Има много дървета, които повече са ценени живи, отколкото като дървесина - Много се радвам, че обърна внимание на това, защото е важна подробност!
Това, което казваш за сливата, се отнася и за по-голямата част плодните дръвчета изобщо - циганите като няма какво да ядат или търсят лесни пари, секат дървета и ги продават, но от овошките ще предпочетат да вземат плодовете - да ги изядат, да ги продадат като храна или да направят ракия от тях.
Бадемите едва ли представляват особен интерес като дървесина, но плодовете им са ценни. Особено ако са цяла горичка и апашите ги знаят, няма да ги отсекат, а ще пратят дребосъците да събират бадемите им.
Орехите дават изобилно и много добри плодове, макар че от друга страна, и дървесината им е по-скъпа. Все-пак, ми се струва, че имат добри шансове за оцеляване на повечето места, където могат да растат.
Плодовете на конския кестен се изкупуват и на дърветата не се посяга. Даже съм чувал, че в София са ставали и ръкопашни битки коя "банда" да обере дадено дърво или градинка с кестени.
За кестена, който се яде, нещата едва ли стоят по-различно, като се има пред вид цената на килограм кестени на пазара - къде ще се сравнява цената на дървесината с нея?
Липата също се бере, логично е и тя да не се сече много-много.
Акацията пък не се бере, но има много неприятни бодли - неблагодарна работа е да сечеш тръни. Освен това, акацията е много упорито дърво - ти я сечеш, тя израства отново от издънки - по-гъста, отколкото е била. Виждал съм изсечена акациева кория, която за десетина години се превърна в истинска непроходима джунгла, при това здраво бодлива. Издънките са и тънки, къде ти да ги сечеш? След 100 години сигурно ще се поразреди естествено и ще се обнови. До тогава може да се променят нравите, или поне да започнат да се спазват по-стриктно законите.
Често младите борчета стават жертва на новогодишните празници. Виждал съм много дори над 3 метрови дръвчета с отсечени върхове. Иглолистната дървесина се сече много нелегално, защото се използва много и има пазар. Тополите са много апетитни, ако са на място, където могат да бъдат отсечени на спокойствие и близо до не много оживени пътища. и т.н. и т.н.
Не казвам, че не трябва да се засаждат борчета и тополи и т.н. - просто да се има едно на ум и да се претеглят алтернативите, които са подходящи за даденото място и да се избере най-разумната.
Освен това - засаждането на едно място на повече различни видове - диверсификация (т.е. разнообразие, няма нищо общо с диверсия) винаги има най-големи шансове за успех.
П.П. Ако някой още се съмнява, че жълъдите никнат: Нека погледне какво става на земята в някоя дъбова или букова горичка. В неделя наблюдавах следното - само в радиус от 20 сантиметра около дънера на един отсечен дъб, в утъпканата от хората пръст (беше в града, в парка) можеше да се преброят 20-30 жълъда, повечето от които бяха покълнали, някои бяха изсъхнали, но 15-тина се бяха впили в почвата успешно. Самите жълъди даже не бяха заровени - бяха свободно движещи се над повърхността! Не знам дали някое ще оцелее - вероятно едно по едно, без даже да разберат, ще ги стъпчат хората, защото е много оживено място. Намерих си едно, чието коренче не се беше хванало здраво в земята още и тази сутрин го засадих. Държах го във вода, иначе щеше да изсъхне до сега, но пропуснах да си взема шише и не го полах... утре мисля да поправя грешката - може пък и да не е късно, ако почвата е била достатъчно влажна. Боднах и още 10-тина дъбови жълъда, но тях не ги броя, защото ги взех от друго място и не ми се видяха много надеждни за покълване.
|