|
Тема |
Re: Бистришко бранище [re: ekoлor] |
|
Автор |
Typиcт () |
|
Публикувано | 18.07.07 10:30 |
|
|
Връщайки се пак на това мнение, и четейки написаното се съмнявам в твърдението че, това което се случва не е от нехайство
Ето и статията във в. Новинар, бр. 164 от 2007 г.:
Короядът изяжда Витоша
Над 600 хектара смърчова гора е затрита за броени години
[ 2007-07-13 ]Десислава Боцева
Една 3-милиметрова буболечка педантично унищожава смърчовете във Витоша. Нашествието на корояда типограф
заплашва да погуби парка. Положението в момента е трагично, защото короядът се разпространява много бързо и унищожава вековни дървета. Изсъхналата гора ярко контрастира с останалата зеленина и гледката е потискаща. Стотици дървета лежат повалени по цялата територия на природния парк. Размножаването на корояда протича под кората на нападнатите дървета, където ларвите на насекомото прегризват проводящата тъкан. В резултат на това се нарушава движението на вода и хранителни вещества в дърветата и те загиват.
История
През 2001 г. смерч връхлита Витоша и поваля 60 хектара смърчова гора в местностна Офелиите и резервата Бистришко бранище. От поразените участъци започва масово разпространение на корояд, което е стимулирано от благоприятните климатични условия и стреса в горската екосистема вследствие на бедствието. Първоначално е смятано, че гората сама трябва да се справи с вредителите, но това не става. Въпреки че почти веднага се взимат мерки, експертите не успяват да спрат набезите на вредителите. Това довежда до загиване на над 600 хектара смърчови гори само за няколко години. Незабавно започват да се секат изгнилите дървета, защото короядът се разпространява бързо. Едно поколение, развило се в едно дърво, напада нови десет здрави дървета.
Разпространението на корояда и изсичането на дърветата води от своя страна до загиването на ценни местообитания за редки и защитени видове. Намаляването на горската покривка не само пречи на развитието на Витоша като природен парк, но и влияе негативно на пречистването на въздуха в София. Според специалисти от Държавното лесничейство, ако разпространението на вредителите продължи, Витоша ще остане без здрави дървета.
Нападнатите от корояди дървета се познават лесно по кафявите стърготини, които вредителят изхвърля при пробив в кората, както и по окапвалите и или почервенели листа. Около 1000 корояда са достатъчни да унищожат едно напълно здраво дърво само за осем седмици. Бръмбарите снасят яйцата си под кората и от тях се излюпват около 50 000 нови бръмбарчета.
Мерките
които могат да се вземат и се вземат в момента, са няколко. Преди всичко заразените и изсъхнали дървета трябва незабавно да бъдат изсичани. Според Йордан Рангелов от Държавното лесничейство най-бързият и сигурен начин за премахване на короядите е пръскането с химикали, но това във Витоша не може да се осъществи, защото има статут на природен парк. Затова специалистите пръскат местата на дърветата, където се развиват короядите, с биопрепарати. За да ограничат размножението им, лесничеите са поставили капани за корояди, които представляват кутии с привличащи бръмбарите вещества, наречени феромони. Така събираме милиони корояди, казаха от лесничейството. Другата примамка, която се използва, са уловните дървета. Поставят изкуствени дървета и когато короядът ги нападне, експертите махат дървото и по този начин улавят бръмбарите.
Въпреки всичко най-сигурното средство е изсичането на изсъхналите дървета, твърдят от Държавното лесничейство. В резервата Бистришко бранище бяха забранили сечта и сега там всичко е изсъхнало и погубено, припомнят те.
Според лесничеите има спад в разпространението на корояда, но проблемът си остава. Изсечени са стотици хектари гори. На тяхно място са насадени нови смърчове, но те ще достигнат до необходимата височина и ще образуват гора след около 80 години. Дотогава равносметката за природен парк Витоша си остава същата - хиляди погубени и повалени дървета и огромни пусти петна в горите.
Проблемът в Европа
В Европа през последните десетилетия вследствие на зачестилите силни бури короядът типограф е засегнал милиони декари смърчови гори. В по-голямата част на европейските резервати е възприет подход на намеса след природни нарушения. Например в германския Национален парк Баварска гора над 40 000 декара загинали смърчови гори са в преход към по-устойчиви естествени гори. Не по-малко плашещо е положението в боровите гори на Британска Колумбия (Канада), където поради меките зими короядите са засегнали 50 млн. декара гори. Вследствие на климатичните промени и масовото развитие на корояди след 1987 г. в Южна Аляска са загинали смърчови гори с площ над 16 милиона декара.
|
| |
|
|
|