|
Вече на няколко пъти се сблъсквам с това и съм толкова впечетлена, че реших да понапиша нещо по въпроса.
Ами за да разберем какво е пък това спортна злоба като че ли първо трябва да си разясним две неща: какво точно кара хората да спортуват и защо изпитват злоба по принцип.
Спортуваме, разбира се, за здраве. Това не се вързва със злобата, тъй че го забравяме.
„Каквото и да си говорим, става въпрос за пари!” Хъм... да, хората спортуват и за пари. И това е нещо, което може да усили злобата, но пък толкова много спортисти не могат да се гледат, а не се конкурират за пари.
Спортуваме и за да докажем на себе си и другите на какво сме способни. И ми се струва, че разковничето е именно тук.
Себедоказването по един или друг начин си е дълбок човешки (и не само човешки) стремеж. Ако някой твърди, че не изпитва желание да се доказва, хъм... нормално е да се запиташ „А дали не го е страх от това какво точно ще докаже?”
Самодоказването не е само цел... то е по-скоро път. Ако го извървим в правилната посока, на хижата можем да очакваме душевно спокойствие, щастие и евентуално да сме научили нещо по тресето.
Защо ни трябват и други хора за целта? Ако сме достатъчно умни- за да ни помогнат, както и ние на тях. Така спортът става една весела игра- целта е да си по-добър от другарчето. Но не защото то е много зле- така не е интересно. А и общите цели обединяват хората, та е нормално да изпитваме симпатия към тези, с които се „конкурираме”. Ако харесваме себе си, разбира се. (Каква е логиката на последното ли? „Този има същата цел като мен. А аз не струвам. Лошо за него, значи” :)
Е, ако не се харесваме сами трудно бихме харесали когото и да било, да не говорим за конкуренцията.
Но какво за по-нормалните хора, които все пак изпитват злоба?
Злобата според мен си е нещо като гнева, само че поотлежал. А гневът е една от възможните защитни реакции, когато не можем да се справим с нещо. Най-баналното- да загубим. Толкова ли е страшно да загубиш състезание?! Ами да, ако мислиш за себе си като за много добър бегач например и това, че се е намерил по-добър от теб е равносилно на това да ти покажат, че не струваш като човек. Е, можеш да се защитиш някак си (сега не съм във форма, ще трениам още, кой знае какво е пил онзи...) но общо взето провлите ни в нещата, с които се индентифицираме, са си болезнени.
Някои хора, освен че не умеят да губят, не знаят и как да печелят. Външно се възгордяват с победата, а в себе си знаят, че това не е най-важното. Което е проблем, за който обаче би могъл да се изкаже някой психолог, аз само си философствам.
Лично за мен- не изпитвам такова чувство. Ако някое момиче катери по-добре от мен бързо-бързо го отдавам на това, че тя отделя повече време за тренировки, докато аз се занимавам с други неща... спане например. Виж, ако някоя прокатерила вчера се окаже по-добра от мен, това сигурно ще е краят на спокойните ми сънища:). Но ще се захвана да тренирам, за да я победя, няма да поискам да си счупи някой крак, например. А жена да победи мъж, когато той не го очаква... мен са ме хапали.
Но да не бъркаме спортната злоба с обикновената.
|
Опит за есе на тема "Спортна злоба"
