Пътят от Сестримо нагоре е приятен - почти няма движение по него и човек може да се поотпусне и да си почине. Ние преди 6 години сме го правили и клубно с Андон от Пловдив и с други клубари. Тогава спахме малко преди спортната база на Белмекен под едни борове.

Сега вече (дали не е заради ЕГН-то:) не носихме чували, а спахме по хижи и хотели. На х. Куртово (бивша Христо Смирненски) са много гостоприемни и е много чисто. Там е много хубаво за с велосипед - специално Сестримското изкачване е най-голямото такова върху асфалт в БГ (на гара Сестримо има табелка с малко над 400 м., а превала преди язовира е малко под 2100 м.). От гарата до селото са няколко колометра, а от преди селото, от където започва същинското изкачване, до превала са прибл. 30 км. Спускането към Юндола е направо върха!

Много ни хареса изкаването от Якоруда до Трещеник и после до Нехтеница и до х. Грънчар. Хижа Трещеник беше една от последните построени преди 1989 г. хижи - сега е хотел "Хижа Трещеник", на който съвсем наскоро са направили основен ремонт и от хижата-хотел също сме с много добри впечатления. Там ни изглежда като многфо добра база за отсядане и за по-дълга почивка със семейни разходки с велосипеди и други подобни. От Нехтеница може да се продължи надолу и надясно по пътя следващ белмекенската деривация, но е доста дълго (към 40 км до спортната база) и пътят е със сравнително едра трошено-каменна настилка, която специално на нас с 28-цоловите трекинг-велосипеди не ни доставя супер удоволствие :)... За сметка на това в много слънчево и обгледно и после след яз. Белмекен те чака дълго и приятно спускане.

С много поздрави

И.

Хубавото вино се изпива, младата жена остарява, а гората вечно зелена остава.