... необходимост на духа, аз поне така го разбирам - имам нужда от ходенето стъпка в стъпка, от постепенното синхронизиране на вдишване-издишване с ляв-десен - като танц; от качилото се в гърлото сърце и треперещите от умора колене; от краткото спиране на по локум или парченце шоколад; от глътката вода с лед; от потресаващите сетивата шеметни гледки; от блаженното "разпрягане" на раницата в хижата; от чашката чай от мащерка; от веселото суетене докато се приготвя вечерята; от пукането на дървата в кюмбето - пари ми отпред, а по гърба ми претичват ледени мравчици; от сладките приказки в столовата и безкрайните кикоти в спалните ... така мога да продължавам до утре ... обаче всичко това няма да има стойност без хората, с които съм на пътеката, без приятелите ... а те не останаха много - попиляха се по света ...

И въпреки всичко в планината винаги ще има ХОРА ... и този клуб го подтвърждава ...

Като ми пееш, Пенке ле ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите