Да, темата е интересна.
Радвам се на по-старото поколение планинари- добре организирани, със свои традиции... Строят се сутрин пред хижата и викнат заедно "Ехоооооооооо" за да кажели "довиждане" на хижаря.
По-младите обикновено сме на по-малки групи. По ред причини, но най-сериозната според мен е, че така се разбираме по-лесно- накъде и колко бързо да ходим. Другата голяма разлика е, че попитате ли ги "кой е водачът ви?" най-вероятно ще ви погледнат с недоумение или ще се изсмеят.
Групите със специално нает водач са нещо ново за България. Може много да се спори "добро" нещо ли са те или "лошо". Личното ми мнение е, че е много по-морално ако искаш да идеш на планина, а не знаеш точно как (много са хората, които знаят, без да са стъпвали на планина:), да си наемеш водач, а не да тормозиш по-опитните си приятели . Не е ясно колко са опитни, а и не всеки има такива. Зависи от трудността на избрания маршрут и от човека, разбира се- здрав прав човек, решил да иде на Черни връх... айде няма нужда. Ако им хареса едва ли ще са с нает водач вечно.
Водачи са нужни и при групите от деца. Често родителите им не са планинари, за да ги заведат, а учителите, които ги водят по някога... виждала съм чудеса...
Искаме България да е привлекателна за чужди туристи (или не? :)- ами сами ли да се шматкат? С водач са малко по-безопастни :).