Минахме по стария път, който преди да се построи яз. Бели искър е бил доста оживен и използван (най-предкия от София за Разложкото поле). Сега вече е доста обрасъл и все по-рядко се ползва. (имам пред вид участъка от Джанка до пътя в долината на р. Бели искър, и правя сравнение с лятото на 1991 г., когато го минавахме в обратна посока - тогава беше много по-поддържан). При предишното ни минаване си бяхме извадили специални разрешителни от Софийското ВиК и безпроблемно ни пуснаха на бариерата преди ВЕЦ "Бели Искър", но сега нямахме такива и на излизане от охраняваната зона се наложи да подпишем едни "Разпореждания" от СДВР, че ако още веднъж влезем в зоната без разрешение ще ни бъдат съставени съответните наказателни актове.

Минавали сме и от другата страна на Мусаленското било - по т. нар. Кайзеров път между х. Грънчар и х. Заврачица, но той вече е така обрасъл с клек, че с колело не е много комфортно провирането през него.

С поздрави

Хубавото вино се изпива, младата жена остарява, а гората вечно зелена остава.