отново да бъда обвинен в нечистоплътно поведение искам да прибавя няколко щриха от впечатленията си за някои професионални природозащитници и еколози, които са участвали във вземането на решението за пълна ненамеса, включително на парламентарни обсъждания. За пореден път преподчертавам - аз не съм сторонник на определен вид намеса оттук насетне, тъй като не съм специалист. Но смятам да напиша това, което съм чул и видял, защото някои от хората, отстоявали и осъществили пълната ненамеса, изглежда не са по-добри специалисти от мен.
По думите им това е първият случай в българската практика, в който в един резерват при естествено бедствие се е взело решение за пълен отказ от каквото и да е човешко въздействие. Споменаваха се успешни примери за предотвратени аналогични измирания чрез изнасяне на увредената от смерчове дървесина в "Парангалица". Основен теоретичен аргумент за логиката на пълната ненамеса - съвременните резервати опазват не конкретни популации и видове, а естествеността на процесите.
Първоначално пред мен се твърдеше, че в един строг резерват законът забранява всякаква намеса. Е, при пожар можело да се направи нещо, но при други беди - не. В следващ разговор цитирах действителното съдържание на въпросния закон и поисках обяснение защо съм бил заблуждаван и какво е основанието за избирателното тълкуване: попитах дали по смисъла на написаното на практика може да се вземе решение в един резерват да се използва, да речем, напалм. Последва неловко потвърждение, че всъщност да, и накрая беше признато, че законът позволява всякакви методи за борба, стига те да са научно аргументирани.
Същите ме разпитваха какво е моментното състояние на гората и след разказа ми възкликнаха "Значи всичко е отишло!", тъй като от 2003 не били стъпвали в "Бистришко бранище". Цитирам обяснението им за неинформираността им дословно, моля за извинение: "После обаче ми писна (с ударение на а-то в писна) и заебах работата.". Бе ми заявено също така, предавам точно: "Никой не е мислил, че проблемът ще излезе извън резервата.". След това признание последва размишление кои популации на застрашени и редки видове, които обитават смърчовите гори, може и да изчезнат вследствие ставащото във Витоша...
Други от аргументите на същите хора. Смърчовата гора в тази планина била вторична екосистема, повлияна от човека, и следователно малоценна, така че измирането й и замяната й със самовъзстановила се (съответно първична и ценна) гора било положителен процес. На въпроса ми от колко време съществува тази вторична екосистема (и съответно откога датира човешкото въздействие) отговорът бе "От повече от две хиляди години.". Следващ довод за това гората да бъде оставена да измре бе монокултурността й. Първичната екосистема представлявала смесена гора, много по-устойчива на бедствия от всякакъв характер и съответно след измирането на горите от смърч самовъзстановените екосистеми биха били пак смесени и много по-жизнени.
По думите на директора на Природен парк "Витоша" г-н Тома Белев измиращата гора ще съхне, гние и пада за период от 10 до 20 години. Какви други вредители и бедствия може да се развият в мъртвите гори все още никой не ми е обяснил. Дали, кога и доколко гората ще може да се възстанови без човешка намеса също не ми е известно. И няма как да ми е, тъй като научни наблюдения на процесите в резервата през последните горе-долу две години сякаш липсват.
Относно средствата за борба, щадящи природата и съвместими със Закона за защитените територии. В разговор с лесовъди ми бе заявено, че в самото начало е било възможно да се направи опит за спиране на развитието на короядите без сеч и твърде силно увреждане на екосистемите - чрез пръскане с инсектициди, белене на кората на увредените дървета и поставяне на феромонови примамки (те са безвредни за дърветата, пречат на възпроизводството на конкретните насекоми) в ограничена зона около ветролома. Този метод бе отхвърлен пред мен от споменатите по-горе природозащитници с мотива, че е щял да изтреби всички насекоми в и покрай ветролома и да има ефект и върху следващите звена в хранителните вериги. На питането дали пълното измиране на смърчовите гори няма да има далеч по-тежки последствия обаче отговор не бе даден...
До няколко дни ще проверя дали са готови заключенията на екологичната оценка, изготвяна за РИОСВ - София.
Дано новата година е по-щедра на добри новини:

Синева

Редактирано от Cинeвa на 06.01.05 05:25.