На тия философски мисли ме наведоха някои скорошни теми в клуба. Предварително моля за извинение.

За мен е много любопитна еволюцията на планинарските ценности с времето. Веднъж, нямайки по-спешна работа, бях седнал в Народната библиотека и прелиствах стари броеве на туристически вестници и списания. Много забавно четиво. Материали, които на места приличат 1:1 на нашия клуб (с малки особености на стила и правописа), а на други сякаш са били писани от извънземни.

Изглежда, че в началото на ХХ век енергията на туристите е била насочена най-вече към две неща: 1) пропагандиране на туризма, спечелването за него на статут на достойно занимание и увеличаване на броя на практикуващите го и 2) туристическо усвояване на планините: строеж на хижи, маркировка, издаване на пътеводители и пр. За постигането на тия цели голямо значение се е отдавало на организационното изграждане на БТС.

Има от тая епоха една прелюбопитна за мен особеност. Сякаш тогавашните туристи са изгаряли от срам да заявят на глас, че скиторят по баирите за едното удоволствие. Всички в надпревара отчаяно са търсели всевъзможни "оправдания" и "обосновки" на планинарството: спомагало за опознаването на природата, за опознаването на културата, давало някакви приноси към науката и какви ли не трогателни чак до смях "сериозни" причини да се дигнеш по чукарите. За мен, от дистанцията на времето, това е извънредно забавно.

От това време май датира и цялата, ако мога така да я нарека, "планинарска субкултура". В началото организираните туристи са имали какви ли не табиети: униформи (!), специални дрехи и заврънтулки (аз лично помня да съм виждал по стари планинари разни префърцунени кожени нагръдници с еделвайси), ритуали, песни и т.н. Създадена е била и цяла "идеология", въздигаща в култ колективното начало на планинарството, обожествяващо Вожда-Водач, и пр., и пр.

После дошли социализъмЪт, комунизъмЪт и пролетарският интернационализъмЪт. Това време го помня лично. Цел номер 1 беше Масовостта. Тази дума беше някакво заклинание, а в БТС членуваше (според статистиките) половината българско население. Според партийните повели, туризъмЪт бил здравословен и възпитавал в патриотичен дух (то си е така) и поради това (това не е така!) целокупното население било длъжно да се занимава с това. Организирано, разбира се.

Все пак не може да се отрече, че по това време много от старите ценности се пазеха и уважаваха: имаше благосклонно отношение към тръгналите на по-сериозни прояви, планинарството се възприемаше като извисяваща духа дейност и се противопоставяше на "животинските удоволствия" като пиянството. Държавата пряко подпомагаше и насърчаваше туризма. Повечето хора с раници възприемаха общуването с природата като естетически и духовен акт.

Тогава добиха популярност и различни казионни форми на "торбаланство": 100-те национални обекта, 7-те планински първенци, и др. подобни. Даже и аз съм пълнил торбата с национални обекти, но скоро ми писна.

Връщането на дивия капитализъм промени много неща, всички ги знаем.

За мен положителните са:

- До голяма степен бе развенчана стадната култура. Издигна се ролята на личното отношение на планинаря към планината, на личния му избор кога, къде, как и с кого да ходи.

- Понамаля ненужната навалица по върховете.

- Алпинизмът и другите по-екстремни форми се освободиха от задушаващата прегръдка на "загрижените" за безопасността "отговорни органи".

- Организацията БТС на практика изгуби всякаква реална роля на посредник между планинарите и планината. За сметка на това се създават малки, динамични и активни неформални организации, които според мен са много по-адекватни и за времето, и за целите си.

Отрицателните:

- Планината се възприема от много хора като поредната стока за консумация.

- Останаха някъде далеч назад идеите за някакво нравствено възвисяване и усъвършенстване на човека в резултат от планинарството. Кефът от общуването с планината се поставя на едно ниво с кефа от общуването с шишето, спринцовката, чалгата. "И я съм човек като тебе, ве, и я съм дошъл да си правим кефа!" - ми реве някакъв пиян изрод в столовата на хижата и е твърдо убеден, че това място е точно толкова негово, колкото и мое.

- Налице са настойчиви старания за комерсиализация на планинарството. Въвеждат се досега чужди за българския планинар отношения от типа водач/клиент, предназначени да изведат горе хора, които иначе сами никога не биха се качили. Зная, че тук има маса хора, които ще ми възразят, но за мен това е отрицателно явление. Капиталът се мъчи да изтласка човекът с раницата от хижата, да я префасонира в хотел и да посреща и обслужва според дебелината на портмонето.

- Планинарството стана по-скъпо удоволствие. Никой не помага в плащането на сметките.

Хайде, добавяйте, ако темата ви е интересна...

И аз мисля горе-долу като теб. Само дето се чудя дали нещата не ни изглеждат по-романтични (?) от далечината във времето. Мисля, че не, но знам ли...

Може да се спори изобщо доколко либерастки разглежданият индивидуализъм изобщо минава за някакъв автентичен индивидуализъм, в добрия смисъл на думата, присъщ за планинарството. Справка: темата за побоя на х. "Мечит" и мислите, на които ни въвеждат реплики от сорта на: "И аз съм прав, и аз (забавляващият се за сметка на спокойствието ти и планинарската ти етичност - б.м.) имам право на лична изява"...

От такива индивидуалистични прояви на забогатяли по иначе широкоразпространения (!) начин особи, както се казва, Господ да ни пази, щото сами - и толерантно - не можем да се опазим!!!

Трудно ми е да добавя нещо след "тоА пространен и задАлбочен анализ на проблемите и негативните явления в сферата на туризАма и планинаризАма".


Може би освен / сега се сетих / за комерсиализацията и на екипировката, което също иде от Запада и насажданите консуматорски нагласи. Всички тия безбройни видове обувки / 3-сезонни, 4-сезонни, дамски, мъжки и не знам какви още/, всички тия видове мембрани и особено царя на мембраните -Гортекс, всички тия безбройни видове подметки с техния цар - Вибрам и неговите ментета, ... и още не знам си колко мм воден стълб за палатки и якета и т.н. безкрайно много ме изморяват. Пропуснах синтетичното бельо и още куп други боклуци. Вече има и мода в екипировките, всяка година се пускат задължително нови модели на почти всички известни марки туристически обувки. Всичко това за мен е ... ужасно досадно и ... много тъжно.
Каква загуба на време - да си блъскаш главата да избираш, да ровиш в Интернет и да тичаш по магазини.

В тази връзка се сетих за една забавна тема, пусната от wh, който отдавна не е писал в клуба, а беше приятен за четене. Ама нямам време да я търся сега. Ако ми остане и я намеря - ще пусна линк.

Да, темата е интересна.
Радвам се на по-старото поколение планинари- добре организирани, със свои традиции... Строят се сутрин пред хижата и викнат заедно "Ехоооооооооо" за да кажели "довиждане" на хижаря.
По-младите обикновено сме на по-малки групи. По ред причини, но най-сериозната според мен е, че така се разбираме по-лесно- накъде и колко бързо да ходим. Другата голяма разлика е, че попитате ли ги "кой е водачът ви?" най-вероятно ще ви погледнат с недоумение или ще се изсмеят.
Групите със специално нает водач са нещо ново за България. Може много да се спори "добро" нещо ли са те или "лошо". Личното ми мнение е, че е много по-морално ако искаш да идеш на планина, а не знаеш точно как (много са хората, които знаят, без да са стъпвали на планина:), да си наемеш водач, а не да тормозиш по-опитните си приятели . Не е ясно колко са опитни, а и не всеки има такива. Зависи от трудността на избрания маршрут и от човека, разбира се- здрав прав човек, решил да иде на Черни връх... айде няма нужда. Ако им хареса едва ли ще са с нает водач вечно.
Водачи са нужни и при групите от деца. Често родителите им не са планинари, за да ги заведат, а учителите, които ги водят по някога... виждала съм чудеса...
Искаме България да е привлекателна за чужди туристи (или не? :)- ами сами ли да се шматкат? С водач са малко по-безопастни :).

Ники, това са бели кахъри! Да има не е като да няма!
Едно време нямаше нищо, ама направо НИЩО. Това наистина беше проблем. Свястна екипировка се внасяше и придобиваше само по криминални начини (щото легални нямаше). А пък от много глава не боли. Стига, разбира се, рекламите и глупостите да не ти завъртят главата и да почнеш да ги вземаш на сериозно.

Права си, че има случаи, в които водачът е хубаво нещо.
Аз лично водих това лято 37 испанци по Стара планина. Случихме отвратително време. Колко съм им треперил, сам си знам.
Като дете са ме водили и мен 2 пъти (като станах на 16, започнах сам да се водя и открих, че е далеч по-вълнуващо). В първия случай водачът беше печен планинар. Вдъхваше сигурност със самото си присъствие. Аз за пръв път тръгвах с раница на гърба и каквото си бях хилаво и слаботелесно, много се притеснявах, като слушах другите да си говорят: "утре имаме да ходим два часа... вдругиден три..." Мислех си - ами дали ще мога аз да издържа три часа с тая раница по тия големи и ужасни баири? Или ще взема да падна някъде и да пукна от умора? Само един кусур имаше тоя човек, беше егати злостния пушач - не ги гасеше даже по нагорнищата, ужас някакъв. Това беше... е, малко след потопа.

... необходимост на духа, аз поне така го разбирам - имам нужда от ходенето стъпка в стъпка, от постепенното синхронизиране на вдишване-издишване с ляв-десен - като танц; от качилото се в гърлото сърце и треперещите от умора колене; от краткото спиране на по локум или парченце шоколад; от глътката вода с лед; от потресаващите сетивата шеметни гледки; от блаженното "разпрягане" на раницата в хижата; от чашката чай от мащерка; от веселото суетене докато се приготвя вечерята; от пукането на дървата в кюмбето - пари ми отпред, а по гърба ми претичват ледени мравчици; от сладките приказки в столовата и безкрайните кикоти в спалните ... така мога да продължавам до утре ... обаче всичко това няма да има стойност без хората, с които съм на пътеката, без приятелите ... а те не останаха много - попиляха се по света ...

И въпреки всичко в планината винаги ще има ХОРА ... и този клуб го подтвърждава ...

Като ми пееш, Пенке ле ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чудех се- как ли са гледали на самотно скитащите през социализъма?
Пращали са ги на лагер?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз с удоволствие чета книги за прохождането на туризма в България. На всеки планинар не може да не му стане мило от ентусиазма при строежа на първите хижи. Даже ми е трудно да си представя как са изнасяни материалите на гръб с ... раници или най-много с катъри. И като си помислиш - по-голямата част от сегашните хижи са строени по този начин. А сега при тази всъдеходна техника не знам да е построена нито една хижа (след 1989г).
Що се отнася до организирания туризъм - имаше и хубави неща. Никога няма да забравя учителката, която ме запали за планината, нито първия си водач от екскурзионните летувания, който ме научи на планинарство. И после не се разсърди, че го изоставих и тръгнах сам. Дори се радваше, че ми е дал "начална скорост". Мисля че и сега този тип организираност би била полезна. Много от младите сами откриват планината и се учат от ... грешките си, за съжаление някой път фатални.
А за екипировката? Е, Ники, не си криви душата, че сме много облекчени. "Тогава" имаше едни "пионерки" и брезентови раници, палатките и спалните чували тежаха като ... за световно! Не ми се мисли.
Най-лошото явление сега е слободията по хижите. Не можеш да разчиташ на нищо - нито че хижата ще е отворена, нито на спокойствие, дори не и на чай! Истинските хижари мога да ги изброя на пръстите на едната си ръка. И всички те са "остатък от социализЪма". За това наистина жалко!

Планинското притегляне е обратно на земното - не надолу, а нагоре!