Относно себедоказването в каквато и да е област всеки психолог ще ти каже, че това се дължи на вътрешна неувереност и ниска самооценка. Доказвайки пред себе си и пред другите, че правиш нещо много добре, още по-хубаво ако е най-добре, се опитваш да засилиш увереността в собствените си възможности. Но колкото и успехи да постигаш по този начин, вътре в теб неувереното човече никога няма да изчезне.

Вместо да се състезаваш със себе си и с другите, по-добре е да се помириш със себе си и да свикнеш да се възприемаш такава, каквато си. Тогава пак можеш да постигаш успехи, но със сигурност няма да има спортна злоба. Ще знаеш собствените си възможности и няма да те притеснява, че не си суперчовек, нито пък ще се стремиш да ставаш такъв.

Разликата между уверения и неуверения човек е, че първият може да прави нещо поради истински интерес, без да изпитва неща като спортна злоба или да си търси оправдания, защо не е спечелил, а при другия стимулът за впускане в дадена дейност е себедоказването.