С това нещо наречено "спортна злоба" съм се сблъсквала, когато сме ходили с хора, които не са планинари (Такива, дето се качват в планината 2-3 пъти в годината и то за малко). Пъне се човекът със сетни сили само и само да е пръв, като наближим върха, изплезил език още повече ускорява крачка и ето, че е пръв там - детска радост, шарени бонбонки. На другия ден - яка мускулна треска и хич го няма за ходене. Когато сме с хора, които си скитат редовно из планините, подобни изцепки няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите