Най-просто е да опитаме с десетина разни шишарки на разни места и догодина ще е доказано.

Но не виждам абсолютно никаква причина да не никнат, ако в тях са останали семена - семенцата от къде ще знаят, че си се "разходат" още в шишарката, вместо да ги е отвял вятъра? Вярвам, че все ще се намери някой, който е учил или наблюдавал тези неща и ще каже от опит.

Според мен най-вероятно ще се случи следното: примерно половината семенца ще поникнат, т.е. ако са били останали в шишарката 50 от общо 100, 25 от тях ще поникнат. Леле! Ами че то ще заприлича на трева!
От тези 25 може да оцелее само едно - това, което порасте най-бързо и най-голямо.

Не съм сигурен, но може и аз да съм виждал точно такова нещо някога. Може и да не съм. Ако картинката, която си представям, идва от зрителната ми памет, а не от въображението, сигурно ще да съм видял смърчова шишарка.
(Между другото, като гледам как гине масово смърча на Витоша, едва ли ще тръгна да засаждам точно смърч... Макар, че докато дръвчето порасте, епидемията сигурно трябва да е отшумяла, и също, че няма никаква гаранция, че другите видове са застраховани срещу бедствия.)

Недостатък при саденето на цели шишарки може да бъде факта, че 1 шишарка = 1 дръвче, докато иначе примерно 1 шишарка = 5 или 10 или може би понякога дори повече.

Колкото до времето на събиране и засяване - едва ли е наложително да си носим винаги със себе си лист със справочни данни кое кога и как да се събира и сади.
Мисля, че щом шишарката е паднала или поне се е разтворила и "пуска" семената си да тръгват по своя си път, значи те най-вероятно са готови и си струва да бъдат събрани и засадени. Кога? Ами, нормално след като напуснат дървото, семената скоро падат на земята и не след дълго или биват изядени или попадат в почвата. Значи, нищо не би трябвало да пречи, да ги засади човек веднага?
Когато завали, ще ги полее. И, ако е "речено", един ден ще станат вековни дървета и техни семенца ще поникнат на много места.