Много си права за себедоказването. Това е алгоритъм, вграден в самия ни хардуер. Стремежът към това да покажеш, че надвишаваш с нещо себеподобните си е извънредно силно развит у човека.

Относно това, че "спортуваме, разбира се, за здраве", имам обаче много дълбоки съмнения. Здравето безспорно (и правилно) се свързва с физическите упражнения. Когато обаче това занимание добие спортен (т.е. състезателен, конкурентен, показен, печелбарски и пр.) характер, здравето вече нито е определящ (нито дори съществен) мотив, нито пък е очаквана последица. Всички знаем, че повечето професионални спортове са всичко друго, но не и здравословно занимание - системните жестоки претоварвания, противоестественият режим и хранене, травматизмът и допингът компрометират ползата от физическата активност. Те са предназначени да направят от спортиста побеждаващо роботче, а не здрав човек.

Колкото до успехите: ясно е, че хората имат различни способности. Не е само до тренировки. За върховите постижения в спорта си е необходимо да си се родил с нужните способности. Нямаш ли ги, никакви тренировки не могат да компенсират това. Това не се научава - или го имаш, или го нямаш. Ако не си се родил Меснер, глупаво е да се пънеш да гониш нивото му. Както, ако не си се родил Айнщайн, е глупаво да мислиш, че с прочитане на достатъчно книги можеш да станеш като него. Хората се раждат различни. Мисля, че не е толкова важно човек да се мъчи да стане по- (най-) добър в област, която си е харесал, по-важно е да открие областта, в която наистина има заложби и превъзхожда останалите хора. За всеки човек си има такава област.