Благодаря за разяснението за чинарите!
Започвам да се оглеждам за "таралежчета" - сигурно още не е късно този сезон.
За орехите - забелязал съм, че под орехите въпреки че остават доста несъбрани плодове, не всички покълват. За разлика от жълъдите - в дъбовите и букови горички в града просто младите фиданки са толкова на гъсто, че могат да минат за буен храсталак.
(Природата обича излишъците в този смисъл - много малко от семената водят до растение, което също да даде семена и това си има причини.)
За гинко-то пък например прочетох, че семената нямат фаза на покой и покълват веднага, щом стигнат зрелост... ако правилно разбирам, вероятно това значи, че трябва да се събират точно в подходящото време (може-би когато сами падат от дървото?) и да се поставят веднага в подходяща за растежа им среда, но нямам време сега да чета повече.
От вероятно стотиците кедрови семенца, които посадих (със и без спазване на разни процедури по охлаждане, затопляне, мокрене и сушене) в различни кофички и сандъчета, нито едно не поникна.
Единственото, което се хвана от 7-те кедрови семеначета, които миналата година преместих в кофички от кисело мляко, преживя зимата на топло в къщи и скоро смятам да го преместя на балкона и в по-широка саксия. Но то наистина расте изумително бавно! Вече се питам дали не е прекарало няколко години под кедрите преди да го извадя от там. В подкрепа на горната хипотеза може да спомена факта, че тази пролет не открих нито едно новопоникнало кедърче под тях.
Коледната "елхичка" все още е ни-жива, ни-умряла (не дава признаци на живот, но още не са й окапали игличките), затова няма да бързам да я отписвам съвсем.
Няколко от дъбчетата и един кестен, които посадих и поникнаха (но както се оказа, на неподходящо място), не успяха да преживеят ежедневния тормоз от страна на припикаващите ги домашни и недомашни кучета и/или човешкия вандализъм, за който говореха някои улики...
Други дъбчета продължават да растат, но повечето са сред храсталак (може-би точно това и ги е спасило до сега) и сякаш вървят по-бавно, сигурно защото имат по-малко светлина на разположение.
А жълъди, дето ги разхвърлях със шепи където ми падне, няма как да ги проследя какво е станало с тях. Вече не помня и всички места.
|