Ето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чудесна разходка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миналия месец се качих от Сестримо към Белмекен с кола и си мислех как ще ми понесе качване с колело. Вие сте го направили. :) Поразкажете нещо.

------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Минахме по стария път, който преди да се построи яз. Бели искър е бил доста оживен и използван (най-предкия от София за Разложкото поле). Сега вече е доста обрасъл и все по-рядко се ползва. (имам пред вид участъка от Джанка до пътя в долината на р. Бели искър, и правя сравнение с лятото на 1991 г., когато го минавахме в обратна посока - тогава беше много по-поддържан). При предишното ни минаване си бяхме извадили специални разрешителни от Софийското ВиК и безпроблемно ни пуснаха на бариерата преди ВЕЦ "Бели Искър", но сега нямахме такива и на излизане от охраняваната зона се наложи да подпишем едни "Разпореждания" от СДВР, че ако още веднъж влезем в зоната без разрешение ще ни бъдат съставени съответните наказателни актове.

Минавали сме и от другата страна на Мусаленското било - по т. нар. Кайзеров път между х. Грънчар и х. Заврачица, но той вече е така обрасъл с клек, че с колело не е много комфортно провирането през него.

С поздрави

Хубавото вино се изпива, младата жена остарява, а гората вечно зелена остава.

Пътят от Сестримо нагоре е приятен - почти няма движение по него и човек може да се поотпусне и да си почине. Ние преди 6 години сме го правили и клубно с Андон от Пловдив и с други клубари. Тогава спахме малко преди спортната база на Белмекен под едни борове.

Сега вече (дали не е заради ЕГН-то:) не носихме чували, а спахме по хижи и хотели. На х. Куртово (бивша Христо Смирненски) са много гостоприемни и е много чисто. Там е много хубаво за с велосипед - специално Сестримското изкачване е най-голямото такова върху асфалт в БГ (на гара Сестримо има табелка с малко над 400 м., а превала преди язовира е малко под 2100 м.). От гарата до селото са няколко колометра, а от преди селото, от където започва същинското изкачване, до превала са прибл. 30 км. Спускането към Юндола е направо върха!

Много ни хареса изкаването от Якоруда до Трещеник и после до Нехтеница и до х. Грънчар. Хижа Трещеник беше една от последните построени преди 1989 г. хижи - сега е хотел "Хижа Трещеник", на който съвсем наскоро са направили основен ремонт и от хижата-хотел също сме с много добри впечатления. Там ни изглежда като многфо добра база за отсядане и за по-дълга почивка със семейни разходки с велосипеди и други подобни. От Нехтеница може да се продължи надолу и надясно по пътя следващ белмекенската деривация, но е доста дълго (към 40 км до спортната база) и пътят е със сравнително едра трошено-каменна настилка, която специално на нас с 28-цоловите трекинг-велосипеди не ни доставя супер удоволствие :)... За сметка на това в много слънчево и обгледно и после след яз. Белмекен те чака дълго и приятно спускане.

С много поздрави

И.

Хубавото вино се изпива, младата жена остарява, а гората вечно зелена остава.

С кой модел на Скот сте?

Редактирано от lvanin на 19.08.10 17:51.

Съпругата ми е със SCOTT Atacama T4 (модел 2002), а аз съм със SCOTT Atacama Pro (модел 2001).

Тази линия Atacama вече я няма като име в продуктовия асортимент на SCOTT, но иначе беше много популярна в Западна Европа още от началото на 90-те. Като цяло у нас 28" велосипеди не са много разпространени, макар, че напоследък ми се струва, че стават малко повечко :)...

Тук им казват масово city bikes, a в извън страната са популярни повече като trekking bikes. За целите, които ги използваме мисля, че са по удачни от по-масовите 26'' >тракторчета<.

С поздрави

И.

Хубавото вино се изпива, младата жена остарява, а гората вечно зелена остава.