%)12"(2%+-.12 единствената телевизионна станция в целите Съединени
Щати, която се осмели да покаже в края на 70-те години, въпреки
недвусмислените УдирективиФ отгоре, забранения и все още не излъчван
никъде другаде в САЩ документален филм на БиБиСи за тайния полет през
май 1951 г. на гравитолет със смесен руско-американски екипаж на борда
до ... Марс, и успешното им кацане там (Терз, VI.91). Тези частни
космични програми ще бъдат обсъдени най-подробно в моята следваща
поредица УАлиса в страната на ... чудните чинииФ, в която ще отразя
още по-многобройните тайни космични програми на Илуминатитер след
Втората световна война.

В американската уфологична литература прочетох за може би най-
драматичната история за безследно изгубена чиния. В нея "самоук
автомобилен механик" взел и обърнал нагоре с режещия нож своята
бензинова градинска тревокосачка, от най-широко-разпространения вид,
които се бутат ръчно от ходещия зад тях човек. След това развинтил
нейния нож, а на негово място затегнал върху вертикалния вал на
двигателя плосък меден диск с диаметър от около 50-60 см., и с
дебелина от 5-10 мм - толкова, колкото да не се огъва и вибрира,
когато се завърти. С това цялата импровизирана Улетяща чинияФ била
готова за полет.
След като завършил своето предстартово отброяване, нашият храбър
механик издърпал стартерното въже, запалвайки двигателя на косачката.
И загледал с невярващи очи драмата, разиграла се пред него. Медният
диск набирал все по-бързо обороти, докато накрая се покрил със
странно синьо сияние по периферията си. Оборотите все повече се
усилвали, а с тях и сиянието. В един момент валът на двигателя
необяснимо защо се скъсал от умора и освободеният диск се развъртял
още по-бързо, покривайки се целия с това мощно сияние. След което
изведнъж се стрелнал нагоре в небето, и изчезнал от погледа на
онемелия изобретател, обвит в още по интензивното синкаво-виолетово
сияние. Уплашеният експериментатор нито го чул, нито го видял
повече. Но затова пък много скоро чул някой да тропа на вратата му.
VT4: тревокосачка с медна плоча

ЕДНО АВТОРОВО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Абсолютно задължително е винаги да се
носи здрав мотоциклетен шлем с дебели предпазни очила, когато се
посещава странната вселена на Унеуките автомобилни механициФ. Защото
техните творения имат тенденцията да се саморазпадат много по-често,
отколкото даже и законът на Мърфи би могъл да обясни!!! Авторът или
издателството не поемат никаква легална, материална или каквато и да е
друга отговорност за щети, нанесени на непредпазливи експериментатори
вследствие на опити да се повторят експериментите, описани в тази
книга! Разчитайте на здравия си разум и залягайте по-надалече, зад
някое по-масивно укритие, преди да натиснете стартовия бутон!
Защото при някои експерименти се създават условия мощното електро-
гравитационно поле, по неясни засега за мен причини, да забавя
електроните по техните орбити и да подтиска Ван-дер-Ваалсовите
електромагнитни сили на сцепление на споделените електрони в
кристалната метална решетка, което води до акутна умора в материала и
до чупенето понякога на доста дебели стоманени валове като тънки
крехки кристални украшения (е тука не мога да се сдържа, колко е научно :)).

Да се върнем отново на любимите левитиращи въртележки, и да
продължим нашата екскурзия сред вселената на Усъмнителните таблоиднир"
антигравитационни истории с може би най-лесната за експериментиране от
тях. След моята лекция на една конференция в САЩ неочаквано до мен се
приближи един слушател и ми разказа доста необикновена история, която
иначе аз сам никога не бих могъл да открия, колкото и да бих я
търсил. Приятелят му бил запален изобретател и неговата дългогодишна
фиксидея била да създаде по-съвършен и много по-икономичен компресор
за хладилник. Един ден, точно когато човъркал, за кой ли път вече
своето произведение, се случило нещо направо невероятно. Държейки
1:$ с живак в ръката, той проверявал в същото време работата на
електродвигателя, задвижващ неговия компресор. Изведнъж изпуснал съда
и по закона на Мърфи той се излял право върху работещия двигател.
Живакът се разтекъл навсякъде, като не-малка част от него попаднала в
процепа между въртящия се ротор и статора.
VT5: живак върху електродвигател
[b[В следващия миг се чул много странен и усилващ се звук. Двигателят
целият засиял, обвивайки се със странно сияние. След което се
откъснал от шасито и поел шеметно нагоре в небето. Нужно ли е да
споменавам, че като чух тази история, сърцето ми подскочи едва ли не
до тавана. Защото именно по такива непредсказуеми начини 20 години
бях събирал цялата си колекция от левитиращи легенди.
За физиците измежду читателите нека да се опитаме да обясним
какво именно се е случило. Първо трябва да имаме не капсулован, а
отворен от горния край електродвигател - за да можем да излеем
живака в него. Живакът би окъсил колектора и четките, затова
безколекторните асинхронни двигатели може би са най-добрите за
тези експерименти. Попадайки в процепа между статора и ротора,
живакът най-вероятно би се накъсал и събрал под действието на
своите капилярни сили на малки капчици. Това са силите, които
винаги събират разлятия живак на малки сферички, вместо да го
оставят да се разстеле на тънък филм. Освен това допълнителното
взаимно движение в процепа на двигателя, на двете повърхнини на
ротора и на статора една спрямо друга, извършващи при това нещо
като УвалящоФ действие върху живака, потекъл между тях, биха го
УизвалялиФ допълнително на хиляди микроскопични сферични капчици.
Те ще се търкалят между ротора и статора, както малки съчми на
сачмен лагер биха се търкаляли между двете му гривни.
Живачните капчици-сачми ще извършват две едновременни движения.
Първото, или УголямотоФ им движение, ще бъде въртенето им, заедно
с ротора, около голямата вертикална ос на двигателя. С радиус на
въртене нищожно по-голям от външния радиус на ротора. В същото
време капчиците се и търкалят по повърхността на ротора назад и
изостават спрямо него, описвайки едно планетарно движение около
ротора, като една точка от екватора им ще описва циклоидар около
ротора. Това планетарно движение става в хоризонталната плоскост,
около главната вертикалната ос на двигателя, и в същата посока на
движение, като ротора - гледано от наблюдател стоящ извън
двигателя. За наблюдател върху ротора, капчиците ще се въртят в
посока противоположна на УвъртенетоФ на статора. В своята
обикалка около ротора, в същата посока като него, капките ще
изостават постепено от него, точно както сачмите при сачмените
лагери изостават постепено от вътрешната гривна, въртейки се със
скорост, по-малка от нейната.
Второто УмалкоФ движение на живачните капчици ще бъде спиновото
им въртене, или жироскопиране, около техните собствени оси. С
обороти десетки пъти по-високи от оборотите им около централната
ос. Тези собствени оси от своя страна пък се движат в кръг, около
главната централна ос на двигателя.
Да обобщим: Стотиците живачни капчици се движат в електромотора
Укато планети около слънцетоФ, всяка от тях едновременно обикаляща
по орбита и освен това въртяща се около оста си със своя собствен
спин. Тоест целият ансамбъл представлява една двуосна жироскопна
системар, където ролята на първичния жироскоп-майкар се играе от
ротора на двигателя, а ролите на вторичните жироскопир се играят
от живачните капчици. С цялото си поведение тази ситуация ми
напомня за най-външната част от УмноголагернотоФ устройство,
построено от Джон Сърл и обяснено след това. Или прилича на
синхротронните чинии, построени от Ярганските инженери, при които
в синхротронния канал се движат не живачни капчици, а
микроскопични елементарни частици, въртящи се със своя спин около
оста си. За тези чинии ще говорим в параграф 1.6.

При този летящ живачен електромотор се създават няколко
антигравитационни ефекта: първо жироскопната антигравитация от
въртенето на масите на ротора, на живачните капчици, и евентуално и на
статора, който би почнал да контра-ротира спрямо ротора след като
моторът се откъсне от шасито и полети свободно нагоре. Освен масите,
тук имаме жироскопиране и на електромагнитното поле на двигателя, по-
точно на контра-ротиращото жироскопиранер едно спрямо друго на
полетата на ротора и на статора.

Да се върнем отново на любимите левитиращи въртележки и да
' ":08(, нашата екскурзия сред вселената на Усъмнителните таблоиднир"
антигравитационни истории с може би най-интересната от тях. В цялата
ъндърграунд литература за антигравитация безспорно най-високото
постижение се държи от странния английски изобретател-контактьор с
начално образование Джон Сърл. Като юноша през петдесетте години той
почнал да експериментира с построени от него екзотични многороторни
генератори на електрическа енергия, които много скоро се оказало, че
са генератори и на ... безплатна енергияр.
Неговите необикновени генератори изглеждали като надянати коаксиално
(т.е. на една и съща ос), един върху друг, четири ролкови лагери с
прогресивно-увеличаващи се диаметри. Въртящите се детайли били
изработени от многопластови ролки и гривни, направени от магнетизирани
и немагнетизирани слоеве. Всичко това се въртяло коаксиално около
централната вертикална ос на симетрия на този т.н. генератор на
Сърловия ефект, Searl Effect Generator (Pawlicki, 90). Първоначално
генераторите били развъртани от УстартовФ бензинов двигател, но от
един момент нататък, необяснимо защо, продължавали да се въртят сами,
обвивайки се със странно сияние и изсмуквайки енергията за това
въртене от физическия вакуум. Те явно влизали в резонанс и се
включвали като Упо сифонФ към неизчерпаемите вортекснир вихрови
енергийни канали на извечната и необятна Вселенска енергийна мрежа.
Така Сърл станал още един от многобройните изобретатели, които съвсем
случайно, търсейки нещо друго, открили безплатната енергия.
U058 Сърл лагер в 2 проекции:
Още първият генератор на Сърл не само, че показал поведение на такъв
генератор на безплатна енергияр, но демонстрирал и още нещо. След
като се УсаморазвъртялФ до високи обороти и се покрил със странното
сияние, той изведнъж непослушно подскочил от масата и се ... залепил
на тавана. Това вече били съвсем явни антигравитационни възможности.
Също както Сърл след войната, и друг изобретател - и Виктор Шаубергер
в Австрия, този път още преди Втората световна война, тръгнал да
търси безплатната енергия, и най-неочаквано се УспъналФ в
антигравитацията. Неговият генератор на безплатна енергияр един хубав
ден се откъснал от болтовете на фундамента си и ... се разбил в
тавана. И двамата изобретатели открили антигравитацията по чиста
случайност (Александер, 89; Шаубергер, 96).
Джон Сърл изследвал над 20 години много модели на своите левитиращи
генератори на безплатна енергияр, като всички те се въртяли в
хоризонталната плоскост, около централната вертикална ос на симетрия
на устройството. Един от тях бил произведен заедно с фирмата Бритиш
Лейлънд и е бил монтиран успешно в модел на лек автомобил Ягуар. И
той, и колата после са изчезнали безследно, вероятно в частните
колекции от уникални лимузини на банкерите, финансирали задкулисно
този проект. Сърл построява, според мнението на очевидци, над половин
дузина летящи чинии, малки и по-големи. Много от тях се загубват в
небето поради невъзможността да се регулира огромната им подемна тяга.
Тя е била толкова мощна, че прототипите са изчезвали като болиди в
небето, обвити в кълбо от ярка светлина.
U057 Сърл чиния.
Вместо да организира едно голямо изследване на революционните
твърдения на изобретателя, английската академична общност, заедно със
спецслужбите зад нея, и тайните общества зад всички тях, затварят Джон
Сърл за няколко години в психиатрична клиника. Мозъкът му е основно
УпромитФ и УизплакнатФ от натрапчивите му шизоидни мисли. Цялата
негова библиотека, работилница и записки, т.е. плодовете на
самоотвержения труд на целия му живот, са откраднати и присвоени от
британските спецслужби, по поръчка на банкерите и Илуминатитер зад
тях, за по-нататъшната им доработка в техните частни тайни проекти.
Без естествено да му заплатят и пени за това.